site.btaСветостта е човешкият стремеж да запази Божията благодат в себе си, посочи в неделната си проповед отец Иван Марински в Смолян

Светостта е човешкият опит да задържи благодатта на Бога върху себе си, да я задържи дори тогава, когато греши, когато пада. Това заяви отец Иван Марински в неделната проповед в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян.

„Християнството е такава вяра, която ни предизвиква и същевременно ни дава утеха и надежда, защото никой от тези светии, които днес почитаме, никога не е бил безгрешен“, допълни свещеникът.

Отец Иван разтълкува пред миряните дълбокият смисъл на този неделен ден, в който прославяме местните светии. Християнството, нашата вяра, надскача националната идентичност, така че не почитаме тези светии, които са стъпвали по тази земя, само за да се гордеем с тях, посочи свещеникът.  Той припомни думите на Христос „Бъдете съвършени, така както е съвършен вашият Небесен отец“. Християнинът живее с тази мечта да достигне до това велико съвършенство, към което е призван, а неговото постигане всъщност е придобиването на святост, каза отец Иван. Той проследи обогатяването на смисъла на думата „свят“ в старозаветните и християнските понятия.

„Някога в Стария завет под това понятие „свят“ еврейският народ е разбирал нещо съвсем различно от това, което разбираме днес. Тогава свято е било това, което е отделено за Бога. Свят е Йерусалимският храм, защото целият този храм е само и единствено за Бога. Стигаме по-далече, свят е еврейският народ, защото е богоизбран народ, защото е отделен от всички тези народи, живеещи по света и е призван да пази връзката между човека и Бога“,  посочи отец Иван. По думите му по-късно в Новия завет  ще видим, че този нюанс, това значение на светостта се запазва, но към нея се допълва нещо друго. „Апостол Павел ще нарече свят всеки, който е придобил Божия Дух. От тази гледна точка, свети сме всички ние, защото в тайнството на кръщението всеки един от нас е приел Светия Дух. Затова Апостол Павел не се е смущавал да нарича светии всички тези християни около него. Малко по-късно св. Игнатий Антиохийски ще пише писма до различните църкви и ще ги нарече „До светиите в Смирна“, „До светиите в Рим“.  В онова време понятието „свят“ буквално е означавало всеки християнин“ разказа свещеникът. Според него днес разбираме нещо много по-трудно за постигане, като че ли зад това понятие стои някаква безгрешност. „И тогава в ежедневния си живот, сблъсквайки се постоянно с нашите лични недостатъци, в общуването ни с близките и хората около нас, сякаш виждаме, че това е недостижимо. Тази безгрешност е недостижима и затова сякаш се отказваме някъде на половината на пътя ни“, каза отец Иван.

Светостта не е нищо друго освен освещаване, човекът става свят, когато освещава себе си, продължи свещеникът в своята проповед. Според него това освещаване не е еднократен акт, той е започнал някъде далече в годините, когато сме били потопени в кръщелната вода. „Това освещаване е дълъг процес, който може би никога няма да има кончаемост. Това е светостта, освещаване, опит на човека да удържи Бог в себе си. Както в нормалния ни живот, когато обичаме някого, правим всичко възможно, за да го задържим до нас. Това е и пътят на светостта, да правим всичко, което е по човешките ни възможности и сили, да продължим този процес на освещаване в нас и да държим Божия Дух в сърцата си“, отправи призив към миряните отец Иван Марински.