Избирателите на левицата се събраха по улиците на френските градове от Париж до Марсилия, след като левият "Нов народен фронт" спечели изборите в страната, пише френският в. "Монд".
В същото време активисти и симпатизанти на "Национален сбор" изразяват разочарованието си и твърдят, че изборите са им били отнети. Всички проучвания на общественото мнение предричаха победа на крайнодясната формация на Марин Льо Пен.
Във Франция се очертава патова политическа ситуация, прогнозира британският в. "Гардиън", като посочва, че нито една от партиите не е спечелила мнозинство.
Премиерът Габриел Атал вече подаде оставка, напомня изданието.
Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва поздрави "Новия народен фронт" за резултатите от изборите, като написа в "Екс", че е "много щастлив" от "демонстрацията на величие и зрялост", след като левите и центристките политически сили се обединиха, за да предотвратят избирането на крайната десница.
Този резултат, както и победата на Лейбъристката партия във Великобритания, засилват значението на диалога между прогресивните сегменти в защита на демокрацията и социалната справедливост и трябва да послужат като вдъхновение за Южна Америка, подчертава левият президент на Бразилия. Той има лични отношения с Жан-Люк Меленшон, лидер на най-голямата партия в левия блок "Непокорна Франция", който посети Лула да Силва, докато той беше в затвора за корупция през 2019 г.
Британският в. "Телеграф" също очаква политическа безизходица и разделен парламент, което поставя страната в несигурна и безпрецедентна ситуация. И трите основни блока не разполагат с необходимите 289 депутати, за да контролират 577-местното Национално събрание, подчертава британското издание.
В същото време Льо Пен, за която се смята, че обмисля четвърта президентска кандидатура, заяви, че вчерашните избори полагат основата на "утрешната победа", отбелязва вестникът.
Като "огромна изненада и истински скок в неизвестността" определя резултатите от изборите френският в. "Фигаро", като добавя, че според последните резултати левият блок ще получи между 187 и 198 депутатски места, далеч повече от 151 преди две години.
В същото време макронистите получават между 161 и 169 депутати, спад спрямо резултата им от 2022 г., но по-добре от последните проучвания на общественото мнение.
Най-голям прогрес в сравнение с предишните парламантарни избори обаче отбелязва формацията на Льо Пен, между 135 и 143 депутати, в сравнение с 89. През 2017 г. "Националният сбор" получи само седем депутатски места.
Дясната партия "Републиканците" получава 63 депутати, което е само с 2 повече от последния ѝ резултат.
Резултатът е поражение за президента Еманюел Макрон, който преди месец реши да разпусне Националното събрание след слабите резултати на европейските избори - но в същото време е и студен душ за Националния сбор, който смяташе, че може да спечели пълно мнозинство, подчертава в. "Фигаро".
Въпреки победата на "Новия народен фронт", който вече обяви, че е готов да управлява, е трудно да си представим как левите сили може да се опитат да управляват, без да сключат коалиция с макронистите. Нещо, което изглежда малко вероятно предвид изявленията и на двете страни през последните седмици.
В резултат пред Макрон се откриват два сценария: да направи крачка вляво, за да състави импровизирано мнозинство в парламента, или да назначи "техническо" правителство, което да отговаря за управлението на текущите дела до следващото разпускане, което е възможно само след година.
"Държавният глава би могъл временно да запази правителството на Габриел Атал, докато преминат Олимпийските игри. И по този начин да използва времето, за да се опита да създаде коалиция с оглед приемането на бюджета през октомври следващата година", допуска политологът Бенжамен Морел. Назначаването на техническо правителство обаче, ден след избори, разгорещили политическите страсти, би било много трудно, отбелязва той.
Предвид резултатите от първия тур в момента е ясно само едно: "Републиканският фронт", създаден преди десетилетия, за да попречи на крайнодесните да стигнат до властта във Франция, все още работи, подчертава в. "Фигаро", като припомня, че 224 претенденти от лагерите на макронистите и Новия народен фронт в крайна сметка решиха да се оттеглят от избори с трима кандидати, за да попречат на Националния сбор да получи пълно мнозинство във френския парламент.
Скоро след обявяването на резултатите Жордан Бардела осъди тези "неестествени политически съюзи", припомня френското издание.
Вероятно скоро ще се заговори и за оставка на президента. Но дори ако той реши да я подаде, макар че вече е заявявал, че няма такова намерение, следващият президент ще се сблъска с все същия състав на парламента, отбелязва в. "Фигаро".
Още е прекалено рано да се каже, но "републиканският фронт" вероятно наистина е изиграл своята роля за резултатите, смята и в. "Ню Йорк таймс".
Друга изненада беше нарастването на избирателната активност. Макар че официалните резултати не са обявени, тя може да е достигнала 67%, най-високият резултат от 1997 г. и далеч над 46 на сто, участвали във втория тур на изборите през 2022 г. Това показва силния интерес на обществото в изборите, при които на карта беше заложено повече от нормалното. Обикновено френските парламентарни избори се произвеждат седмици след президентските и фаворит на тях е партията на президента, припомня американското издание.
Сега обаче не е ясно какво предстои. Но "френската политическа култура не благоприятства постигането на компромис", казва Сами Бензина, професор по публично право в университета в Поатие, цитиран от в. "Ню Йорк таймс".
/ВС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
