На 30 октомври френският президент Еманюел Макрон откри в двореца Вилер-Котре в едноименната френска община Международен град на френския език. Дали това е само поредният грандиозен международен проект на Макрон или действително това ще бъде град в прослава и почит на френския език само времето ще покаже.
Откриването на този град бе предизвестено от плана за бъдещето на френския език, който Макрон представи в реч на 20 март 2018 г. в Института на Франция (френска институция, обединяваща френските академии). Тогава Макрон обяви, че сред приоритетите му ще бъдат усилията в защита на френския език и в популяризирането му по света.
През август френският министър на външните работи Катрин Колона по време на Конференцията на френските посланици подчерта, че откриването на Международния град на френския език само по себе си е силно послание във връзка с френския език и неговото преподаване и практикуване и е въплъщение на амбициите на френския държавен глава, отбелязва сайтът на френската държавна агенция за популяризиране на висшето образование във френски университети и на изследователските дейности във Франция “Кампус Франс”.
Догодина в Международния град на френския език ще се проведе традиционната среща на върха на Международната организация на франкофонията, обединяваща 88 държави. За първи път от 30 години Франция ще бъде отново домакин на форума.
Изразено в цифри Градът на френския език във Вилер-Котре е с площ 23 000 квадратни метра (цялата територия на двореца и имението Вилер-Котре), като постоянните и временните експозиции там са разгърнати на площ от 1600 кв. м, а постоянният маршрут за посещение обхваща 1200 квадратни метра. В Града на френския език ще има конферентна зала с 250 места, резиденция за артисти, изследователи, творци и предприемачи с 12 ателиета. В реализирането на Града на френския език са участвали 80 партньорски организации от обществения и частния сектор и 220 компании, представляващи 65 занаята и професии, чиито услуги са използвани при реставрацията на имението Вилер-Котре. За реализирането на Града на френския език и реставрацията на двореца, в който той се помещава, са били вложени стотици милиони евро, от които 185 милиона са отпуснати от държавата, 55 милиона идват от министерството на културата, 30 милиона са отпуснати по програмата за инвестиции в бъдещето, а 100 милиона са по плана за икономически подем за периода 2021-2022 г., посочва “Кампус Франс”. Само реставрационните работи на двореца са стрували 210 милиона евро и това е най-значимата реставрация на исторически обект след тази на парижката катедрала “Нотр Дам”, пострадала тежко при пожар през 2019 г., допълва Франс прес.
Очаква се Международният град на френския език да привлича по 200 000 посетители на година, което е лесно постижима цел предвид факта че Вилер-Котре се намира на около 75 км от Париж. През 2017 г., когато Макрон се кандидатира за първи президентски мандат, той посещава града и констатира, че дворецът Вилер-Котре е в плачевно състояние. След което се зарича да върне блясъка му и сега изпълнява обещанието си, посочва Франс прес.
Междунароният град на френския език ще може да се посещава всеки ден от понеделник до неделя от 10 до 18,30 ч., показва информация на официалния му сайт. Той е затворен за посетители в понеделниците, с изключение на понеделниците след Великден и Петдесетница. Ще бъде затворен и на 1 януари, на 1 май, на Рождество Христово и на Великден. След откриването му, в продължение на 12 дни, тоест от 1 до 12 ноември, посещенията са безплатни. Билетът за посещение на постоянните експозиции в Града струва 9 евро за пълнолетни. За лица до 18 години, инвалиди, безработни, както и за граждани на страни членки на ЕС на възраст 18-25 г., входът е безплатен. С намаление пък е билетът за определени категории посетители или за групови посещения. Дворът на двореца и преминаването през територията на имението Вилер-Котре до гората зад него са безплатни. Безплатни са и кафенето, и книжарницата на Града на френския език, както и еспозиционна зала, представяща историята на двореца. До Вилер-Котре може да се стигне с кола от Париж и от летище “Шарл де Гол” в Роаси, както и с влак от Северната гара в Париж, като се пътува в продължение на 45 минути по линията Париж-Лан, а после от гарата на Вилер-Котре до двореца има около 10 минути пеша, се пояснява в сайта на обекта.
На церемонията по откриването на Международния град на френския език на 30 октомври Макрон заяви, че във Франция френският език изгражда единството на нацията и припомни, че това е един език на свободата и на универсализма, предаде Франс прес. Той добави, че в момент, в който разделенията по света се връщат, а омразата възкръсва, религиите, произходът и френският език са “спойката”, която обединява. Френският език събира хората в едно цяло, съхранявайки и тяхното многообразие, отбеляза още президентът на Франция и допълни, че Международният град на френския език ще отдаде почит на фигурите от най-съществено значение за френския език – преподаватели, писатели, творци, изследователи, артисти, преводачи, библиотекари. Един от тези хора е и съпругата на Макрон - Брижит, която е преподавателка по френски език.
Според френската министърка на културата Рима Абдул-Малак Международният град на френския език е първият проект, посветен на френския език и Вилер-Котре ще бъде биещото сърце на франкофонията, посочва Франс прес.
Мястото на Международния град на френския език не е избрано случайно във Вилер-Котре само защото Макрон е бил впечатлен от един изоставен дворец. Във Вилер-Котре, смятан за бижу на Ренесанса, крал Франсоа Първи подписва през 1539 г. указ, който налага френския език в изготвянето на юридически текстове, припомня Франс прес. Оригиналът на този указ ще може да се види във Вилер-Котре в продължение на няколко месеца, а после ще бъде върнат във Френските национални архиви, припомня “Кампус Франс”.
Но не само историята е повлияла за избирането на Вилер-Котре за Международен град на френския език. Общината е с около 10 000 души население и в последните години бе засегната от процеса на деиндустриализацията на определени райони във Франция. В резултат на това нарасна и безработицата. Разочаровани от всичко това, много местни избиратели се обърнаха към крайната десница и сега кмет на Вилер-Котре е представителят на крайнодясната партия “Национален сбор” Фрак Брифо. Чрез Града на френския език във Вилер-Котре Макрон иска да разбие един от бастионите на крайнодесните – план, който кметът Брифо смята за обречен на провал. Но дори Брифо признава,че проектът за Града на френския език е невероятен шанс за подем на Вилер-Котре, посочва Франс прес.
Международният град на френския език, едва-що открит официално, обаче вече породи и първи критики. “Това музей или мавзолей на френския език ще бъде?”, пита се френското издание “Дьовоар”. Очевидно редица специалисти по френския език си задават същия въпрос, защото много учени не присъстваха на тържественото откриване на Града. Според редица експерти почит към френския език е най-лесно да се засвидетелства не чрез грандиозен проект, а като се даде пример в използването му вместо употребата на чуждици. Самият Макрон е упрекван, че вмъква в изказванията си чуждици и че когато говори за бизнес и бизнес отношения той не се колебае да вкарва английски глаголи и понятия във френските изречения. В отговор на тези критики Макрон казва, че когато говори за бизнес с хора, които говорят само на английски, “да се отказва да се говори на техния език, би било абсурдно”, особено когато човек говори с международни инвеститори, готови да вложат средства във Франция. Тогава английският допринася за по-доброто разбиране, посочва той.
Седмица преди откриването на Международния град на френския език френският изследовател, писател и журналист Жан-Мари Руар нарече Макрон “Тартюф на френския език”. Пред в. “Фигаро” авторитетният специалист подчерта, че защитата на френския език е една област, в която “Макрон не блести”. Руар допълни, че човек трябва да се върне далеч назад в историята, за да открие друг политик, който е навредил толкова на френския език, колкото Макрон. “Хубава инициатива, достойна за Тартюф, e тази да се постави френският език в един музей, за да не се безпокои после той (Макрон) за неговото бавно унищожаване, в което той самият е участвал”, каза Руар относно откриването на Международния град на френския език.
Друга полемика произтече от това, че на церемонията по откриването на Града на френския език не бяха поканени и представителите на организациите за защита на френския език, припомня “Дьовоар”. Единствен присъстващ беше Албер Салон, съосновател на организацията “Защита на френския език”. Салон е бил в основата на идеята Вилер-Котре да се превърне в място, на което да се отдаде почит на френския език, допълва изданието. И припомня, че още през първата си кандидат-президентска кампания през 2017 г. Макрон е узурпирал една идея, която са имали още през 2001 г. организации за защита на френския език. Според Албер Салон самият Макрон не е роден да защитава френския език, защото това не е част от неговото ДНК.
Полемика във връзка с откриването на Града на френския език дойде и от това, че на церемонията по откриването отсъстваха и представители на африканските франкофонски държави. Редица от тях сега са в доста хладни отношения с Франция. Така че събитието само напомни, че външнополитическата стратегия на Макрон за установяване на нов тип отношения с Африка – тези на равнопоставено партньорство - не постига набелязаните цели. В редица бивши френски колонии, като Мали, Буркина Фасо, Нигер и Габон, бяха извършени наскоро преврати и там се засили антифренската риторика. В тези африкански страни, както и в други части на Африка, се засили влиянието на Русия, в допълнение на настъплението на Китай на африканския континент.
Международният град на френския език се вписва в серия от големи международни инициативи на Макрон, отбелязват френски издания. Миналата есен Париж беше домакин на голяма конференция, посветена на възстановяването на Украйна, давайки заявка, че Франция иска да е на първа линия в този процес. Подобна заявка даде през юли обаче и Рим, където италианският премиер Джорджа Мелони организира също подобен форум.
Франция ще бъде след една година домакин на втората среща на върха, посветена на проблемите, рисковете, перспективите и ползите от изкуствения интелект. Това стана ясно в края на приключилата в четвъртък първа среща на върха за изкуствения интелект, провела се в британския град Блечли.
На 22 и 23 юни по инициатива на Макрон в Париж се състоя световна среща на върха, посветена на създаването на нов световен финансов ред, в който богатите да помагат на бедните, така че бедните страни да не са изправени пред дилемата дали в опит да преодолеят бедността да жертват целите на борбата с климатичните промени и на зеления преход, или пък, за да изпълнят тези цели, да се обрекат на трайна бедност. На този форум бе обсъдена радикална реформа на световните финансови институции, зародили се след края на Втората световна война. Присъстваха и представители на Глобалния юг, които не застават плътно зад позициите на Запада, като например бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва. В центъра на дискусиите беше темата за ролята на мултинационалните банки за развитие, които са основни заемодатели за бедните и уязвимите страни, от Субсахарска Африка до Латинска Америка. Амбициозната среща на върха в Париж, на която Макрон даде заявка Франция да играе водеща роля в реформата на настоящата световна финансова система, приключи с малки стъпки, отбеляза Франс прес след края на този форум.
По-успешна е може би друга международна инициатива на Макрон – тази на Европейската политическа общност. Той я предложи през пролетта на миналата година и първоначално мнозина съзряха в тази идея алтернатива на бавещото се пълноправно еврочлеството за дългогодишни кандидатки, като страните от Западните Балкани или Турция, или пък изобщо като алтернатива на предоставянето на статут на кандидат за членство в ЕС за страни като Украйна и Молдова. След като на Украйна и Молдова бе предоставен статут на кандидат миналото лято и след като редица френски представители, а и самият Макрон дадоха да се разбере, че Европейската политическа общност няма да е алтернатива на каквото и да е, а ще е нова платформа за по-широки дискусии в Европа, новата инициатива стартира миналата есен с първа среща на върха в Пражкия замък. През пролетта на настоящата година последва втора среща на върха в двореца Мими в Булбоака, Молдова. Трета среща на върха се състоя в началото на октомври в двореца Алхамбра в Гранада, Испания. С това Макрон се показа като ловък архитект на една нова образно казано конструкция в Европа – тази на една дискусионна общност, наброяваща вече 48 участници. Срещите на върха в този формат освен това протичат така, както Макрон си представя, че трябва да протича всяка среща на върха, която цели да привлече международното внимание – на място, наситено с история и тържественост. На такова място - Версайския дворец край Париж – между впрочем Макрон прие в началото на първия си президентски мандат руския президент Владимир Путин, в момент, в който се опитваше да установи нови отношения на диалог с Русия. През есента на настоящата година отново във Версайския дворец Макрон даде държавен банкет за британския крал Чарлз Трети по време на първата му визита като монарх във Франция.
Международният град на френския език сега е издържан напълно в стила на тези големи проекти на френския президент. Но онези, които държат на езика на Юго, Волтер, Русо, Мопасан, Молиер, Бодлер, Балзак, Зола, Пруст, Флобер, Колет, Сартр или Дьо Бовоар, нямат нужда от подобни грандиозни проекти. Те изразяват възхищението си от френския, просто като го използват. Това направи крал Чарлз Трети в речта си пред френските депутати, която той произнесе по време на държавната си визита във Франция. Това прави и американският актьор Джон Малкович в комедията “Напълно откачен” по едноименния роман на френския писател Жил льо Гардиние, който е и режисьор на филма. Продукцията бе излъчена в България под името “Господин Блейк, на вашите услуги !” в рамките на кинофестивала “Синелибри” този октомври и в нея Малкович, партнирайки си с френската кинодива Фани Ардан и говорейки през цялото време с ясен и отчетлив френски, се опитва да разгадае между другото богатството на френските идиоматични изрази.
А ето и някои любопитни факти за френския език и франкофонията, събрани от изследователя Роже Филион, бивш заместник-директор на Международния център за педагогически науки и изследвания и бивш заместник-директор на отдела за лингвистична и образователна политика към министерството на външните работи на Франция. Той е и генерален директор на организацията от сферата на образованието “Френска светска мисия”, на чийто сайт е публикувано подробното му изследване за позициите на френския език по света. В него се констатира, че френскоезичното лингвистично пространство обединява около 300 милиона души по света, говорещи по една или друга причина френски, било то защото това е техен роден език, или защото този език е официален в техните страни, или просто защото в тези страни се изучава френски език. Френският език е сред 10-те най-говорени езици в света след китайския, английския, хинди, испанския, арабския.
Френският заедно с английския е единственият език, който е използван като майчин или като втори език на пет континента в света. Близо 60 процента от говорещите ежедневно френски живеят в Африка или в Близкия изток, 33 процента живеят в Европа, 7 процента живеят в Америките и едва 0,3 процента са в Азия и Океания. От 33-те процента в Европа, 28 процента са във Франция. Това показва, че е погрешно да се смята, че Франция днес е в центъра на франкофонията, защото едва малко над една четвърт от франкофоните в света са французи, посочва изследователят Филион. Днес френският език е един световен език, чийто гравитационен център се намира в Африка. Киншаса, столицата на Демократична република Конго, вече е първи франкофонски град в света, допълва експертът.
Освен това франкофоните са до голяма степен двуезични или многоезични. Така например в Ливан те говорят на френски, английски и арабски, в Хаити – на креолски и на френски, в Мароко и Алжир – на арабски, берберски и френски, в Сенегал – на волоф, френски и на някои от другите африкански езици, говорени в тази страна....
Френският език е официален или съофициален език в 29 страни. За сравнение английският е официален език в 54 страни, арабският - в 22 страни, испанският - в 20 страни, а португалският - в 9 страни. Френският е единствен официален език в 13 страни – Франция, Монако, Бенин, Буркина Фасо, Демократична република Конго, Република Конго, Кот д’Ивоар, Габон, Гвинея, Мали, Нигер, Сенегал, Того. В 16 страни френският е един от няколкото официални езика: Белгия, Люксембург, Швейцария, Бурунди, Камерун, Джибути, Екваториална Гвинея, Мадагаскар, Централноафриканската република, Руанда, Сейшелите, Чад, Канада, Хаити, Вануату. Френският език присъства в ежедневието и на Алжир, Мароко, Тунис, Мавритания, Ливан, Мавриций и Андора, без да има официален статут там. Следователно франкофонскотно езиково пространство обхваща 36 държави.
Френският присъства и в отвъдморските френски департаменти и територии и е говорен от малцинства в такива страни като Израел, САЩ, Италия, Индия.
Френският е официален и работен език в ООН и в агенции на организацията като Световната здравна организация, Световната организация по труда, УНИЦЕФ, ЮНЕСКО и др. Френският е официален или работен език в Европейския съюз, в Африканския съюз, в Организацията на американските държави, в Съвета на Европа, в Организацията за ислямско сътрудничество, в НАТО, в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в Международния съд, в редица спортни организации.
От геополитическа гледна точка френският език разполага с едно уникално средство за влияние и това е Международната организация на франкофонията – единствената организация в света, създадена във връзка с даден език. Централата й е в Париж. В основата й е Договорът от Ниамей от март 1970 г., който създава Агенция за културно и техническо сътрудничество, наброяваща 21 членове, която еволюира в Международната организация на франкофонията. Днес в организацията членуват 88 страни, от които 54 са пълноправни членове, 7 са асоциирани членове и 27 са със статут на наблюдатели. От 88-те членове 82 са независими страни, тъй като Белгия и Канада са представени в организацията и чрез свои отделни провинции или автономни територии, а американският щат Луизиана е приет като наблюдател. Срещи на върха на организацията се провеждат на всеки две години.
Организацията обхваща следователно много над 36-те страни, представляващи френскоговорящото пространство в света. Единствено Алжир и Израел са сред страните със значително франкофонско присъствие в тях, които не са членове на Международната организация на франкофонията, в която нефранкофонските страни са дори мнозинство. Това мнозинство може да се обясни с няколко причини. Някои страни членки имат исторически връзки с Франция, като Лаос, Камбоджа или Виетнам, други се намират в регионална франкофонска среда, като Мозамбик, Екваториална Гвинея и Гана, трети са привързани към ценностите на френското просвещение, като Румъния, България и други страни от Централна и Източна Европа, които са били част от комунистическото пространство. Някои страни, като Мексико, търсят в членството в Международната организация на франкофонията противотежест на глобализацията, а други като Южна Корея, Катар или Обединените арабски емирства, търсят нови пазари. А за Ирландия се смята, че е решила през 2018 г. да се присъедини към Международната организация на франкофонията, подтикната от решението за Брекзит на съседна Великобритания, одобрено на референдум през 2016 година.
/ПТА/
news.modal.text
