Късометражното кино има голям потенциал. На тези филми вече не се гледа просто като на „малки“. В тях в концентрирано време се разказва синтезирано една история, която може да бъде дори много по-въздействаща. С кратката форма може да си по-независим от финанси и екип, да не се съобразяваш с търговския успех и продажбите в киносалоните. Това каза в интервю за БТА артистичният директор на Международния фестивал за късометражно кино „Карантината“ във Варна Георги Кръстев.
Фестивалът, организиран от екипа на „Дедал“, продължава до днес, 9 август. Прожекциите са в рибарско селище „Карантината“.
Следва интервюто с Георги Кръстев за селекцията на участващите заглавия, за мисията на форума, за тенденциите в отношението към късометражното кино и творците, които са посещавали „Карантината“ през годините.
Как стартира фестивалът за късометражно кино „Карантината“?
- Преди години заснехме документалния филм „Ангъчка“ за рибарите на „Карантината“. След това с екипа на „Дедал“ решихме да правим културни събития на плажа и по идея на мен и баща ми - визуалния артист Цветан Кръстев, заложихме на киното. Имаше едно нулево пилотно издание, като еднократно събитие, в което искахме да тестваме екипа и логистиката. От следващата година отворихме прием за филми. Първите 3-4 издания фестивалът беше три дни, после стана четири, а след като добихме увереност - пет дни, както е и досега.
Как става селекцията на филми за „Карантината“?
- Кандидатстването става главно през една от най-големите филмови платформи в света Filmfreeway, ползваме и още няколко специализирани сайта. Повечето фестивали имат регистрации там. Кинотворците също - те си създават дигитално досие на продукцията и могат да се ориентират кой форум е подходящ за нея. Безразборното изпращане води до откази, ако не провериш към какво е ориентирано дадено събитие, защото има много специфични фестивали – за филми на ужасите, комедии, едноминутни истории. Знае се и на какъв тип филми акцентират големите фестивали като "Берлинале", в Кан, Венеция. Те също така си „отглеждат“ режисьори и показват премиерно всеки следващ техен филм.
Какви са сроковете за кандидатстване за „Карантината“?
- Отваряме обикновено в началото на октомври и даваме 4-5 месеца за кандидатстване, като гледаме до началото на март да сме приключили с приема, за да имаме време да изгледаме и селектираме филмите. Превеждането и субтитрирането също е дълъг процес. Ако нещо ни е направило впечатление на друг форум или познати автори имат нови филми, се свързваме лично и проявяваме интерес към конкретно заглавие. Освен платформите, има и други начини да се изпрати филм за „Карантината“.
Има ли регламент за дължината на късометражните филми?
- Няма минимален праг. Имали сме и 40-секунден филм. Ако хрумката е умна, достатъчно е и толкова, за да спечелиш публиката. Иначе по цял свят за късометражен се счита филм до 30 минути, но има фестивали, които прожектират и до 50 минути. Ние не програмираме по-дълги, защото това пречи да се покажат повече заглавия.
Колко филма изгледахте тази година? Разпределяте ли ги жанрово между екипа или всеки гледа всичко?
- Около хиляда бяха филмите тази година. Опитваме се да ги разпределяме, но все пак когато останат по-добрите, трябва да бъдат изгледани от всички, за да се прецени кои ще влязат в програмата. Стараем се да има премиерни за страната заглавия и жанрово разнообразие с игрални, документални, анимационни и експериментални филми. В някои години сме избирали и видео арт, като тези творби ги показваме не на плажа, а в други пространства, пред по-тясна публика.
Кинотворците правилно ли „уцелват“ вашата тематика? Повечето предложения, които получавате, подходящи ли са за „Карантината“?
- Има творци, които добре „уцелват“ тематиката, но има и такива, които просто изпращат на максимално много фестивали. Имали сме и комични случаи. От един автор получихме 77 филма, в стил one man show, на много аматьорско ниво. Явно самият той не може да отсее кой е най-добрият му филм, а за нас беше лесно от първите минути да се ориентираме.
През годините променяли ли сте тематиката на фестивала, която е в посока екология, хуманитаристика, културно наследство?
- Всички тези теми са по-скоро някакъв ориентир, но не ги следваме строго. Не прекаляваме с екологията и всеки път гледаме насоката да е различна. Тази година открихме с филм за морските обитатели, имали сме продукции за застрашени рибарски селища в други краища на света, за изчезващи занаяти. Избираме филми, които разказват човешки истории, но разнообразни като жанр, изказ, визуален стил. Селектираме и продукции, които анализират бъдещето, фантастика, както и анимация със собствен почерк, различна от тази на големите компании.
Ако публиката не приеме добре някой филм, не приемаме това за негативно или за причина да преосмислим идеите си. Щом ние сме видели нещо в него, значи той има някаква образователна цел или е провокация. Искаме да покажем нещо по-различно на зрителите, защото комерсиални филми, правени „по конец“ - т.е. по системата за писане на сценарии, спокойно може да се гледат в други киносалони.
Според Вас кинофестивалът „Карантината“ във Варна има ли ефект на трамплин за авторите?
- Има творци, които са участвали по няколко пъти и за нас са разпознаваеми, виждаме и как се развиват. Ако един автор притежава потенциал, качества, дарба, той рано или късно ще излезе на голяма сцена. Имаме желание да откриваме бъдещи големи имена. Често късометражното кино е трупане на опит преди пристъпването към пълнометражното. Мога да кажа, че сме забелязвали потенциала на режисьори, които са с ясно изразен характерен стил, повтарящ се в следващите им филми, които поддържат високо ниво. Прожектирали сме ленти, номинирани за Оскар, чиито автори са идвали във Варна, както и такива с известни актьори. Преди няколко години гост бе Йоргос Лантимос. Тази година на „Карантината“ правим световна премиера на „Антена“ на Дуарте Лима от Португалия, показваме „Сърца от камък“ с актрисата Нуми Рапас, както и анимацията „Черешово дърво“ на Цветелин Лазаров. За пореден път ни гостува актьорът, продуцент и режисьор Аделмо Тоглияни. За два от филмите това е последно фестивално участие - „Любовниците“ и „Иваня“, който е част от трилогия.
Публиката приема ли по различен начин късометражните филми от пълнометражните? Има ли някаква промяна през годините?
- Когато започвахме преди 11 години, късометражното кино не беше толкова популярно в България. В чужбина е разпознаваемо, но при нас тенденциите пристигат със закъснение. В последните години започнаха да излъчват такива филми и по телевизиите. Освен това технологията стана по-достъпна и вече не е нужен огромен бюджет за лента и техника. Всеки, който има добро желание, може да направи филм с телефон, макар че това може да бъде и опасно. Развиха се платформи и интернет канали, където може да намериш късометражно кино.
На тези филми вече не се гледа просто като на „малки“. Те са творби, в които в концентрирано време се разказва синтезирано една история, която може да бъде дори много по-въздействаща. Мисля, че този формат има голям потенциал. В професионалните среди все още се смята за трамплин към пълнометражния, но смятам, че с годините това ще се промени. Има и много известни режисьори, които са снимали късометражни филми и между големите си проекти, като Вим Вендерс, Дейвид Линч. С кратката форма може да си по-независим от финанси и екип, да не се съобразяваш с търговския успех и продажбите в киносалоните.
Екипът на „Дедал“ връчва на кинофестивала „Карантината“ и награди. Те имат ли категории?
- Не, не са в определени категории. Те са равностойни, нямат финансов характер, само статуетка. Всеки път отличаваме различен брой филми.
/ТС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
