site.btaВолколамският митрополит Иларионпред италианския католически вестник "Авенир"

BOBSTH 15:09:01 27-09-2019
AM1507BO.009
/ПП/РПЦ - Волколамски митрополит Иларион - в. "Авенир" - интервю

Волколамският митрополит Иларион
пред италианския
католически вестник "Авенир"


Председателят на Отдела на външно-църковните връзки на Московската Патриаршия Волколамският митрополит Иларион отговори на въпросите на кореспондента на италианския католически вестник "Авенир".

- Владико, освен богословието и философията, вие сте учили още пиано и цигулка. Каква роля играе музиката във Вашия духовен мир?
- Аз учих музика от три до двадесетгодишна възраст. Когато приех монашеството, реших, че музикалната страница от моя живот е затворена. В продължение на двадесет години аз въобще не се занимавах с музика. На четиридесетгодишна възраст обаче аз отново започнах да пиша музика и написах няколко музикални произведения, в това число "Страсти по Матея". Това е съчинение, вдъхновено от музиката на Йохан Себастиаян Бах, а също и от православните богослужения. За дванадесет години, колкото минаха оттогава досега, това музикално произведение е изпълнявано повече от 120 пъти в различни страни, включително и в Италия. След него аз написах още няколко големи произведения. Откакто обаче бях назначен за председател на Отдела за външноцърковни връзки, нямам нито време, нито възможност да се занимавам с музика. За мен тя се явява не само изкуство, но и особен начин на мисионерско служение. Музиката е език, който може да бъде разбран без преводач. С нейна помощ може да се предаде това, което е невъзможно да се предаде с думи. За мен възможността за самоизразяване с музиката - това е възможност за проповядване чрез нея. През целия си съзнателен живот аз се занимавам с това да проповядвам Христа. Аз правя това чрез проповедта в храма, чрез книгите, които пиша, чрез телевизионното предаване, което водя всяка неделя по руската телевизия, а така също и чрез музиката.
- Затова ли за Вас музиката се явява и инструмент на диалога?
- Да, това е инструмент на диалог с хората, които са с открити сърца.
- Вие споменахте, че водите ежеседмично телевизионно предаване. Как мислите, средствата за масова информация, и в частност социалните мрежи, могат ли да бъдат средство за проповядване?
- Те могат и трябва да бъдат такива, но всяко средство за масова информация предполага определен тип поднасяне на информацията. Ако аз в своето предаване ще говоря така, както се говори от църковния амвон, то няма да се задържи дълго време на телевизионния екран. А тази програма се излъчва вече десет години, през септември започваме единадесетия сезон. В храма вие можете да говорите едно и също една, че и друга година: празниците са едни и същи, Евангелието също. Разбира се, има някакви вариации, всякога ще намерите нещо ново, но по същество, ще говорите от година в година едно и също. В църковните проповеди вие ще апелирате за вечните ценности, а в телевизията трябва да сте ориентирани към съвременността. В частност, моята телевизионна програма е насочена към новостите на деня. Съответно, аз съм длъжен да следя това, което се случва, да размишлявам за това и от църковна позиция да дам отговори на възникващите въпроси.
- Съгласни ли сте с твърдението, че срещата на Папа Франциск и Патриарх Кирил открива нова епоха в отношенията между двете Църкви?
- Хаванската среща на Папата и Патриарха стана историческа веднага по няколко причини. Това е първата среща в историята на двете Църкви на нейните Предстоятели. Тя стана в резултат на дълго развитие на двустранните отношения и, в същото време, откри нови перспективи за тези отношения. От тази гледна точка, вероятно, може да се говори за нова епоха в нашите взаимоотношения, започнала от срещата в Хавана. В хода на самата среща и в Съвместното изявление, подписано от Папата и Патриарха, в крайна сметка, беше засегнат целият комплекс от въпроси, отнасящи се до диалога и сътрудничеството между православните и католиците в съвременната епоха. По този начин срещата определи развитието на нашите двустранни отношения за много години напред. Ние вече имаме първите реални плодове по взаимните договорености, постигнати в Хавана. Това е и сътрудничеството по оказване на помощ на християните в Близкия Изток, пренасянето на мощите на свети Николай Чудотворец от Бари в Москва и в Санкт Петербург, както и много други.
В Хаванската декларация, подписана от главите на двете Църкви, се съдържат положения, посветени на ред наболели и значими за съвременния християнски свят теми. Това са преследването на християните, фундаменталната роля на семейството в обществото (но не само в обществото), концепцията за семейството, основата на института на брака и на принципа на защита на човешкия живот.
- Може ли да се каже, че дадените въпроси се явяват предизвикателство за цялото християнство?
- Да. Осъзнаването на този факт служи за сплотяване на християнството, особено на православните и католиците, разделящи църковното Предание през първото хилядолетие, за търсенето на общите отговори на тези предизвикателства. В Съвместното изявление, подписано в Хавана, Папа Франциск и Патриарх Кирил подчертават: "Ние искаме да обединим усилия за свидетелстването на Евангелието Христово и общото наследство на Църквата от първото хилядолетие, отговаряйки съвместно на предизвикателствата на съвременния свят. Православните и католиците сме длъжни да се научим да носим съвместно свидетелство за истината в тези области, когато това е възможно и необходимо" (т. 7). Ние вече се стараем да осъществим такова съвместно свидетелство. Положена бе добрата традиция за отбелязване на годишнини от Хаванската среща, като това става с провеждане на съвместни конференции на една от най-значимите за нашето време теми, засегнати в Съвместното изявление на Папата и Патриарха. Първата такава конференция беше проведена на 12 февруари 2017 година във Фрибурския университет в Швейцария и беше посветена на свидетелството на християнските мъченици в историята на Църквата и в наши дни. Втората годишнина от историческата среща бе отбелязана във Виенската архиепископия през 2018 година с конференция в защита на преследваните в Близкия Изток християни. Тази година в Москва беше отбелязана третата годишнина от срещата с конференция по проблемите на евтаназията, организирана съвместно с Папската академия за живота. Следващата конференция, по покана на католическата страна, ще се проведе в Рим.
- Съгласни ли сте с това, че за разрешаването на социалните и икономическите проблеми, с които се сблъскват страните от Европейския съюз, е необходима решителност и силна Европа?
- Струва ми се, че тази сила трябва да се заключава в нравствената устойчивост на европейското общество. Та нали силна Европа - това е не само икономическо благосъстояние и политически независим съюз на държавите, но и съюз, стоящ на християнските традиции и морал. Много съвременни проблеми от социален и икономически характер са в резултат на породена неумерена алчност на обществото за потребление. Сребролюбието, гордостта и алчността на едни хора водят до страдание и бедност на други хора, а така също и на войни, конфликти и екологични проблеми. Това не само, че не усилва, а само отслабва Европа. Православната Църква стъпва върху укрепващото нравствено начало във формирането на европейската икономика. В посланието на Предстоятелите на Православните Църкви от 12 октомври 2008 година е казано: "Жизнеспособна е такава икономика, която смята ефективността като сбор от справедливост и обществена солидарност". Аз смятам, че икономическата дейност и социалното строителство в Европа трябва да се развиват заедно с непоклатимите традиции на морала. Общество, което има здраво нравствено начало, се явява по-истински силно и устойчиво.
- Как мислите, защо Западът се оттегля от своите християнски корени? Какво могат да направят църквите, за да не забравят хората за Бога и да не изгубят вярата си в Него?
- Според прогнозите на изследователския център Pew Research Center, Европа ще стане единственият континент в света, в който числеността на християните е възможно да намалее, докато на другите континенти тя ще нараства. Нищо обаче не ни пречи да разчупим тази тенденция и отново да християнизираме Европа. В Русия и в другите страни от постсъветското пространство ние се занимаваме с това ден и нощ. И виждаме впечатляващи резултати. В продължение на последните тридесет години ние откривахме ежегодно хиляди храмове. Нима това не е свидетелство за безпрецедентното по своя мащаб възраждане на християнската вяра в самото сърце на Източна Европа?
Според мен, отслабването на християнските позиции в страните от Западна Европа са в резултат на трагичните събития в историята на християнството. Първо, това е разделянето на християнския Изток и Запад с по-нататъшното деление на Запад. Второ, секуляризацията на разделения християнски свят и постепенното изчезване на християнските държави. Трето, адаптацията на много християнски конфесии към секуляризацията на ценностите заедно с това да се християнизира светското общество. Последната тенденция стана основна причина християнството да се разглежда все повече като някакво културно-историческо наследство и като престанало да служи на живата вяра за хората. Ние виждаме, че дехристиянизацията на Европа е започнала отдавна. Бележимо проявление на този процес стана отказът да бъде написана Конституция на Европейския Съюз заради споменаването на християнските корени още в преамбюла на този документ. В съвременното европейско общество много се прави за това религията да бъде иззета от публичното пространство, тя започна да се възприема като някакво лично дело на всеки. На застъпниците на секулярната идеология се иска християнската църква да замълчи и да престане да свидетелства за доброто и злото, а самите тези категории сякаш станаха относителни. И Западна Европа, губейки своите християнски корени, своята идентичност, сега страда и от демографска криза, и от проблеми, свързани с миграцията. Вярвам, че Европа ще може да отхвърли от себе си мрежите на духовния и нравствен релативизъм, а Господ Иисус Христос няма да остави Своите верни без помощ и подкрепа, защото Той е победил света (Ин. 16. 33).
- Европа, както и целият Запад, се сблъска с проблемите, които средствата за масова информация обозначават като "проблемът с мигрантите". Проблемът се изостря, не се боя от тази оценка. Как той изглежда от Изток? Каква, според Вас, трябва да бъде позицията на Църквата по този въпрос?
- Вярно е, че проблемът миграция стои много остро пред европейските страни. Напълно понятни са опасенията на националните представителства и тези на жителите на Европа, които виждат в потока мигранти потенциална заплаха. Най-напред, голямата опасност е, че заедно с бежанците и принудените да се преселят на континента попадат екстремисти и терористи. Второ, европейските страни се сблъскват с острия проблем на нежелание на новопристигналите да се интегрират в приемащото ги общество. Този проблем е свързан и с политиката на създаване за мигрантите на отделни анклави, които се явяват хранителна среда за етническа престъпност и с нежеланието на самите преселници доброволно да се подчиняват на законите на страната, която ги е приела да живеят, правилата и обичаите, вкоренени в една или друга местност. Още едно предизвикателство, което не трябва да бъде игнорирано, се явява възможната смяна на религиозния облик на Европа във връзка с миграционните процеси. Секуляризацията на европейското общество, загубата у съвременните европейци на християнска идентичност на фона на притока на мигранти, повечето от които са мюсюлмани, води до промяна на религиозния баланс на континента.
- Но какво могат да направят християнските църкви в дадените условия?
- Оръдие на християнството във всички времена е била вярата в Бога и дейната любов към ближния. Затова и заслужават одобрение крачките на редица европейски църкви, насочени за опазване на адресна помощ на мигрантите, в това число и за тяхната адаптация към условията на живеене в обществото.
- Мнозина на Запад се придържат към мнението, че в това време, като диалогът между Римо-Католическата Църква и Руската Православна Църква се развива конструктивно, но развитието на вътрешния диалог в православния свят зациклят. В частност, оказва се, че въпросът Украйна може да раздели силно Москва и Константинопол. Вие се изказахте твърде категорично за Патриарх Вартоломей ...
- Действията на Константинополския Патриарх, за съжаление, постави под заплаха единството на православния свят. В получилата се крайно сложна ситуация точно междуправославният диалог се явява наша първостепенна задача. Такова разбиране има в много Поместни Църкви. За съжаление, това не се признава или не искат да признават във Фенер. По неразбираеми за нас причини Патриарх Вартоломей, развивайки отношения с християните от други конфесии, избягва този въпрос в диалога с тези, които съставляват с него едно общо православно семейство. На многократните обръщания към него да се реши въпросът за украинския църковен разкол по пътя на общоправославното съвещание по дадения въпрос, той отвръща с категоричен отказ. Сега заради своите действия по поддържането на разкола той се оказа в изолация. Та нали нито една Поместна Православна Църква не е признала създадената от неговия "томос" структура, именуваща се сама "Православна Църква на Украйна", докато Украинската Православна Църква към Московската Патриаршия, обединяваща мнозинството православни вярващи в Украйна, се намира в общение с всички Православни Църкви.
- Въпреки това, Патриарх Вартоломей всеки ден споменава Патриарх Кирил в Божествената литургия. Означава ли това, че Константинопол има желание да възстанови изгубеното доверие?
- Да даде Бог! Но, за съжаление, това е още далечно нещо. За възстановяване на доверието, той би трябвало да се откаже от тези действия, които нанесоха болка и страдания на милиони чеда на каноничното паство на Украинската Православна Църква. Литургичното споменаване едновременно и на Московския Патриарх, и на нямащо законна хиротония лице, представяно за митрополит и предстоятел на Украинската Църква - това не са стъпките, които могат да доведат до "затопляне".
- Как мислите, какво трябва да се направи, за да бъде разрешен украинският въпрос? В неотдавнашно интервю по отношение на взаимоотношенията на Църквата с обществото и средствата за масова информация председателят на Синодалния отдел на Московската Патриаршия Владимир Легойда предложи идеята за "всеправославна" среща.
- Това сякаш е най-очевидното и желателно решение: да се съберат всички Предстоятели и да се обсъди ситуацията на разделението, възникнало в православния свят. Както вече казах обаче, на всички такива предложения Константинопол отговаря с отказ. А среща без Константинопол едва ли би помогнала за решаването на проблема, който той е създал.
- Какво означава идването на власт на Президента Зеленски в така появилите се условия в Украйна в междуцърковното противостоене?
- След смяната на П. А. Порошенко откритото гонение срещу Църквата от страна на държавните структури сякаш поутихна. Веднага след изборите информационната кампания против Църквата, нейните архиереи и духовенство се прекрати, като че с вълшебна пръчка. На Президента В.А. Зеленски му предстои да направи още много, за да възстанови потъпканата справедливост. При Порошенко влязоха в сила законодателни норми, дискриминиращи Украинската Православна Църква, и тези норми и досега никой не е отменил. Например, сега се правят опити наименованието на Украинската Православна Църква да бъде сменено на "Руска Църква в Украйна", макар и тя да се състои от милиони украински, а не руски граждани. При Порошенко въпросът за прехода на религиозните общини в друга конфесия решаваше не религиозната община на храма, а de facto просто с гласуването на жителите на селата, включително и на вярващи от други конфесии и атеисти. Гласуването, по правило, се организираше от местната власт. След това се фалшифицираха документи за "доброволно преминаване" на общини, а храмовете бяха завладявани със сила от радикалните политически организации, като бяха бити нашите свещеници и вярващи. Повечето съдебни решения бяха в полза на нашите общини, но тях не ги привеждат в изпълнение: завладените храмове не се връщат, участниците в побоищата и фалшификаторите на документи не понасят наказания. Сега в редица региони, например във Волински, Ровенски, Виницка област на власт остават чиновници, които по-рано организираха завладяването на нашите храмове. И следва да се очаква, че в тези региони насилието ще продължава. Само за пример ще дам завладения храм в село Четвертня във Волинска област. В село Галузинци, Хмелницка област при опит да бъде завладян храм радикалите пребиха нашия свещеник, пострадаха също жени и възрастни хора. В интернет има видеозапис. Продължават опитите за завладяване и в Ровенска област. За съжаление, докато междуконфесионалния конфликт в Украйна продължава да се подклажда от хора на предишната власт, едва ли можем да се надяваме на завършване на противостоенето.
- Украинският въпрос върна на дневен ред темата за отношенията между светската власт и религията. Има ли опасност Църквата да стане инструмент в ръцете на политиците, чиято цел традиционно е властта?
- Действително, в Украйна ние наблюдаваме грубо вмешателство от страна на държавата и на отделни политици особено в църковната сфера, което стана причина за остро религиозно противопоставяне и доведе по-нататък до масово завладяване на храмове на кононичната Украинска Православна Църква при поддръжката от страна на властта. Ние вярваме, че Църквата не може да става инструмент в ръцете на политиците, стремящи се към постигане на своите цели. В решаването на своите вътрешни въпроси тя трябва да бъде напълно автономна от властта и политическите деятели. Принципът на невмешателство в дадения случай се явява основополагащ: ние не поддържаме нито една, нито друга политическа партия, а те, на свой ред, не трябва да се намесват във вътрешния църковен живот. При това, членовете на нашата Църква, като граждани на своята стана, могат да се придържат към напълно различни политически убеждения, което не им пречи да останат в лоното на Православието. Ако в държавата се обострят разногласия и противоречия, Църквата призовава своите чеда, които се намират от двете страни на барикадата, към мир и сътрудничество, стараейки се да не бъде допуснато насилие сред привържениците на различните политически възгледи.
- На Запад много средства за масова информация пишат и говорят често за близостта на Църквата и държавната власт в Русия, на Патриарх Кирил и Президента Путин. Вие какво бихте казали на тези, които правят такива изявления?
- В съвременна Русия се установиха уникални отношения между Църквата и държавата. Тези отношения се основават на два принципа. Първият, това е взаимното невмешателство на Църквата и държавата във вътрешните дела една на друга. Второ, църковно-държавното сътрудничество в тези сфери, където това е възможно и където то принася полза на хората. Такива сфери има достатъчно: миротворчеството, опазването на обществената нравственост, милосърдието и грижата за слабо защитените слоеве на населението, науката, културата и изкуството, също и други. Според мен, такова партньорство и съработничество на Църквата и държавната власт има своите добри плодове, отправени за подобряване живота на хората и помощ за това, от което те се нуждаят. Затова и близостта между Църквата и държавата, за която вие споменахте, е напълно логична, отчитайки, че Патриархът и Президентът се явяват ръководители на съответните институции.
- Може ли да се каже, че така наречената криза на вярата, за която се говори на Запад, я има и сред християните на Изток?
- В последните три десетилетия Руската Православна Църква се труди непрестанно над това в нашия народ да се осъществи възраждане на вярата. След падането на атеистичния режим и досега ние преживяваме епоха на църковно възраждане. Изтеклите години отбелязват значителен ръст на енориите, манастирите и епархиите. Цифрите, които казах по-рано, се отнасят до количествения ръст на енориите и манастирите, и говорят сами по себе си. Нашите храмове се изпълват с хора от различни възрасти, социален произход и политически възгледи. Църквата изпълва с духовен смисъл и съдържание живота на хората. Тя променя хората, а хората, на свой ред, променят окръжаващата ги действителност.


Руска православна църква в София/АМ/