site.btaСлед Освобождението в България е имало едва около 100 лекари

BOBSTH 14:02:31 20-03-2019
AM1401BO.006
Варна - медицина - проучвания

След Освобождението
в България е имало
едва около 100 лекари


Варна, 20 март /Мила Едрева, Данаил Войков, БТА/
След Освобождението в България е имало едва около 100 лекари, по-точно 98 и един зъболекар. Болниците в Княжеството са били 15, от които 7 военни, 5 граждански, 2 частни и една католическа. В официалните регистри се е водел само един зъболекар. Сестринството едва е прохождало, акушерки изобщо е нямало. Българите са гледали на болниците не като на лечебни заведения, а като на място, където отиват най-тежко болните. Фактите за нивото и постепенното развитие на здравеопазването в следосвобожденска България и във Варна разказа в интервю за БТА доц. Георги Маринов от Медицинския университет в крайморския град.
Със съдействието на други ентусиасти доц. Георги Маринов е извършил серия проучвания и е събрал най-новите и интересни факти в книга, издадена по случай 135-та годишнина на Варненското медицинско дружество - първата съсловна медицинска организация у нас.
Всъщност, развитието на здравеопазването се дължи най-вече на личностите, които се заемат с тази твърде тежка за тогавашните времена задача, разказва Маринов. По думите му повечето от медиците са от интелигентни семейства, завършили на Запад или в Русия и, пристигайки в България, започват да прилагат от нулата знанията и опита, който са натрупали. Работили са най-често в примитивни условия, особено в сравнение със съвременните болници, лаборатории, технологии.
Въпросът как са поставяли диагнозите предизвиква усмивката на доц. Маринов, а отговорът е изненадващо прост - с две ръце, една слушалка и знанията си. Той допълва, че в архивите няма кой знае каква информация с каква техника са разполагали болниците в Княжеството, нито пък кой я е купувал - държавата, общините, частни фирми. Официално архивите говорят само, че с приемането на Санитария закон през 1888 година се вменява като задължение на държавата да се грижи за здравеопазването.

Едни от най-светлите личности
в българската медицина
са работили във Варна и региона

Едни от най-светлите личности в родната медицина всъщност са работили във Варна и региона, разказва Маринов. По това време градът е добре развит и привлича много хора. Има военна санитарна служба. Разкрита е и карантинна служба, през която преминават тези, които се завръщат отнякъде /най-често от хаджилък/. Те престояват в изолация 40 дни, за да не плъзне зараза из града. Естествено, в карантинната служба има лекар, който наблюдава ситуацията.
Другото, което подсказва за по-развито здравеопазване в сравнение с другите части на страната, е наличието на две болници. Едната е турска, другата - подарената и издържаната от Параскева Николау. Интересното е, че с волята на дарителя лечението в здравното заведение е безплатно. Лекарят, който работи в болницата, задължително трябва да е с докторат по медицина, а аптекарят - да има диплома от университет. Тяхно задължение е да обслужват всички пациенти - бедни, богати, с умствени проблеми, сираци. Освен това, дарителят Николау посочва изрично - лекарят няма право да взима пари от пациентите.
Първият председател на Варненското медицинско дружество е д-р Михаил Игнатиев - старши лекар на болницата, разказва Маринов. Пристигайки в България, първо работи в Добрич, после се премества във Варна. Макар че е специализирал хирургия, у нас той не се занимава само с тясната си специалност. Когато се заема с болницата в Добрич, цялата организационна работа ляга на неговите плещи, пояснява Маринов. И допълва, че това е характерно за всички лекари от този исторически период - без значение каква е специалността им, те се занимават с всякакви пациенти, изследват, пишат научни трудове и публикуват.

За лекарите, поставили основите
на съвременното
българско здравеопазване

За парадоксалното от наша гледна точка отношение на българите към болниците най-ярки са свидетелствата на д-р Йонас Басанович, допълва Маринов. В спомените си тази енциклопедична личност описва как, когато пристига у нас и отсяда в Лом, едва му намират маса и стол за стаята. В болницата в крайдунавския град предната година са лежали само 19 души, отишли там, за да умрат. След като той пристига и подема просветителската си дейност, за една година броят на хоспитализираните се увеличава около 20 пъти. В амбулаторията пък от няколко стотици пациентите стават хиляди. Преди да се премести във Варна, Басанович е работил и в Елена, където отново започва от нулата - обикаля селата с кон, спи където намери, но просвещава хората и преобръща представата им за медицината.
В Лом Басанович прави първата у нас операция на катаракта, посочва Маринов. И припомня, че освен лекар, литовецът е и историк, етнограф, прави археологически проучвания, занимава се с антропология, има и заслуги за пресушаване на блатата в страната. Заради изключителните му постижения Басанович става член и на организацията - първообраз на днешната БАН. Голям пропуск е, че автобиографията на Басанович е частично преведена на български, допълва Маринов. Неговата позиция е, че би било много добре българите да имат възможност да се запознаят с всичките спомени на литовеца. Този човек, въпреки трудностите, които е срещнал у нас, пише за България с огромна обич и топлота и не казва лоша дума за годините, изкарани тук, разкрива Маринов.
Сред лекарите, работили във Варна след Освобождението и поставили основите на съсловната организация, е и д-р Борис Окс. Пристигайки от Одеса, той първо работи в Разград, където основава Институт за противовариолна ваксина. Научното звено по-късно е преместено във Варна, а после в София, където и до днес действа, но под името Национален център по заразни и паразитни болести.
С крайморския град е свързан и д-р Ангел Пискюлиев, който е учил в Цариградското военномедицинско училище и е сред първите българи, допуснати за студенти в него. Два мандата е бил кмет на Варна. Освен това е оглавявал и Медицинския съвет - прототипа на министерството на здравеопазването, който по това време е действал като отдел в МВР. Редом с тези мъже, поставили основите на съвременното българско здравеопазване, стои и името на Анастасия Головина, която е работила като лекар във Варна, София и Пловдив. Тя е първата, която въвежда аутопсиите като начин за уточняване на точната причина за смъртта. Поставя основите на научната психиатрия у нас. Неин е приносът за изясняване на маларичните райони заради оризищата в Пловдивско. Тя извършва специални изследвания по темата и ги прави достояние на обществеността и на лекарите, за да се ограничи разпространението на болестта.
Когато в Княжеството се създава новата българска администрация, която да отговаря за здравеопазването, начело застава д-р Димитър Моллов, който всъщност започва от нулата, разказва Маринов. По думите му най-лошото е било, че е нямало никаква информация - какви болести са разпространени, кои райони са най-засегнати, липсвала е и всякаква социална хигиена, която днес е нещо нормално. Постепенно, благодарение усилията на лекарите, се налага разбирането, че трябва да се води по-хигиенен начин на живот, че трябва да се инвестират пари, разказва Маринов. Така, с течение на времето, се обособяват пазари, въведен е ред при продажбата на храни.

На 10 декември 1883 година девет доктори
във Варна основават първата в страната
професионална организация

Докато в страната се въвеждат правила, лекарите във Варна осъзнават, че е необходимо да се обединят, за да поддържат връзка и да обменят информация. Така, на 10 декември 1883 година, девет доктори основават първата в страната професионална организация. Те приемат Устав на дружеството, в който е фиксирано, че обединението има за цел да изучава местните санитарни условия и нужди и да съдейства на администрацията за разрешаването на проблемите. Друг член изрично казва, че задължение на членовете е да се грижат за просвещаването на населението. Тези текстове от Устава остават непроменени до 1901 г., когато дружеството се включва в редиците на новосъздадения Български лекарски съюз.
Протокол от първото заседание на лекарите във Варна е изпратен в Медицинския съвет, допълва историята Маринов. През януари 1884 г. той утвърждава документите и публикува решението в печатния си орган. Накрая е посочено, че варненските лекари заслужават "всяко съдействие и насърчание" и се изразява надежда, че "тяхното съединение ще послужи като пример за другите лекари и градове на Княжеството". Явно примерът на варненци е бил заразителен, тъй като при основаването на БЛС в началото на 20 век, в страната вече е имало 14 лекарски дружества, допълва Маринов.
Като интересен факт от историята на медицината в крайморския град изследователят изтъква и дейността на д-р Юрдан Севов - военен лекар, извършвал и обобщавал данните от прегледите на наборниците в региона. Докторите разделят младите мъже на 8 етноса и правят сравнение с други държави. Данните сочат, че от българското население само 8 процента са обявени като негодни за военна служба. За сравнение, при татарите този процент е 76, при датчаните - 36,7, при швейцарците - 21,4.
"Нашето население е твърде здраво", е тогавашният извод на лекарите. Освен това в изследванията им прави впечатление фактът, че 92 на сто от българските млади момчета, подлежащи на военна служба, са били грамотни. При другите етноси процентът е малко по-нисък - с около 20 пункта, но пак изпъква на фона на други европейски държави, обобщава Маринов./АМ/