site.btaОт руното до плъстения килим

BOBSTH 06:10:01 19-08-2020
RM1554BO.001 06:10
Видин - плъстен килим - възраждане

От руното до плъстения килим


Видин, 19 август /Ирена Данаилова, БТА/
Сдружение "Видински фонд Читалища" и Регионален исторически музей - Видин възраждат древния занаят плъстене, съобщи етнографът в РИМ - Видин Сашка Бизеранова.Това е основната цел на проекта "Занаятчийница "От руното до плъстения килим" - възраждане на един древен занаят", подкрепен по Програма "Културно наследство", модул "Съхранение и популяризиране на културното наследство" на Национален фонд "Култура". Общият бюджет на проекта е в размер на около 10 000 лв., уточни Славена Петрова, председател на Сдружение "Видински фонд Читалища". Партньорите по проекта - Сдружението и РИМ-Видин представиха основните дейности, които ще бъдат реализирани в следващата една година. "Основната цел на проекта е да се спаси от изчезване древният занаят плъстене, като осигури трансмисия на запазените знания и умения към младото поколение", обясни Славена Петрова.
В музей "Кръстата казарма", в рамките на проекта, ще бъде оборудвана занаятчийска работилница,като атрактивно музейно пространство за учене чрез преживяване.В рамките на проекта 15 младежи на възраст от 11 до 15 години ще изучават занаята плъстене.Заниманията с тях ще продължат седем месеца и ще бъдат ръководени от етнографа в РИМ - Видин Сашка Бизеранова. Очаква се 300 други деца и младежи да посетят занаятчийницата и да се запознаят с древния занаят, допълва етнографът.
Ще бъде извършено и теренно проучване за откриване на непознати досега образци на занаята плъстене, като голяма ще е ролята на читалищните работници по места. Ще бъде създаден дигитален "Каталог на плъстите от Видинския край", който ще е достъпен на сайта на "Видински фонд Читалища".В рамките на проекта ще бъдат представени и две изложби - първата с плъстени килими,съхранявани във фонда на РИМ - Видин и втората с образци, създадени от младежите, обучени на този древен занаят, разказа Славена Петрова.
Плъстенето като занаят отмира през 50-те г. на ХХ век. Днес само една майсторка-занаятчийка във Видинско изработва сувенири, използвайки архаичната техника. Амбицията на партньорите по проекта е да допринесат за спасяването от изчезване на този древен занаят, допълни етнографът Сашка Бизеранова.Като занаят плъстенето е много интересно, защото се е практикувало в Подбалкана и в балканските села, а изделията, които са попаднали във фонда на Музея, са от равнинната част.Така се обхваща цялата територия на област Видин - от една страна занаята плъстене, а от друга страна притежаването на плъсти като част от духовната култура в региона, обясни Сашка Бизеранова. Тя допълни, че някога е било задължително в сватбения чеиз да има поне един плъстен килим, като символиката на т.нар. "сватбена плъст" е много интересна и това ще е една от темите, с които "чираците" в занаятчийницата ще бъдат запознати.
Бизеранова разказа още, че плъстенето е най-старата технология за изработване на нетъкан текстил. "Номадите, движейки се постоянно, не могат да пренасят станове и да тъкат. А плъстенето се осъществява чрез спарване на вълната, изтепване и така тя става непромокаема. От практическа цел са измислени плъстите - номадите са се занимавали предимно с овцевъдство и са можели да използват вълната, и то най-некачествената вълна, ярината", обясни етнографът. "Всички може би са чували израза "Дрън, дрън ярина", който сега има преносно значение, но в миналото дрън е самото действие; дрънд е инструментът, с който се степва вълната. Само с помощта на луга и дървесна пепел, което им е било подръчен материал, както и вода, номадите са получавали неща, които са им били изключително необходими", допълни Сашка Бизеранова.
Плъстените килими във Фонда на видинския музей са от населените места - Кошава, Неговановци, Покрайна, Брегово, обясни Десислава Божидарова, временно изпълняваща длъжността директор на РИМ - Видин. В България има две големи музейни колекции на плъстени килими. Едната е в Копривщица, а другата е видинската, като музейните работници в РИМ - Видин считат, че плъстите, съхранявани във видинския музей, са по-древни.


/РУМ/