Трудно е да се балансират различните източници на вдъхновение, каза пред БТА американската фентъзи писателка Джули Кагава, която пристигна в България за Пролетния панаир на книгата.
Авторката, позната на българските читатели с поредиците "Железните феи", "Кръв от рая", "Нокът" и "Сянката на лисицата", се срещна с почитателите си на щанда на издателство "ПроБук" и на фентъзи бала "Нивганигде".
"Изграждането на светове е едно от любимите ми неща. Обичам този процес", каза авторката. "Имам представа за този свят, но докато пиша, я доразвивам, хрумнат ми нови идеи и ги добавям. Така светът се запълва, докато пиша книгата".
Писателката добави, че от всяка книга зависи дали ще започне с персонаж, със създаването на света или с нещо друго. "Например, когато пишех поредицата "Железните феи", тя започна с идея - от какво се страхуват феите. Отговорът на фолклора е желязото. Страхуват се от желязото. То не им харесва, не харесват докосването му. Затова си помислих - ако има феи, на които това да не им влияе, как биха изглеждали... "Железните феи" се родиха от тази идея", разказа Кагава.
Източник на вдъхновение за нея са и ролевите игри като "Подземия и дракони". Авторката играе ролеви игри всяка седмица. "Влизането в роля е силно вдъхновяващо за мен". Любимата ѝ игра е "Легендата за 5-те пръстена". Тя казва, че ако някоя от нейните собствени книги послужи за основа на ролева игра, би предпочела това да е "Железните феи".
Джули Кагава признава, че подхожда по много сходен начин при писането и воденето на ролева игра. Когато самата тя не е участник, адаптира играта към персонажите, които ще имат главните роли, също като при създаването на книга.
"Разликата е, че никога не знаеш какво ще направят играчите", обясни писателката през смях.
Според нея е трудно да се балансират отделните източници на вдъхновение. В случая с поредицата "Сянката на лисицата" се вдъхновила от аниме. "Исках да превърна аниме в книга. А кицуне ( митична лисица и главна героиня от "Сянката на лисицата" - б.а.) е любимото ми японско фентъзи същество. Обичам фолклора, свързан с кицуне. Харесвам целия японски фолклор. Затова се опитах да включа колкото може повече от него и да напиша добра история", каза Кагава.
Влиянието на анимето в творчеството на американката не се ограничава до "Сянката на лисицата". В "Железните феи" писателката също е вдъхновена от японска анимация. Изключение е само "Кръв от рая". "Тази поредица е много по-мрачна", отбеляза писателката.
Ако можеше да адаптира някоя от книгите си и да я превърне във филм, Кагава казва, че той няма да е игрален, а аниме. И най-вероятно би избрала "Железните феи" - първата книга, която е написала. Авторката иска да се превъплъти и в герой от тази поредица, макар и за ден, ако има подобно възможност. "Много бих се радвала да посетя Нивганигде (страната на феите от поредицата - б.а.). И ако трябваше да избирам персонаж, щеше да е някой като Грималкин", призна тя. Джули Кагава каза, че не би искала да попадне в свят като описания в "Кръв от рая". "Вероятно бих умряла много бързо. Прекалено е страшно", отбеляза писателката.
Джули Кагава прави в книгите си препратки, които не винаги се забелязват от читателите. Една от любимите ѝ "изненади" е срещата с каменните статуи-пазители, които героите от "Сянката на лисицата" срещат в пещера. Те препращат към "Записки за Хейке" ("Хейке моногатари"), епичен роман от 14-век. Препратки има и в "Сянката на лисицата".
На въпрос коя нейна книга е най-подходяща за читатели, които не са запознати с творчеството ѝ, авторката препоръчва "Сянката на лисицата", а на тези, които обичат дракони - "Нокът".
"Писането е умение, което трябва да се практикува, за да стане по-добро. Не можете да седнете на пианото още първия ден и да свирите Моцарт - трябва да се упражнявате. С писането е същото. Трябва практика, за да станете по-добри", е съветът на Джули Кагава към начинаещите писатели.
/ТС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
