site.btaПредставители на българската общност участваха в Националния форум на етническите малцинства в Кишинев

В Кишинев се състоя Националният форум на етническите малцинства, в рамките на който бяха обсъдени въпроси, свързани с участието на етническите малцинства в общественото и политическото развитие на страната, механизмите за диалог между централните и регионалните власти, политиките на Европейския съюз в областта на правата на малцинствата, както и ролята на медиите и гражданското общество в противодействието на дезинформацията.

Председателят на парламента на Молдова Игор Гросу подчерта значението на етническото многообразие за развитието на страната, като заяви, че уважението към културното и езиковото разнообразие е ключова ценност както за молдовското общество, така и за европейския път на Молдова.

Сред участниците бяха и представители на българската общност в Република Молдова от Тараклийския район.

В работата на форума се включи началникът на управлението по образование на район Тараклия Лилия Сарсаман. Тя отбеляза, че един от основните проблеми за националните малцинства в Република Молдова остава демографският срив. По думите ѝ според данните от преброяването на населението през 2024 година, числеността на населението в Тараклийския район е намаляла, което създава сериозни рискове за съхраняването на езиците и културите на националните малцинства.

Тя подчерта, че в тези условия ключова роля играе държавната политика, насочена към защита на езиците на националните общности. През последните години, по думите ѝ, държавата обръща по-голямо внимание на тази сфера чрез конкретни институционални и образователни мерки.

В частност тя посочи създаването в структурата на Министерството на образованието и изследванията на звено, отговарящо за политиката в областта на междукултурното и многоезичното образование. Това е позволило да се изгради постоянен диалог, мониторинг и обратна връзка с учебните заведения в многоетническите региони, включително в Тараклийския район.

Като пример тя посочи решаването на дългогодишния проблем с липсата на учебници и учебни програми по история, култура и традиции на българския народ. След сезиране на Министерството на образованието е започнала разработката на учебни програми и подготовката на учебни материали, което е позволило уеднаквяване и подобряване на качеството на преподаване.

Особено внимание в изказването ѝ беше отделено на международното сътрудничество. Беше отбелязана подкрепата от страна на България, която реализира програмата „Роден език и култура зад граница“, както и образователни и културни обмени за деца и преподаватели. Аналогична роля, по думите ѝ, играе и сътрудничеството с Румъния, включително езикови практики и стажове.

Говорейки за преподаването на държавния език, тя подчерта, че слабите резултати по румънски език са свързани не само с учебните програми, но и с мотивацията в семействата. Образователните пътувания и прекият контакт с културната среда в Румъния спомагат за промяна на възприятието към езика и повишаване на интереса към неговото изучаване.

Лилия Сарсаман посочи и два ключови проблема за региона – стесняването на пространството за използване на родния език в българските села и недостатъчното владеене на държавния език сред иноезичното население. В тази връзка тя съобщи, че през 2024 година в Тараклийския район е приета програма за развитие на образователната система, в която като стратегически цели са заложени съхраняването на родния език и езиковата интеграция на рускоезичното население.

В заключение тя отбеляза, че все повече абитуриенти предпочитат да продължат обучението си във висши учебни заведения в Република Молдова, владеейки както държавния, така и родния си език, което създава предпоставки за устойчиво развитие на многоезично и многонационално общество.

Сред участниците беше и Александър Боримечиков – директор на Асоциацията за развитие на българската общност в Република Молдова (АРБОМ) и административен директор на филиала на Русенския университет „Ангел Кънчев“ в Тараклия.

Александър Боримечиков заяви, че българската общност в Молдова има повече от двестагодишна история и се е формирала в резултат на преселенията по време на руско-турските войни, основно в южната част на страната. По думите му, през тези два века българите живеят редом с други етнически общности и допринасят за развитието на държавата.

Той подчерта, че Асоциацията за развитие на българската общност в Република Молдова, създадена преди две години, за кратък период е реализирала редица образователни, културни и социални проекти, насочени към укрепване на българската общност, която наброява около осемдесет хиляди души, като по-голямата част от тях живее в Тараклийския район.

Боримечиков отдели специално внимание на подкрепата, която българската общност получава от Република България, като отбеляза, че тя е станала особено осезаема през последните две години. Става въпрос за реализиране на инфраструктурни, образователни и културни проекти в Тараклийския район и в други населени места с компактно българско население.

Като ключово постижение през последните години той определи откриването на филиала на Русенския университет „Ангел Кънчев“ в Тараклия, който, по думите му, е първият европейски университет в Република Молдова, издаващ дипломи по европейски образец. Обучението във висшето училище се провежда на български език, а през 2025 година университетът е приел сто осемдесет и седем студенти, което значително надхвърля показателите от предходни години.

Говорейки за езиковата политика, Александър Боримечиков отбеляза, че българският език се изучава от ранна детска възраст, преподава се в учебните заведения на Тараклийския район и е сред профилиращите предмети на държавните зрелостни изпити. Той подчерта значението на съхраняването и развитието на българския език и културната идентичност в многонационалната Република Молдова. В заключение той засегна темата за предстоящата териториално-административна реформа, като подчерта значението на запазването на Тараклийския район като самостоятелен регион с компактно българско население. По думите му, съхраняването на административните граници на района има ключово значение за защитата на културната идентичност и социално-икономическото развитие на региона, като тази позиция е била нееднократно заявявана както в Република Молдова, така и в Република България.

Форумът се проведе на 13 декември и беше организиран от Центъра за граждански инициативи за националните малцинства в партньорство с Агенцията за междуетнически отношения, с подкрепата на Швейцария и фондация „Конрад Аденауер“ в Молдова, съобщи Молдпрес. В събитието участваха представители на Делегацията на Европейския съюз, посолството на Швейцария, фондация „Конрад Аденауер“, депутати от Европейския парламент, както и национални и международни експерти.

Населението на Република Молдова, според последното преброяване от 2024 година, е малко над два милиона и четиристотин хиляди души. По официални данни на молдовските власти 1,6 процента от тях са българи. Компактни групи българи живеят в Тараклийския район в Южна Молдова. Те са наследници на българите, преселили се от българските земи преди повече от двеста години по време на руско-турските войни. Българи живеят и в други райони на Република Молдова, като градовете Бендер и Тираспол, както и село Паркани в Приднестровието, както и в други части на страната. Град Тараклия е административен център на Тараклийския район, който обхваща 26 населени места. В повечето от 24-те села и двата града – Тараклия и Твърдица, етническите българи представляват около 66 процента от общото население. В редица населени места, като град Твърдица и селата Кайраклия и Валя Пержей, българите са над 90 процента от жителите.

Българите в Молдова имат статут на национално малцинство и право на двойно гражданство.

По време на преброяването през 2024 година населението на Република Молдова е декларирало принадлежност към 185 етнически групи.