site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 22 януари в историята

22 януари 2024 г., понеделник, 4-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. ап. Тимотей. Прпмчк Анастасий Перски. Св. свщмчк Петър, еп. Български. Св. мчк Сионий Български.

На този ден в България:

1905 - 13-ото Обикновено народно събрание приема първия в България Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения. Утвърден е с указ 13 от 23 март 1905 г., обнародван е в "Държавен вестник" от 26 март 1905 г. и е в сила от м. септември 1905 г. Законът регламентира минималната трудова възраст, работните часове, почивките, отпуска по майчинство, трудовата хигиена,  техническата безопасност. Отменен е през 1917 г. със Закона за хигиената и безопасността на труда.

1935 - Сформирано е правителство от промонархически настроени дейци на "Военен съюз" и граждански експерти с министър-председател ген. Пенчо Златев. Управлява до 21 април с. г.

1998 - Заместник-председателите на Парламентарната група на Демократичната левица Румен Овчаров и Любен Корнезов внасят в деловодството на  парламента мотивите за искания от Демократичната левица вот на недоверие към правителството на Иван Костов заради политиката на правителството в здравеопазването.

2001 - В действие е пусната първата изцяло частна ВЕЦ "Алеко и синове", собственост на Алеко Келешев. Тя работи с максимална мощност 278 киловата, при дебит на водата от 100 до 400 литра за секунда и е с изцяло компютърно управление.

2002 - На церемония на пл. "Св. Александър Невски" в София Георги Първанов и Ангел Марин встъпват официално в длъжност като президент и вицепрезидент на Република България. Изборите за президент и вицепрезидент са произведени на 11 и 18 ноември 2001 г.

2003 - Народното събрание ратифицира Спогодбата между правителството на България и Международната организация на Франкофонията за функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София.

2007 - На церемония на пл. "Св. Александър Невски" в София Георги Първанов и Ангел Марин встъпват официално в длъжност президент и вицепрезидент на Република България. Те са преизбрани на изборите за президент и вицепрезидент на Република България, произведени на 22 и 29 октомври 2006 г.

2009 - Народното събрание приема промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които се забранява замяната на земи от държавния поземлен фонд с такива, собственост на граждани, юридически лица и общини. Замяна може да бъде направена, само когато е единствен способ за прекратяване на съсобственост, за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор или когато имотите са включени в проект за уедряване.

2013 - По инициатива на президента Росен Плевнелиев в София е организирана среща с предишните президенти от демократичната история на България - Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. Със срещата се поставя началото на инициативата на президента Росен Плевнелиев за Съвет на президентите - президентите да се събират и да обменят неформално мнения по различни теми и важни за страната въпроси.

2015 - На официално посещение в България пристига генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по покана на президента Росен Плевнелиев. На среща с министър-председателя Бойко Борисов двамата обсъждат сътрудничеството в рамките на Алианса, Плана за действие за готовност на НАТО. Йенс Столтенберг има срещи с президента Росен Плевнелиев, с министъра на външните работи Даниел Митов, с министъра на отбраната Николай Ненчев.

2017 - На церемония на пл. "Св. Александър Невски" в София Румен Радев и Илияна Йотова встъпват официално в длъжност президент и вицепрезидент на България. Изборите за президент и вицепрезидент са произведени на 6 и 13 ноември 2016 г.

2018 - Софийският военен съд постановява 15 години затвор и конфискация на половината имущество на ген.-лейт. Кирчо Киров, директор на Националната разузнавателна служба (НРС) (9 януари 2004-25 януари 2012) по обвинение за присвояване на средства в размер на повече от 5 млн. лв. в периода 2007-2011 г. Присвоените пари са 39 процента от особените разходи на НРС, които тогава не са подлежали на проверка от Сметната палата. На съучастника на бившия шеф на разузнаването полковник от резерва Димитър Лидарев съдът е наложил три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок.

2019 - Специализираната прокуратура повдига обвинение за пране на пари срещу депутата от парламентарната група на "БСП за България" Елена Йончева. Обвинението е във връзка с поисканите от главния прокурор Сотир Цацаров на 8 ноември 2018 г. имунитети на шестима депутати. Елена Йончева е разследвана за пране на пари в особено големи размери чрез извършени финансови операции с парични средства, присвоени от КТБ. Разследването било инициирано след сигнал от депутати, че парите били прикривани чрез офшорна компания - "Далий Трейдинг Лимитид".

2020 - На заседание на Съвета за електронни медии (СЕМ) с четири гласа "за" и един глас "въздържал се" Андон Балдаков е избран нов генерален директор на Българското национално радио (БНР). На 17 октомври 2019 г. СЕМ прекратява предсрочно мандата на генералния директор на БНР Светослав Костов заради нарушеното доверие и липсата на убедителни аргументи за безпрецедентното спиране на програма "Хоризонт" на 13 септември 2019 г., при което е нарушено правото на информиране на обществото, както и  предизвиканото напрежение и разделение сред служителите в БНР.

2021 - В 1:16 ч. пети блок на АЕЦ "Козлодуй" е изключен от енергийната система на страната след задействане на аварийната защита на реактора. Причината за изключването е задействане на защита по време на рутинни операции. Няма отклонение от нормалната радиационна обстановка. По-късно същия ден - в 23:08 ч. пети блок на АЕЦ "Козлодуй" е включен в енергийната система на страната.

2022 - Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърждава дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута BBB с положителна перспектива. Положителната перспектива отразява плановете на страната ни за членство в еврозоната.

На този ден по света:

1905 - Начало на първата руска революция. Революцията е потушена на 3 юни 1907 г. Това е първата в света буржоазно-демократична революция. Насочена е против абсолютната власт на император Николай II и отсъствието на граждански свободи. Революцията започва в Петербург, когато войската стреля срещу мирна демонстрация на работници, при което са убити 500 души (т.нар. "Кървава неделя"). В знак на солидарност в Русия започва вълна от стачки, които само през януари 1905 г. обхващат около 66 градове. В армията и флота се провеждат масови вълнения и въстания против монархията. Приета е конституция - Манифест от 17 октомври 1905 г., в който се обещават граждански свободи. Учреден е парламент, състоящ се от Държавен съвет и Държавна дума. На 3 юни 1907 г. царската власт разпуска Държавната дума, правителството издава закон, според който правата на трудещите се намаляват още повече и с това фактически се слага край на революцията.

1980 - Съветският физик акад. Андрей Сахаров е арестуван за активна антисъветска дейност заради протестите му срещу нахлуването на съветските войски в Афганистан. Той е интерниран е в гр. Горки (дн. Нижни Новгород), отнети са му всички титли и държавни награди. Освободен е от заточение на 19 декември 1986 г.

1998 - Ватикана отваря архивите на бившата Конгрегация на Светия престол. Архивите съдържат 4500 документи от периода между 1542 г., когато е създадена Конгрегацията на върховната инквизиция и края на понтификата на папа Лъв Тринадесети през 1903 г. Конгрегацията на върховната инквизиция, първоначално създадена за борба срещу протестантството, по-късно се занимава с всички въпроси на ересите, схизмата и магьосничеството.  През 1908 г. тя става Конгрегация на Светия престол, а през 1965 г. е реорганизирана от папа Павел Шести в Конгрегация по въпросите на вероучението.

2001 - Във Великобритания е одобрена поправка към Закона за клонирането, с която се разрешава клонирането на човешки ембриони с научна и лечебна цел.

2002 - Парламентарната асамблея на Съвета на Европа гласува единодушно за приемането на Босна и Херцеговина в организацията.

2007 - На официална церемония в Съда на европейските общности в Люксембург полагат клетва новите комисари на Европейския съюз: Меглена Кунева (България) - за защитата на потребителите, и Леонард Орбан (Румъния) - за езиковото многообразие. Присъстват 27-те членове на съда и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу.

2009 - Съд в Китай осъжда на смърт мъж, замесен в скандала със замърсеното сухо мляко, който избухва в страната през септември 2008 г. Мляко за бебета, което съдържа веществото меламин, причинява смъртта на шест деца и разболява почти 300 000. Чжан Юцзюн нелегално произвеждал и продавал "протеин на прах", състоящ се предимно от меламин - химическо вещество, което се използва при производството на лепила и пластмаси. Прахът е бил добавян към суровото мляко, за да може то да покаже по-високо съдържание на протеини.

2012 - В Хърватия е произведен референдум за присъединяване на страната към Европейския съюз, на който със "за" гласуват 66 процента от гласоподавателите.

2013 - Тленните останки на последния крал на Югославия Петър Втори Караджорджевич, починал в изгнание в САЩ на 3 ноември 1970 г., са върнати в Сърбия. Ковчегът на крал Петър е посрещнат с военни почести в присъствието на сръбския премиер Ивица Дачич и членове на кралското семейство, които се завръщат от изгнание през 90-те години.

2015 - В Ла Пас, Боливия, Ево Моралес, който е от индианската общност аймара, полага клетва като президент на страната за трети мандат. Ево Моралес е избран за президент за пръв път през декември 2005 г.

2016 - Парламентът на Таджикистан одобрява промени в конституцията, съгласно които президентът Емомали Рахмон придобива правото да се кандидатира за неограничен брой мандати. Той е президент на страната от 1992 г. Промените включват и намаляване на минималната възраст на кандидат-президентите - от 35 на 30 години, както и забрана за съществуването на партии на религиозна основа в Таджикистан.

2019 - В Брюксел, Белгия, Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите на Европейския парламент одобрява с 19 гласа "за" и 1 "въздържал се", "потребителския пакет" на Вера Йоурова - еврокомисар по правосъдие, права на потребителите и равенство на половете, целящ премахването на двойния стандарт при храните. Новите разпоредби за модернизиране на защитата на потребителите целят да предотвратят практиките за продаване на продукти в страните от ЕС като идентични, когато има различия в състава им.

2020 - С 261 гласа "за" от общо 300, парламентът на Гърция избира председателката на Държавния съвет (Върховния административен съд) Екатерини Сакеларопулу за първата жена президент в историята на страната.
 
2021 - Генерал-губернаторът на Канада Жули Пайет подава оставка след разследване срещу нея за словесно насилие и тормоз над подчинени. Разследването започва през юли 2020 г., след като телевизия "Си Би Си" публикува анонимни сигнали за "токсична обстановка" в канцеларията на Жули Пайет, която е обвинена в "словесно насилие и тормоз". Жули Пайет е генерал-губернатор на Канада от 2 октомври 2017 г.

2022 - В Югозападна Япония е регистрирано земетресение с магнитуд 6,6 по скалата на Рихтер. Трусът е регистриран в района на префектурите Миядзаки и Оита. Ранени са шест души.

2023 - В Истанбул, Турция, на тържествена церемония президентът Реджеп Тайип Ердоган официално открива новата линия на метрото Кяътхане - летище „Истанбул“, която е с дължина 8 км и има 8 станции. Влаковете по линията ще се движат със скорост 90-120 км/ч, като пътуването между двете крайни точки ще отнема 24 минути. Капацитетът на метролинията е 800 000 пътници на ден.

Родени на този ден българи:

Григор Начович, политически и обществен деец и дипломат (1845-1920).
Дописен (1882) и действителен член на Българската академия на науките (1884). Депутат в Учредителното народно събрание (1879), в 1-о (1879) и 2-о Велико народно събрание (1881). Той е първият министър на финансите в първото правителство на Княжество България (5 юли 1879-24 ноември 1879). Министър на външните работи и изповеданията и управляващ Министерството на финансите (24 ноември 1879-24 март 1880), министър на вътрешните работи (31 декември 1881-23 юни 1882), министър на финансите (23 юни 1882-3 март 1883; 7 септември 1883-1 януари 1884; 20 август 1887-12 декември 1888; 19 март 1891-18 ноември 1892), министър на външните работи и изповеданията (16 август 1886-28 август 1887) и управляващ Министерството на финансите (16 август 1886-26 август 1886), министър на външните работи и изповеданията (28 юни -20 август 1887), министър на външните работи и изповеданията (19 май 1894-9 декември 1894) и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (19 май -17 септември 1894), министър на външните работи и изповеданията (9 декември 1894-10 февруари 1896). Кмет на София (1 октомври 1896-7 април 1897). Дипломатически агент в Букурещ (1884-1886), във Виена (1889-1891) и в Цариград (1903-1906).

Борис Делчев (Борис Делчев Стойчев), публицист и литературен критик (1910-1987).
Редактор във в. "Литературен фронт" (1945-1949). Бил е главен редактор на издателство "Български писател" и негов редактор (1956-1970). Аташе по културните въпроси на България във Франция (1949-1952). Автор е на литературните съчинения "Литературни въпроси" (1941), "По неравен път" (1946), "Мъките на реалиста. Литературни въпроси" (1954), "С любов и ненавист. Литературни въпроси" (1958), "Родени между две войни. Литературни очерци" (1963). Носител на орден "Георги Димитров" (1985).

Вельо Горанов, актьор мим (1946-2020).
Играл е в Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен, Театър "София" и Театър "Сълза и смях". Създател на първата трупа по пантомима в България - студио "Пантомима" (1976). Основател и ръководител на частния театър "Движение" (1988-1997). Бил е програмен мениджър на Открита сцена "Сълза и смях". Играл е театралните постановки "Момче без зестра", "Ще умрем днес, ще умрем утре" и др., в пантомимните спектакли "Един мим разказва" (моноспектакъл), "Болеро", "Дон Жуан", "Капричиос", "Швейк", "Незавършен танц" и др. Играл е във филмите "Авантаж" (1977), "Всеки ден, всяка нощ" (1978), "Фильо и Макензен" (1979), "24 часа дъжд" (1982) и др. Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". През 1980 г. на фестивала за пантомима и мимодрама в Лондон е обявен за мим номер 1 на света. Носител на почетен плакет "Аскеер" по повод 70-годишния си юбилей за творческа чест и принос в развитието на българското театрално изкуство и култура (22 януари 2016).

проф. Димитър Греков, агроном и политик (1958).
От 1984 г. до 1988 г. работи като агроном в Аграрно-промишления комплекс в Любимец. От 1988 г. е преподавател в Аграрния университет в Пловдив.  От 1999 г. до 2007 г. е декан на Агрономическия факултет в Аграрния университет в Пловдив и ректор на университета  от 2007 г. до 29 май 2013 г. и от 6 август 2014 г. до 29 януари 2016 г.  Министър на земеделието и храните (29 май 2013-6 август 2014). Проф. Димитър Греков има над 125 научни и научнопопулярни публикации, някои от които в чужбина. Съставител е на 5 учебни помагала.

проф. Тони Спасов, химик (1961).
Заместник-декан на Факултета по химия и фармация към Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1999-2002) и негов декан (2008-2015). От 1999 г. е  ръководител  на катедрата "Приложна неорганична химия" във Факултета по химия и фармация на СУ "Св. Климент Охридски". От 11 юни 2019 г. е декан на Факултета по химия и фармация на СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на повече от 150 публикации в научни списания, както и на учебника "Увод в химията на твърдото тяло". Чл.-кор. на Българска академия на науките (2012).

Драгомир Драганов, журналист и телевизионен водещ (1971).
От 1992 г. работи в Българска национална телевизия (БНТ). Заедно с колегата си Георги Крумов основават предаването "Частен случай", в което Драгомир Драганов е репортер. Водещ на неделното сутрешно шоу "Чай" (2000-2007), на предаването "Полет над нощта" по БНТ 1, на българската Евровизия, на предаването  "БНТ на 60", "Питай БНТ", "С БНТ завинаги" и др.
 
Биляна Петринска, актриса (1974).
От 1998 е в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Участва във филмите "Испанска муха" (1995), "Следвай ме" (2003), "Време за жени" (2006), "Анета" (2010), "Връзки" (2015) и др. Снима се и в телевизионните сериали -  "Хайка за вълци" (2001), "Огледалото на дявола" (2001),  "Тя и той" (2002-2007), "Кафе пауза"(2005), "Клиника на третия етаж" (2010) и др. Носителка на наградата "Икар" на Съюза на артисти в България за главна женска роля за ролята на Софрона (1998).

Петър Касабов, състезател по борба и треньор (1979). 
Печели златен медал от Европейското първенство за юноши през 1999 г. в Рига, Латвия. „Треньор на годината“ в анкетата на вестник „Труд“ за 2018 г., 2020 г. и 2021 г.

Тодор Славов, автомобилен състезател (1984-2015).
Избран за Спортист на Варна за 2010 година. Загива на 28 юни 2015 г. по време на петия етап на рали "Твърдица-Елена 2015".

На този ден са родени и:

Франсис Бейкън, английски философ (1561-1626).
Неговите произведения са посветени на индуктивната логика и методология на научните изследвания. Автор е на трактата "Нов органон" (1620), в който обявява, че целта на науката е да увеличи силата на човека над природата. Той определя природата като бездушен материал, който трябва да бъде използван от човека.

Готхолд Ефраим Лесинг, немски писател и литературен критик (1729-1781).
Автор е на съчиненията "Младият учен" (комедия, 1748), "Мис Сара Сампсън" (драма, 1755), "Лаокоон, или за границите на живописта и поезията" (1766) "Хамбургска драматургия" - сборник от театрално-критически фейлетони (1767-1769), "Емилия Галоти" (трагедия, 1772), "Натан Мъдрият" (драма, 1779), "Възпитание на човешкия род" (философски етюд, 1780) и др.

Андре-Мари Ампер, френски физик и математик (1775-1836).
През 1826 г. извежда Закона за взаимодействието на електрическите токове. Основната единица за електрически ток АМПЕР /(А) е наречена така в негова чест.

Джордж Байрон, британски поет (1788-1824).
Представител на романтизма. Автор е на "Часове на леност" (1806), "Странстванията на Чайлд Харолд" (1812-1818), "Гяур" (1813), "Еврейски мелодии" (1815), "Мазепа" (1818) и др.

Пол Видал дьо ла Блаш, френски географ (1845-1918).
Създател на френската географска школа. Автор е на изследвания в областта на географията, участвал в разработването на големия атлас по география и история на света. 

Аугуст Стриндберг (Юхан Аугуст Стриндберг), шведски писател и драматург (1849-1912).
Автор е на романите "Червената стая" (1879), "Синът на слугинята" (1886-1887), "Изповедта на един луд" (1888),  "На рифа" (1890), "Ад" -  автобиографична книга (1897), "Сам" (1903) и др. Автор е на пиесите "Майстор Улоф" (1872, 1874, 1877), "Щастливецът Пер" (1882), "Бащата" (1887), "Госпожица Юлия" (1888) "Игра на сънища" (1902), "Пътят за Дамаск" (трилогия 1898-1904), "Соната на признаците" (1907) и др. 

Дейвид Грифит, американски режисьор (1875-1948).
Режисьор е на филмите "Раждането на една нация" (1915), "Нетърпимост" (1916) и др. Въведен е в Алеята на славата в Лос Анджелис (1960).

акад. Григорий Ландсберг, руски физик (1890-1957).
През 1926 г. за пръв път изолира и изучава молекулярното разсейване на светлината в кристали. На 21 февруари 1928 г. заедно с Леонид Манделщам открива явлението комбинационно разсейване на светлината, за което двамата съобщават на колоквиум на  27 април 1928 г.  и публикуват научните си резултати в съветски и две немски списания. Същата година индийските физици Венката Раман (Чандрасехара Венката Раман) и Кариаманикам Кришнан  също откриват явлението, за което съобщават на 28 февруари 1928 г. През 1930 г.  Венката Раман получава нобелова награда за физика за 1930 г. за явлението, наречено на негово име  "ефект на Раман". По негова инициатива е създадена Комисията по спектроскопия към Академията на науките на СССР, преобразувана през 1968 г. в Институт по спектроскопия. Носител на два ордена "Ленин" и на Сталинска премия (1941).

Марсел Дасо, френски авиоконструктор и индустриалец (1892-1986).
Основател на компанията за производство военни самолети "Марсел Дасо груп", създател на серията бойни самолети "Мираж".

Роза Понсел, американска оперна певица сопрано (1897-1981).

Сергей Айзенщайн, съветски режисьор, актьор и сценарист (1898-1948).

Аркадий Гайдар, съветски писател (1904-1941).
Автор е на повестите "Школа"(1930), "Чук и Гек"(1939), "Тимур и неговата команда"(1940) и др.

Джордж Баланчин (ист. име Георгий Баланчивадзе), американски балетист и хореограф от грузински произход (1904-1983).
Артистичен директор на Балета на Ню Йорк (11 октомври 1948-30 април 1983). Носител на Президентския медал на свободата на САЩ (1983).

Густав Шебеш, унгарски футболист, треньор и спортен деец (1906-1986).
Бил е заместник-министър на спорта в Унгария. Председател на Унгарския олимпийски комитет (1948-1956). Той е един от инициаторите за създаването на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) и на турнира "Шампионска лига" (при създаването му през 1955 г. носи името "Купа на европейските шампиони" (КЕШ). Заместник-председател на УЕФА (1954-1960). 

Дикси Дийн (ист. име Уилям Ралф Дийн), английски футболист (1907-1980).
През почти цялата си кариера играе за "Евъртън" - Ливърпул. На 1 март 1980 г. умира от инфаркт на стадион "Гудисън парк" по време на дербито на града между "Евъртън" и "Ливърпул". През май 2001 г. негова статуя е поставена пред стадион "Гудисън парк" в Ливърпул, Великобритания.

Лев Ландау, съветски физик (1908-1968).
Публикувал първата си работа върху интензитета на спектрите на двуатомните молекули (1926), за първи път използва понятието матрица на плътността за математично изразяване на квантовите енергични състояния (1927). Специализира в Германия, Швейцария, Великобритания, Нидерландия и Дания (1927-1931), създава теорията на електронния диамагнетизъм (1930), разработва теорията на доменната структура на феромагнетиците и на феромагнитния резонанс с Евгений Лифшиц (1935) и др. По покана на Пьотър Капица става ръководител на секцията по теоретична физика в новосъздадения Институт за физични проблеми в Москва (1937), разработва каскадната теория на електронните порои в космичните лъчи с Юрий Румер (1938), развива теорията на свръхфлуидността, основаваща се на представата, че при ниски температури свойствата на свръхфлуидния хелий като слабовъзбудителна квантова система са обусловени от наличието в нея на елементарни възбуждания (квазичастици, 1941). Носител на Нобелова награда за физика за 1962 г. за неговите новаторски теории на кондензираната материя, специално за течния хелий.

У Тан, бирмански политик (1909-1974).
Генерален секретар на ООН (30 ноември 1962-31 декември 1971).

Бруно Крайски, австрийски политик (1911-1990).
Председател на Австрийската социалдемократическа партия (1 февруари 1967-30 октомври 1983). Федерален канцлер на Австрия (3 март 1970-24 април 1983).

сър Алфред Рамзи, английски футболист и треньор (1920-1999).
Като треньор на националния отбор по футбол на Англия печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия и бронзов медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия.

Даяна Дъглас, американска актриса (1923-2015).
Тя е първата съпруга на американския актьор Кърк Дъглас и майка на актьора Майкъл Дъглас. През май 1943 г. Даяна Дъглас е била на корицата на сп. "Лайф". Тя е участвала в повече от 60 телевизионни сериала и шоута, сред които "Спешно отделение" (1994-2009), "Западното крило" (1999-2006), както и в 22 филма, като в последния "Семейна черта" (2003) играе заедно с Кърк Дъглас, Майкъл Дъглас и внука си Камерън.
 
Джей Джей Джонсън (ист. име Джеймс Луис Джонсън), американски джазмузикант (1924-2001).
Самоубива се на 4 февруари 2001 г.

Сиймор Касъл, американски актьор (1935-2019).
В 60-годишната си актьорска кариера е участвал в над 100 филма, сред които "Сенки" (1958), "Лица" (1968), "Мини и Московиц" (1971), "Убийството на китайския букмейкър" (1976), "Последният магнат" (1976), "Конвой" (1978), "Любовни потоци" (1984), "Белият зъб" (1991), "Неприлично предложение" (1993), "Меден месец във Вегас" (1992), "Морски живот със Стив Зису" (2004).

Никос Анастопулос, гръцки футболист и треньор (1958).

Урс Майер, международен футболен съдия от Швейцария (1959).

Майкъл Хътчънс, австралийска певец (1960-1997).
Вокалист на австралийската рокгрупа "Инексес". Самоубива се на 22 ноември 1997 г.

Франка Дийч, немска състезателка по лека атлетика (диск) (1968).
От световни първенства печели три златни медала (1999, 2005, 2007). От европейски първенства печели един златен медал (1998) и един сребърен медал (2006).

Хидетоши Наката, японски футболист (1977).

Фабрисио Колочини, аржентински футболист (1982).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Олимпийските игри през 2014 г. в Атина, Гърция.

Родриго Муньос, уругвайски футболист (вратар) (1982).

Мохамед Сисоко, футболист от Мали от френски произход (1985).
С "Валенсия" (Испания) печели турнирът Купа на УЕФА (дн. Лига Европа) (2004). Два пъти печели Супер купата на УЕФА - с "Валенсия" (Испания) (2004) и с "Ливърпул" (Англия) (2005).

Дмитрий Комбаров, руски футболист (1987).

Венсан Абубакар, камерунски футболист (1992).

Това е денят на смъртта на:

Виктория, кралица на Великобритания (20 юни 1837-22 януари 1901) (1819-1901).
Началото на нейното управление е свързано с установяването на световната хегемония на Великобритания в търговско-икономическата сфера, втората половина - със създаването на британската колониална империя.

Дейвид Едуард Хюз, британски физик, изобретател в областта на електротехниката (1831-1900).
През 1855 г. получава патент за печатащ телеграфичен инструмент. През 1878 г. проектира нов тип микрофон, използвайки графитени гранули, пакетирани в затворено пространство, който става основа за гласовата телефония. Терминът "микрофон", също е въведен от Дейвид  Едуард Хюз.

Фредрик Байер, датски политик пацифист (1837-1922).
Основател заедно със съпругата си Матилде Шлютер на Датското женско дружество за политическа еманципация на жените (1871). Основател на Сдружението за неутралитет на Дания (1882) и негов председател (1884-1891). Носител на Нобелова награда за мир за 1908 г. заедно с шведския журналист и общественик Клас Арнолдсон. Първи председател на създаденото през 1891 г. по негова инициатива Международното бюро на мира (1891-1907).

Атанас Михов (Атанас Михов Марков), български художник (1879-1975).
Един от основоположниците на реалистичната пейзажна живопис в България. Учител в Силистра (1906-1910), в Разград (1910-1913), в Русе (1913-1923) и в София (1923-1932). Рисува творби с военни сюжети. Удостоен е със званието "Народен художник" (1952). Носител на орден "Георги Димитров" (1974).

Петър Морозов, български художник, график и изкуствовед (1880-1951).
Прилага за пръв път в България графичната техника акватинта. Един от инициаторите за основаване на Дружеството на независимите художници (1920) и негов пръв секретар. Рисува портрети - графични и живописни на Иван Вазов, Петко Р. Славейков, Дора Габе, Евгения Марс, Кирил Христов и др., исторически картини, сред които "Сянката на Самуила", "Хвърковатата чета на Бенковски", "Спасяването на Самарското знаме", българските манастири и природа: "Преображенският манастир", "Из Тетевен", "Охридското езеро" и др. Картината му "Хвърковатата чета на Бенковски" е издадена като пощенска картичка в тираж от 25 000 бройки и като марка от серията "История на България" в тираж 400 000 бройки. Има над 40 самостоятелни изложби в България и в чужбина.

Роуз Кенеди, майка на американските политици Джон, Робърт и Едуард Кенеди (1890-1995).
Джон Кенеди е 35-и президент на САЩ от 20 януари 1961 г. до 22 ноември 1963 г., когато е убит по време на атентат в Далас, щата Тексас. Робърт Кенеди, главен прокурор и министър на правосъдието на САЩ от 20 януари 1961 г. до 3 септември 1964 г., когато е убит по време на атентат на 6 юни 1968 г. Едуард Кенеди, сенатор от щата Масачузетс и член на Демократическата партия от 7 ноември 1962 г. до смъртта си на 25 август 2009 г.

Дюк Каханамоку, американски спортист по плуване и актьор от хавайски произход (1890-1968).
Печели пет олимпийски медала - през 1912 г. в Стокхолм, Швеция (златен медал на 100 м свободен стил и сребърен в щафетата 4х200 м свободен стил), през 1920 г. в Антверпен, Нидерландия (златен медал на 100 м свободен стил и златен медал в щафетата 4х200 м свободен стил), и през 1924 г. в  Париж, Франция (сребърен медал на 100 м свободен стил). Той е един от първите спортисти, популяризирали сърфинга като спорт. След спортната си кариера се снима в киното.

акад. Ксенофонт Иванов, български ветеринарен лекар (1898-1967).
От 1929 г. работи във Висшия ветеринарномедицински институт в София, където е преподавател (от 1934) и ръководител на катедрата по патологична анатомия на домашните животни (1934-1967). Основател и директор на Института по експериментална ветеринарна медицина (дн. Институт по обща и сравнителна патология) при Българска академия на науките (1948-1967). Ректор на Селскостопанска академия "Г. Димитров" (1948-1953). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1958).

Георги Бакърджиев, български художник керамик (1899-1972).
Член на Дружеството на парижките декоратори (1927-1937). Работи за възстановяване на техниката на сивата тракийска керамика и за стилизиране на формите в грънчарството. Лауреат на Димитровска награда (1959). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1971).

проф. Ангел Симеонов, български лекар интернист (1900-1981).
Главен лекар на болница "Червен кръст" в София (1948-1951), пръв директор на Института за бърза медицинска помощ "Н. И. Пирогов" (1951-1953). Редактор на в. "Здравен фронт" (1950) и негов отговорен редактор (1953-1964). Автор е на над 250 монографии и научни публикации, учебници, ръководства и научнопопулярни статии. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1960), орден "Георги Димитров" (1970, 1976).

Лев Миров, съветски актьор и режисьор (1903-1983).

Линдън Джонсън, американски политик (1908-1973).
36-и президент на САЩ (22 ноември 1963-20 януари 1969).

Жан-Луи Баро, френски режисьор и актьор мим (1910-1994).

абат Пиер (светско име Анри Груе), френски свещеник (1912-2007). 
Известен с дейността си в защита на бедните и бездомните във Франция. Основател на благотворителната фондация "Другарите от Емаюс" (1949). По време на тежката зима през 1954 г. той отправя към французите прочутия си призив за "въстание на добротата". Четиридесет години по-късно абат Пиер отправя друг призив към французите - да се притекат на помощ на 400-те хиляди френски бездомници. Носител на званието Висш офицер на Ордена на почетния легион (1992). Отказва да носи ордена до 2001 г. в знак на протест срещу отказа на правителството да предостави празни жилища на френските бездомници. Носител на Големия кръст на Ордена на Почетния легион (2004). 

Кобо Абе (ист. име Кимифуса Абе), японски писател и драматург (1924-1993).
Автор е на романите "Жената в пясъка" (1962), "Чуждо лице" (1964) и др.

проф. Мито Гановски, български художник (1925-2022).
Заместник-ректор на Висшия  институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" - София (дн. Национална художествена академия) (1970-1976). Автор е на творбите: "Прабългари", "Септемвриец", "Непокорният, "Април 1876", "Партизанско семейство", "Златният век".

Георги Ивчев, български писател, поет и журналист (1929-2024).
Бил е редактор в Българска телеграфна агенция, във в. "Вечерни новини" и в Радио София. Сътрудничи на в. "Стършел" и в други централни вестници. Участва и в редица сборници с хумористични творби. Един от създателите на литературния персонаж Трендафил Акациев. Автор на сатиричните стихосбирки "Ревю на парадни дрехи", "На кон без юзда", на либретото на сатиричната опера "Бокачо" и др. Пише за деца "Миши късмет" (1986), "Прозрачна приказка" (1990) и др. Превежда английски поети, а негови стихове са превеждани на руски, украински, словашки, румънски език.

Урсула ле Гуин, американска писателка фантаст (1929-2018).
Авторка е на 20 романа, 6 тома поезия, 13 книги за деца, множество кратки разкази и литературна критика. Сред тях са "Магьосникът от Землемория" (1968), "Лявата ръка на мрака" (1969, награда "Хюго" и награда "Небюла" за най-добри научнофантастични и фентъзи книги), "Гробниците на Атуан"(1971), "Грънчарското колело на рая" (1971), "Най-далечният бряг" (1972), "Освободеният" (1974 награда "Хюго" и награда "Небюла" за най-добри научнофантастични и фентъзи книги),  "Техану" (1990), "Другият вятър" (2001) и др.

Майк Хоторн (Джон Майкъл Хоторн), английски автомобилен състезател (1929-1959).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1958 г. Загива на 22 януари 1959 г. при автомобилна катастрофа.

Петко Огойски, български писател и политик (1929-2020).
Занимава се с политическа дейност като член на Българския земеделски народен съюз (БЗНС).  Два пъти - през 1950 г. и през 1962 г., е осъждан и лежи в затвора и в лагера Белене. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Главен редактор на в. "Земеделско знаме" (1992-1993). Автор е на книги с разкази, стихове, очерци, историко-публицистични материали сред които "Българска кръв" (1971), "През кривия плет" (1974), "Шарени истории" (1975), "Книга за село Огоя" (1977), "Буна за българско" (1982), "Софийска планина" (1983), "Чепинци в миналото и днес" (1986, в съавт.), "Прости изповеди. Отбрани творби" (1989), "Хора и багри" (1989), "Сто шила в торба" (1991), на трилогията "Записки за българските страдания - 1944-1989" (1995, 2005, 2009, 2015), "Трохи от хляб" (1996), "Из страшните друмища" (1998), "Езда на таралежи" (1999), "Повод за живот" (2000), "Капки от кръвта ми" (2002), "Един живот за всичко и за всички" (2005), "Моят дом - крепост българска" (2007), "Светата Стара планина - Покровителка всебългарска" (2012) и др.

Джими Армфийлд, английски футболист и треньор (1935-2018).
Печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия с националния отбор по футбол. Награден с Ордена на Британската империя (2000). На 23 август 2005 г. пред стадиона на "Блекпул" - "Блумфилд роуд" е поставена негова бронзова статуя.

проф. Павел Герджиков, български оперен певец, режисьор и педагог (1938-2023).
От 1960 г. пее в Софийската народна опера, неин солист (1962-1993). Изпълнител е на над 100 роли като солист в националната опера и десетки оперни постановки като режисьор, сред които са: "Орфей" (Монтеверди), "Дон Жуан", "Сватбата на Фигаро", "Вълшебната флейта" (Моцарт), "Аида", "Набуко", "Трубадур", "Риголето", "Отело" (Верди), "Бохеми" (Пучини),  "Бедният матрос" (Мийо) и др. Бил е преподавател по актьорско майсторство и оперна режисура в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и Нов български университет. Удостоен е със званията "Заслужил артист" (1971),  "Народен артист" (1979). Почетен гражданин на Кърджали (20 октомври 1996). Носител на орден "Стара планина" втора степен (19 май 1998) за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на музикалното изкуство и по случай 60 години от рождението му, на орден "Св.св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги за развитието на културата и музикалното изкуство (24 януари 2008), на Националната награда за принос в областта на музикалното изкуство "Акад. Марин Големинов" (29 септември 2017).

Калинка Драганова, кметски наместник на с. Гела и мениджър на фолклорния ансамбъл "Манол Радичев" (1950-2006).
Името й се свързва с протеста на жителите на с. Гела срещу отказа през лятото на 2004 г. на посолството на Великобритания да издаде визи на членовете на ансамбъла  "Манол Радичев" за участие във фестивал в град Лангулен, Уелс, с аргумента,  че някой от участниците в състава ще емигрира във Великобритания. Тогава Калинка Драганова обявява, че британски туристи няма да посещават селото и връща група британски туристи. Дни по-късно от британското посолство издават визи на членовете на състава, който се  завръща от фестивала със сребърен и два бронзови медала.

Хийт Леджър, австралийски актьор (1979-2008).
Участвал е във филмите "Десет неща, които мразя у теб" (1999), "Патриотът" (2000), "Бандата на Кели" (2003), "Братя Грим" (2005), "Планината Броукбек" (2005), "Казанова" (2005),"Тъмният рицар" (2008) и  др. Умира на 22 януари 2008 г. в резултат на остра интоксикация, предизвикана от съчетаване на шест вида лекарства - антидепресанти и приспивателни, които са му били предписани от лекар. Носител посмъртно на награда "Оскар" за най-добър актьор за поддържаща роля (2008) за ролята на Жокера от филма "Тъмният рицар", на "Златен глобус" за най-добър актьор за поддържаща роля (2009) и на  наградата на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) за най-добър актьор за поддържаща роля (2009).
/АЯ/КГ/МГ/