site.btaДепутати и представители на общините обсъдиха проблемите на читалищата и културните институти

Депутати от Комисията по културата и медиите в Народното събрание и представители на Постоянната комисия по култура към Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ) обсъдиха актуални теми, въпроси и проблеми, свързани с управлението на читалищата и културните институти в страната.

Председателят на постоянната комисия по култура към НСОРБ д-р Генчо Генчев отбеляза, че проблемите с читалищата с годините се натрупват и няма никакво решение. По думите му законът е остарял и с различни дефиниции, което го прави недействащ. Няма абсолютно никакъв инструмент нито от страна Министерството на културата, нито от страна на общините, отбеляза той по време на заседанието на Комисията по културата и медиите в Народното събрание. 

„В случая общините се явяваме само касичка, която трябва да изпълни превеждането на целевата субсидия и оттам ги разпределяме на самото читалище“, обясни Генчев. Той отбеляза, че има случаи, в които едно читалище в общината взима цялата субсидия, а останалите изнемогват. 

По думите му друг проблем е постоянното създаване на нови читалища в населени места. Създават се нови читалища не толкова от желание, а заради това, че с основното читалище, с което се работи, има проблеми. В последните години се формират и алтернативни съюзи за управлението на читалищата и според Генчев не е ясно кои са легитимните. 

Не съм против създаването на още читалища, но в село със 150 жители, където са се изпокарали хората, се създава ново читалище и кметът е задължен да им подсигури сграда, подчерта той. 

ДЕПУТАТИТЕ

Има читалища, които само по документи са такива, а българите в чужбина сме ги оставили да се оправят сами, каза председателят на Комисията по културата и медиите в Народното събрание Тошко Йорданов (парламентарната група „Има такъв народ“). Според него трябва да се провери регистърът на читалищата и да се види кои реално функционират два пъти в годината за нещо, обикновено за предизборна кампания на кмета, и къде наистина има дейност.

Според депутата от ГЕРБ-СДС Любен Дилов най-близко до духа на читалищата е това, което правят в момента българските общности в чужбина. Те възпроизвеждат стария възрожденски модел, правят си фолклорни състави, някои по-заможни си канят звезди от България в различни сценични изкуства и осъществяват точно тази дейност, която нашите предци са развивали.

Националните културни институти в столицата са от изключително значение, но култура се прави във всяко населено място. Културата е жива тогава, когато ангажира възможно повече хора. И културните институти могат да функционират на територията на страната изключително и само с подкрепата на местната власт, отбеляза Искра Михайлова от парламентарната група „ДПС – Ново начало“.  

Всички, които сме тук и не само ние, имаме грижата и желанието да се подобрява работата на читалищата, каза Мариана Бояджиева, народен представител от парламентарната група „БСП – Обединена левица“. Всеки от нас може да даде великолепни примери за отлична работа на читалищата от своя регион. Те дават вдъхновение, кураж и надежда, че това, което е сътворено през столетията, трябва да продължи в нови, съвременни, модерни условия, да се търси нов прочит и нов облик, отбеляза тя. 

Кметовете на общини имат възможност да дисциплинират читалища, които са недисциплинирани във финансово отношение, каза Ангел Янчев от парламентарната група на „Възраждане“. Според Янчев всеки кмет може да го направи. Друго, което не е незаконно, е кметът на селото да бъде и председател на читалището - понякога това е породено от факта, че няма хора в някои населени места, отбеляза той. Може би ще е добре това да се забрани законодателно, е мнението на Ангел Янчев.

Голямата цел не бива да бъде да се закриват читалища, защото по този начин ще се намали възможността местното население да има някаква културна дейност, каза Хюсеин Хафъзов от парламетарната група „ДПС – Ново начало“. 

МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА

На заседанието Георги Султанов, зам.-министър на културата обяви, че вече е публикуван Националният културен календар и започва работата на фонд „Култура“. Той посъветва всички големи и малки общини да се възползват и обясни, че в системата за безвъзмездна помощ са допустими кандидати на областните центрове. Размерът на средствата е 20 милиона лева, като не включва финансирането от страна на кандидатите. 

Когато става въпрос за култура, нали имате представа, че това са над четири хиляди читалища. Не знам кой ще е този контролен орган, който би се заел с подобна дейност. Министерството на културата много често използва сцените на големите читалища за представления и за концерти на културните институти, което не само носи приходи на читалището, но и допринася за неговата културна програми, както и местното население да има досег с професионално изкуство, обясни той.  

По думите му един от големите проблеми е, че някои от читалищата се капсуловат. Когато се обърнем към някои от тях да ни предоставят сцена, те отговарят, че програмата им е напълно заета и вадят един календар, при който човек си казва: „Боже мой, аз живея тук и не зная, че кипи такова творчество“, разказа зам-министърът. 

ОБЩИНИТЕ

Пламен Попов, зам.-председател на Постоянната комисия по култура към НСОРБ предложи контролът да не бъде от Министерството на културата, а общините да получат правото да изпълняват проверки на читалищата. 

Той отбеляза, че липсват принципи на диференциране на модела, по който се финансират различните културните институции. Според Попов има два модела, но не е ясно кога се прилага единият и кога вторият.

Пламен Попов отбеляза, че сред предложенията на НСОРБ са промяна на модела на финансиране на културните институции. На второ място – да се дефинира ясно кръгът на дейности, които се финансират чрез държавни стандарти и да има прозрачни критерии, на които да отговарят финансираните. Също така да бъдат поетапно обвързани средствата на отделните културни институти с обема и качеството на развиваната дейност. Да бъдат създадени и поддържани актуални регистри на културните институции, като има задължения за вписване и санкции при неспазване на тези задължения. Сред предложенията е и да се акцентира върху дигитализацията, но същевременно и на образователната дейност на културните институции, както и увеличаване на възнагражденията и въвеждане на системно повишаване на компетенциите на кадрите в сферата на културата.

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева подчерта, че читалищата не са като училищата. Кметът е първостепенен разпоредител за училището, формално може да направи проверка, но с читалищата не е така. Ако се очаква общините да осъществяваме контрол над читалищата, ние трябва да имаме инструменти за това, каза тя.

Общинските театри и библиотеки ние ги финансираме 100 процента и не разчитаме на нито лев от държавата за функционирането им, посочи Георгиева. Според нея е нужна такава система на финансиране, че парите да достигат до всички културни институти, а не само до държавните и да е ясно за какво се дават тези пари.

„Читалищата в нашата община се използват като източник за демографска политика, т.е. културните събития привличат хората в малки места да дойдат и да видят, че съществуваме на картата и все още сме живи“, каза Даниел Станев, зам.-кмет на община Земен. Той предложи да се въведат промени в осигуряването на достъп на общинските културни институции до национални програми за реновиране на сградния фонд и осигуряване на съвременно техническо оборудване, както при подготовката на новите европейски програми за периода 2028-2034 г. да се предвидят средства за въвеждане на културните институции, социализация и интеграция на наследството чрез въвеждане на иновации съвременен дизайн, създаване и предлагане на интерактивно съдържание и разширяване достъпа на културните институции до средства по Националните програми за развитие на образование за възлагане на просветните функции.