„Благодарение на вашия глас Молдова има шанса да стане член на европейското семейство. Не позволявайте нашите села да попаднат в ръцете на крадци“, това каза в обръщението си към избирателите президентът на Молдова Мая Санду в навечерието на местните избори на 5 ноември.
Проевропейската политическа сила на Санду, която управлява страната – Партия на действието и солидарността, спечели надпреварата като цяло, но не успя да получи нито едно кметско място в най-големите молдовски градове, включително в столицата Кишинев. Вотът, определян като тест за проевропейския курс на Санду, след чието избиране през 2020 г. страната обърна посоката на развитието си и започна да излиза от сянката на Кремъл, беше произведен на фона на твърденията за руска намеса, каквато Москва отрече да е имало, отбелязва Ройтерс.
Избирателната активност на местния вот беше 41 процента. Това е последното гласуване в смятаната днес за най-бедната страна в Европа бивша съветска република преди президентските избори догодина. Така, с участието на 1,14 милиона гласоподаватели, беше преодолян прагът от 25 на сто избирателна активност, за да бъдат изборите валидни. По данни на ЦИК само на 8 места този праг не е бил прескочен.
За изборите в Молдова, която има население от 3,4 милиона души, се бяха регистрирали над 3900 кандидати за кметове и повече от 56 000 – за общински съветници. ЦИК съобщи, цитирана от Молдпрес, че броят на молдовците, записани в Държавния списък на гласоподавателите към 2 октомври 2023 г., е 3 302 399 души.
На местните избори се избираха 898 кметове и 11 058 съветници. Досегашният кмет на Кишинев Йон Чебан беше преизбран още на първия тур и победи кандидатката на ПДС Лилиан Карп. Чебан е бил член на Партията на социалистите на бившия близък до Москва президент Игор Додон. Тази година Чебан регистрира нова партия – Национално алтернативно движение, която според него стъпва на социалдемократическа идеология от западен тип, отбелязва Радио „Свободна Европа“. Партията на Чебан ще има и най-много съветници в столичния градски съвет.
Управляващите от ПДС обявиха, че се класират първи в 19 от 32-та избирателни района на първи тур и са спечелили общо 240 кметски поста. На много места обаче ще се наложи те да влязат в коалиция в общинските съвети. Във втория по големина град Белци на 19 ноември ще има балотаж между получилия най-много гласове Александър Петков и независимата Арина Коршикова, която изостава само с 1 процент. Петков е член на „Нашата партия“ – създадена от нееднозначно възприемания и разследван за корупция бизнесмен Ренато Усатий, който на два пъти е бил кмет на Белци.
В национален мащаб ПДС печели над 40 процента от гласовете и побеждава в 240 кметски надпревари от общо 898, но предимно в по-малките селища. В Кахул кмет става независим претендент, а в Орхей на първи тур спечели безпартиен, подкрепен от укриващия се в чужбина бизнесмен Илан Шор, осъден задочно за крупна банкова измама.
В Тараклия, където населението е предимно българско, независимият кандидат Вячеслав Лупов спечели изборите за кмет. За него са гласували 4 834 избиратели или 89,32 процента, предаде кореспондентът на БТА. Преди четири години Лупов се кандидатира за кмет от партия „Шор“.
На второ място във вота вТараклия с 3,68% остана Николай Юровски – кандидат на партия „Възраждане“, която по информация на местни медии е свързана с лидера на „Шор“, а на трето – независимият кандидат Александър Боримечков, за когото гласуваха 2,85% от жителите на града.
В градския съвет първа политическа сила стана партия „Възраждане“ с 83,03% от гласовете, втора е Партията на социалистите с 4,73%, а трета – Комунистическата партия с 2,8% подкрепа.
В деня след вота беше обявено заключението на съвместната наблюдателна мисия на Организацията за сигурност и сътрудничества в Европа, Съвета на Европа и Европейския парламент, че „местните избори в Молдова са били мирни и добре произведени, но са били белязани от обхватни ограничителни мерки на фона на загриженост за националната сигурност“.
В навечерието на вота президентът Санду обвини Русия в „купуване на гласове“. Според Санду за целта на „престъпни групи“, ръководени от Шор, били предоставени 5 милиона долара.
Въпреки всичко, министърът на инфраструктурата и регионалното развитие Андрей Спъну, който е и заместник-председател на ПДС, заяви, че основният извод от вота е, че „проевропейският курс на Молдова печели убедително в цялата страна“, цитира го Ройтерс.
Непосредствено преди изборния ден, на 3 ноември молдовската комисия по извънредните ситуации забрани кандидати на партия „Шанс“, създадена от Илан Шор след забраната на партия „Шор“, да участват в изборите по обвинение в използване на незаконно финансиране от Русия в предизборната кампанията.
Извънредното положение, въведено в Молдова веднага след руската инвазия в Украйна, позволява на правителството в Кишинев да взема подобни решения, заобикаляйки обичайната процедура. Решението на комисията беше взето и веднага оповестено от премиера Дорин Речан, след като молдовското разузнаване съобщи, че е документирало няколко схеми, през които партия „Шанс“ е получавала пари от Русия и от граждани на трети рани, сред които Казахстан и Турция, предаде РСЕ.
По този повод премиерът Речан каза, че за първи път в историята на Молдова Русия е започнала да купува избори, раздавайки пари за кандидати, членове на изборната администрация и за купуване на гласове. „Имаме външен вражески участник – Руската федерация, която с тези огромни суми, плащани през трансгранична организирана мрежа, иска да унищожи Република Молдова“, каза Речан, цитиран от РСЕ.
Партия „Шанс“ наследи забранената през юни от Конституционния съд партия „Шор“, която беше обвинена в действия срещу суверенитета на Молдова, подклаждани от Кремъл.
На 4 октомври молдовските власти потвърдиха забраната на „Шанс“ с решението на комисията по извънредните ситуации да не бъдат допускани да се кандидатират нейни партийни членове, които са осъдени, обвинени или подсъдими или са заподозрени в извършване на престъпни действия. Речан каза, че идентифицираните дейности са целели повлияване на изборния процес в интерес на Русия чрез „организирана престъпна група начело с Шор посредством партия „Шанс“.
Лидерът на „Шанс“ Андрей Лунгу реагира като каза, че неговата партия е обект на атака, а Шор пък заяви от чужбина, че пари за „Шанс“ идват от личния му бизнес, а не от Русия. От участие в изборите бяха изключени 31 кандидати на „Шанс“.
Иначе, на 6 октомври, месец преди вота, руската агенция ТАСС цитира допитване на молдовската социологическа агенция Date Iteligente, че подкрепата за ПДС е най-голяма, а за партия „Шор“ и близки до нея формации биха гласували едва 4 процента.
Директорът на молдовската Служба за разузнаване и сигурност Александру Мустяца каза, че през последните месеци Русия се е опитала да влияе върху изборите чрез незаконно финансиране на политически сили, купуване на гласове, корумпиране на кандидати и „добре поставена“ дезинформационна кампания през определени телевизионни канали, сайтове и социални мрежи.
„Те са част от арсенала на хибридната война, водена от Русия срещу нашата страна“, каза Мустяца в края на октомври, цитиран от РСЕ. Тогава той предложи да бъде отнет лицензът на шест руски телевизионни канала.
На 17 октомври Канада наложи санкции на 6 физически лица и 6 телевизионни канала за опити за дестабилизиране на Молдова. Санкционираните имат връзки с Илан Шор и молдовския олигарх Влад Плахотнюк – също беглец и бивш депутат, смятан за един от най-богатите хора в Молдова. Обект на санкциите на Отава станаха също общински съветници от партия „Шор“ (Валерий Клименко и Сергей Бургуджи), зам.-председателката на градския съвет в Орхей Татяна Платон и Арина Коршикова – администатор на няколко медии, собственост на Шор.
Смята се, че Плахотнюк живее в Кипър, а Шор – в Израел. Той избяга от Молдова след избирането на Санду за президент и от чужбина организираше месеци наред антиправителствени протести за сваляне на държавния глава и правителството.
В израз на категорична подкрепа за проевропейския курс, следван от Кишинев, Европейската комисия на 8 ноември препоръча започване на преговори за членство в ЕС и с Молдова. В доклада за напредъка на Молдова се казва, че страната напредва устойчиво към изпълнение на 9-те стъпки, залегнали в молбата й за членство в ЕС. Те включват реформи в съдебната система, в борбата с корупцията и в публичната администрация.
Брюксел подчертава твърдата подкрепа на Кишинев за Киев и приемането на най-много украински бежанци на глава от населението на страната.
Президентът Санду изрази задоволство от доклада за Молдова и каза, че страната й „стои твърдо на пътя към членството в ЕС“.
Европейската комисия обаче изтъква също, че Молдова трябва в още по-голяма степен да хармонизира политиката си с Брюксел по отношение на наказателните мерки на общността срещу Русия. Отбелязва се, че миналата година Молдова е била в 54-процентен синхрон със санкциите на 27-те срещу Москва, а до август тази година е напреднала до 78 на сто.
За отбелязване е и това, че президентът Санду на 30 октомври се обърна към двете конкурентни православни митрополии в Молдова и настоя, че църквата трябва да способства за изпълнението на главната цел на страната – европейската интеграция, предаде Ройтерс. Около 92 процента от молдовците са православни християни. Но нито митрополията, подчинена на Москва, нито алтернативната, са независими и автокефални. В писмо до Руската църква, на която е подчинен, митрополит Владимир се оплаква, че връзките с Москва и инвазията в Украйна правят митрополията непопулярна сред вярващите и тя се оказва в периферията на молдовското общество.
„Държавата не може да се меси в църковните дела, вярвам, че всеки трябва да работи за постигане на главната цел на страната. А днес това са мирът и европейската интеграция“, каза Санду по телевизия „Гласът на Бесарабия“( Vocea Basarabiei).
Според писмото на митрополит Владимир, огласено в средата на октомври, Русия не е разбрала, че обединението на Молдова с Румъния е „неизбежно“, цитира го Ройтерс.
По същото време митрополит Владимир лиши от сан шестима свещеници, преминали към съперничещата Бесарабска митрополия, която управлява 25 на сто от епархиите в Молдова. В отговор Бесарабската митрополия осъди решението на Владимир и заяви, че то е „абсурдно и нелепо“ и го обвини в „подкрепа за руския свят“.
Бившият председател на молдовския Конституционен съд Александру Тънасе каза по повод писмото на митрополита, че то е опит на свързаната с Руската църква митрополия да получи автокефалност. Базирана в Киев църква направи същото в постсъветска Украйна, но постигането на успех й отне 25 години, отбелязва Ройтерс.
Тънасе заяви, че „Руската църква не е истинска църква, а пропаганден и идеологически орган на Кремъл“.
/ПТА/
news.modal.text
