site.btaЕкипът на етнографския музей за българска култура в Табаки проследи историческото развитие на името на селото в Украйна

Ръководителят на Етнографската стая „Народна къща“ в българско село Табаки в Украйна Прасковия Цоева публикува във Фейсбук данни за произхода и развитието на топонима „Табаки“. В публикацията се посочва, че наименованието е претърпяло езикова еволюция от „tobac“ към „тобакъ“, „табакъ“ и до съвременното „Табаки“.

Сред съхраняваните в етнографската стая експонати е подарена от краеведа Сергей Чеглатонев от Кубей карта на Молдова, изработена от германския генерал и картограф Фридрих Вилхелм Бауер (1731–1789 г.). В нея вече е отбелязан топонимът „tobac“, съобщава ръководителката на музея. 

Цоева посочва, че първото писмено свидетелство за „tobac“ се открива в „Книгата на пътешествията“ на Евлия Челеби, където се описват събития от 1659 г., както и в спомените на гетмана на Правобрежна Украйна Стефан Куницкий за битка от 1683 г. Според Куницкий крепостта Тобак (Тинт) е била изградена в първата половина на 16 век.

Село Тобак се споменава също в турски данъчни документи от 1691 г., както и в трудове на Дмитрий Кантемир и шведския изследовател Йохан Тунман. На базата на тези данни се предполага, че село Табаки съществува от началото на 16 век и запазва името си пет столетия, обобщава Цоева.

Фотокопие на посочените документи са налични в „Народна къща Табаки“ и са дарени от семейство Влад и Олга Будникови. Прасковия Цоева изразява благодарност за тяхната подкрепа към културната памет на селото.

Както БТА писа, Етнографската стая „Народна къща“ в село Табаки, Болградска община, Украйна, е основана през 2019 година. Това е общо пространство за хора от всички възрасти, където се организират събития, репетиции, събирания и различни дейности, свързани с българската култура и обичаи.

Най-старото в Болградската община българско село Табаки е основано от преселници през 1812 г., недалеч от мястото, където девет години по-късно е поставено началото на Болград. В годината на създаването му в Табаки е имало 75 къщи и 601 души население, сочат исторически сведения.