site.btaИзкуственият интелект – между предимствата и рисковете: идеи от дискусията в София

Има много ползи от навлизането на изкуствения интелект във всички сфери на живота. Нужни са обаче строги регулации, за да бъдат гарантирани човешките и гражданските ни права.

Около тази идея се обявиха участниците в дискусията „Български гласове за Европа: изкуственият интелект“, която Българската телеграфна агенция (БТА) организира в Националния си пресклуб в София на 14 април.

Откривайки форума, генералният директор на БТА Кирил Вълчев изтъкна, че Европейският съюз е плод на естествения интелект. Изкуствен интелект в неговото конструиране няма. Според Вълчев изкуственият интелект не трябва да замени естествения, а само да служи на човека и европейците трябва ясно да осъзнават това.

 Генералният директор на БТА Кирил Вълчев открива дискусията

Темата за изкуствения интелект е изключително важна на фона на военните действия, но нищо не може и не би следвало да замени човешкия интелект, посочи евродепутатът Петър Витанов. Европейската комисия предлага създаването на Закон за изкуствения интелект, в който трябва да се даде отговор до каква степен трябва да позволим на иновациите да заместят човешкото присъствие. Акцентът е как да съхраним основните човешки права, но изкуственият интелект трябва да не пречи да се съхрани, но и да се запази бизнесът, отбеляза Витанов.

 Евродепутатът Петър Витанов

Изкуственият интелект е този елемент от технологичната революция, която преживяваме, който съсредоточава в себе си най-много опасения – дали компютрите няма да ни вземат работата, и дали няма да се изправят срещу нас. Особен страх има от използването на различни технологии за лицево разпознаване, например, но всъщност, трябва да знаем, че изкуственият интелект е вече тук, той е част от нашето ежедневие, каза евродепутатът Ева Майдел в своето видеопослание към участниците в конференцията. Тя постави въпроса за това къде е границата между улеснения живот, благодарение на изкуствения интелект, и възможностите за технологичния скок от една страна, а от друга – тоталното следене, като в Китай, и в антиутопичните филми, които гледаме.

До 2030 г. може би 70 на сто от професиите ще бъдат създадени от изкуствения интелект, посочи в дискусията акад. Чавдар Руменин, специалист по сензорика, роботика и изкуствен интелект от Института по роботика при Българската академия на науките на Конференцията „Български гласове за Европа: изкуственият интелект“. Той цитира Алън Тюринг, автор на теорията на съвременните компютри, според когото, ако човек контактува с нещо, което не вижда, което не е било човек, а компютърна система, значи има наличие на изкуствен интелект. Трябва да помислим как да извлечем ползата от това, коментира Руменин. Според него има много неща, за които трябва да внимаваме при употребата изкуствения интелект. Важно е да се отчете къде ще бъде поставен този изкуствен интелект. „Може ли силициевият чип да върши това, което ние искаме от него“, попита Руменин.

 Момент от дискусията

Според учени ние никога няма да стигнем до генерален изкуствен интелект, който има воля, съзнание, който разсъждава, поставя си цели, решава задачи, защото не би стигнал до генерирането на съзнание, заяви доц. Мариана Тодорова от Института по философия и социология към Българската академия на науките (БАН). По думите й изкуственият интелект може да бъде изключително полезен в земеделието и в медицината. Той не е полезен сам по себе си, а в синергия с другите дигитални технологии, които имаме като блокчейн технологии, интернет на нещата, виртуална реалност и т.н., посочи Тодорова. По думите й ролята на изкуствения интелект е да обобщава огромни бази данни и да дава модели за решения. Хората нямат конгнитивните способности да обработват такова количество данни. Но според нея има обаче огромен риск да започнем да се предоверяваме на решения и модели, които изкуственият интелект ни дава, защото бягаме от поемането на отговорност.

 Доц. Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН

Изкуственият интелект се развива на вълни и сега сме в третата или в четвъртата му вълна, посочи доц. Кирил Симов от Института по информационни и комуникационни технологии при БАН. Според него може да се очаква, че сегашната вълна на изкуствения интелект ще произведе едни технологии, които да подобрят технологичното развитие на света и са безопасни в много отношения, и страховете на хората са напълно излишни. Доц. Симов съобщи за работата на група учени, които правят моделиране на българския език с помощта на елементи на изкуствения интелект, като се използва технологии за извличането на ново знание от даден текст. При обработката на естествения език трябва да се знае, че естественият език е сложен за разбиране от компютрите, защото една дума може да се разбира метафорично. Имаме нужда да напреднем в нашето познание за езика, преди да направим изкуствен интелект, който го използва, каза доц.  Кирил Симов.

Институтът по информационни и комуникационни технологии при БАН работи по международния проект „NEMO – BMI: Авто-адаптивен невроморфен мозъчно-машинен интерфейс“, който е свързан с приложението на изкуствения интелект в здравеопазването, съобщи проф. Петя Копринкова от  Института по информационни и комуникационни технологии при БАН. Целта е по проекта да се разработи мозъчно-машинен интерфейс, който да позволи на хора с увреждания, които не могат да се движат, да проходят или да извършват дейности, които не са възможни без помощни средства.

 Проф. Петя Копринкова

На конференцията за влиянието на изкуствения интелект върху творческите професии говори Багрян Маламин, докторант в Института по философия и социология при БАН. За тема на дисертационния си труд той е избрал да разгледа въздействието на изкуствения интелект върху преводачите, копирайтърите и графичните дизайнери. Тези три професии са важни за бизнеса и са зависими в различна степен от технологиите, но това са творчески професии, отбеляза Маламин. Няма да изчезнат творческите преводи, които се правят на художествена литература, изрази увереност Багрян Маламин.

 Багрян Маламин

Доц. Атанас Киряков – изпълнителен директор на „Онтотекст“, обясни, че това е компания, която работи в областта на семантичните технологии. Компанията разработва продукти и решения, които помагат да се интегрират големи обеми от неструктурирани данни и да достигат до знанието, което се съдържа в тях. Някои от най-интересните приложения на изкуствения интелект са в здравеопазването, каза доц. Киряков. Той отбеляза, че един проблем, за който изкуственият интелект помага много, е свързан с оптимизирането на процеса за създаването на лекарства. Той е свързан с изключително разнородна и обемна информация. Изкуственият интелект намира голямо приложение в различни индустрии и в аеронавтиката, както и в много високотехнологични производства, подчерта доц. Киряков.

Главен асистент д-р Стефан Марков от Института по философия и социология при БАН представи на конференцията данни от проект за дигиталното неравенство.

В дискусиите бе засегната темата за изкуствения интелект и медиите. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев посочи, че Агенцията не търси да замести журналиста, а ще ползва все повече изкуствен интелект в помощ на журналистите. Той съобщи, че БТА планира да направи сериозна инвестиция в своите бази данни и даде за пример и общ проект със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за проверка на фактите, за който се чака одобрението на Европейската комисия.

Вижте пълен запис на дискусията: