Иновативното образование и професиите на бъдещето бяха обсъдени на национална конференция, организирана днес от Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП).
За съвременните професии, дори и да се трансформират, и да изчезнат, ще са необходими хора, които са склонни да правят промени в живота си. За мен бъдещето в образованието не е просто всеки в себе си да има модерна технология, а технологията да бъде в помощ, не да сме слуги. Това каза председателят на Народното събрание доц. Наталия Киселова в словото си на конференцията.
Темата ни днес е за иновативното образование и за това какви ще бъдат професиите на бъдещето. За мен това не са професии на бъдещето, защото тези професии вече чукат на вратата, каза вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов. Той подчерта, че промените в технологиите вече се отразяват директно на начина, по който децата възприемат света и се подготвят за него. Въпреки напредъка в технологиите, той посочи, че достъпът до качествено образование се постига чрез инвестиране в транспортна и комуникационна инфраструктура.
В образователната система днес са деца, ученици и студенти, които ще бъдат активни и през 2075 г. - след 50 години. Това означава, че ние трябва да се опитаме да прогнозираме напред, но за пазара на труда можем да направим добри прогнози за пет години напред. Знаем колко хора се пенсионират в дадена област и колко ученици и студенти учат. Ако прогнозираме десет години напред, става с много неизвестни и условности, които се увеличават, ако прогнозираме 20 години напред, каза на форума министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Визията в образованието е изключително важна, но тя не може да се реализира без лидерство, каза проф. д-р Миглена Темелкова - ректор на ВУТП и председател на Съвета на ректорите. „Днес сме изправени пред предизвикателството да подготвим бъдещите поколения за свят, който се променя с безпрецедентна скорост. Това изисква цялостен нов подход към съдържанието, формата и начина на преподаване. Иновативното образование не е просто модерен термин, а необходимост“, каза проф. Темелкова.
Образователната система не може да се променя със скоростта на технологичния напредък, затова трябва да работим заедно – държава, бизнес, образование и неправителствен сектор, каза Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет, по време на дискусия, посветена на бъдещето на труда и иновативното образование.
Русинова, заедно с Вихрен Славчев, изпълнителен директор на Мнемоника АД, д-р Александър Ангелов, управител на Център за творческо обучение и образователната компания, проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи, и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев взеха участие в панел на тема „Глобални образователни тенденции“, който беше част от форума „Иновативно образование и професии на бъдещето“, проведен във ВУТП.
Едва в десет училища руски език се изучава като първи профилиращ предмет. В 40 училища имаме паралелки по руски език. Големият процент ученици, които учат руски език, е по линия на втори чужд език - от над двадесет и няколко години в България, в съответствие с европейската препоръка и политика, беше включено в рамковия учебен план изучаването на втори чужд език, в задължителния учебен план. Това означава, че всички ученици изучават втори чужд език и това се случва от девети клас, каза днес пред журналисти на форума министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, попитан за изучаването на руски език в българското училище.
