site.btaКакво представляват палестинските бежански лагери на територията на ивицата Газа и защо са били построени

През последните дни израелските военни увеличиха въздушните си нападения срещу ивицата Газа, включително нанасяйки целенасочени удари по някои от гъстонаселените бежански лагери в палестинския анклав. Първоначално създадени през 1948 г. за настаняване на палестинци, избягали или принудени да напуснат домовете си по време на Арабско-израелската война, лагерите сега са дом на голяма част от 1,7-те милиона регистрирани бежанци в Газа, сочат данни на ООН. 

Във вторник израелски въздушни удари поразиха най-големия бежански лагер „Джабалия“ в северната част на анклава. Според директора на местната болница над 100 души са загинали, а стотици други са били ранени. По данни на палестинската групировка „Хамас“ обаче при удара за загинали най-малко 195 души. Нападението бе осъдено от хуманитарни организации и дипломати. Израелските военни заявиха, че при удара е бил убит високопоставен командир на "Хамас", и отдадоха смъртта на цивилни граждани на "трагедията на войната". В сряда при друг удар по лагера бяха ранени десетки хора, съобщи директорът на лечебното заведение. 

Американският вестник „Вашингтон пост“ представя най-важните неща, които трябва да знаем за бежанските лагери в ивицата Газа. 

Какво се случи по време на израелския удар по бежанския лагер „Джабалия“? 

Снимки и видеозаписи след ударите във вторник показаха редица срутени сгради, деца, извадени от развалините, и окървавени тела, увити в чували за трупове. 

Базираната в Катар телевизия „Ал Джазира“ съобщи, че при нападението са загинали 19 членове от семейството на Мохамед Абу ал Кумсан, един от служителите на медията. От международната хуманитарна организация "Лекари без граници" съобщиха, че много от ранените са откарани в най-голямата болница в Газа "Ал Шифа", откъдето медицинска сестра описа ситуацията, съобщавайки за малки деца с "дълбоки рани и тежки изгаряния". Част от останалите ранени при нападението са били откарани в близката индонезийска болница. 

По-късно Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) потвърдиха, че са извършили ударите срещу „Джабалия“ като част от "широкомащабна" операция срещу мрежата от скривалища, оперативни служители и подземни тунели на „Хамас“. 

В сряда говорителят на ЦАХАЛ Даниел Хагари заяви, че при ударите е бил убит високопоставеният командир на групировката Ибрахим Биари, както и "десетки" други бойци, намиращи се "в район, изпълнен с подземни тунели“ и в който се извършват оперативни дейности между цивилни сгради. Вестник "Вашингтон пост" отбелязва, че не е успял да провери тези твърдения чрез независим източник. 

Как реагира международната общност? 

Ударът от вторник получи широк негативен отзвук от арабските страни, които през последните седмици настояваха за прекратяване на огъня. Министерството на външните работи на Катар заяви в изявление, че "категорично осъжда израелската бомбардировка на лагера (Джабалия) в Газа, в резултат на която загинаха и бяха ранени стотици невинни хора“. 

Не само арабските държави обаче реагираха остро на случилото се. Правителството на Боливия заяви в същия ден, че прекратява дипломатическите си отношения с Израел, а Чили и Колумбия обявиха, че ще отзоват посланиците си от страната. В изявленията, с които обявиха тези стъпки, те не споменаха директно удара по „Джабалия“, но разкритикуваха военните операции на Израел в ивицата Газа и това, което определиха като нарушения на хуманитарното право от израелска страна. 

В сряда върховният представител на Европейския съюз по външната политика Жозеп Борел заяви в "Екс" (доскоро "Туитър"), че макар Израел да има право да се защитава "в съответствие с международното хуманитарно право", той е "ужасен от големия брой жертви след бомбардировката на Израел" в „Джабалия“. 

Съединените щати, най-верният съюзник на Израел, постоянно потвърждават подкрепата за тях, но същевременно призовават израелските сили да сведат до минимум броя на цивилните жертви. 

В петък държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън пристигна в Израел и призова за временно прекъсване на израелската военна офанзива в Газа, за да се позволи навлизането на хуманитарни помощи в палестинския анклав, но срещна отпор от страна на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, който напълно отхвърли възможността за подобно спиране, освен ако първо не бъдат освободени заложниците, държани от бойците на „Хамас“.  

Блинкън е в Близкия изток за втори път в рамките на по-малко от месец, опитвайки се да балансира подкрепата на Вашингтон за Израел във връзка с нападенията на 7 октомври и безпокойството около палестинските цивилни жертви, които рязко нараснаха по време на продължаващите израелски въздушни удари в Газа, отбелязва Ройтерс. 

Запитан за ударите в „Джабалия“ по време на брифинг във вторник, говорителят на Държавния департамент Матю Милър заяви, че "Израел има право да се защитава", но "също така носи тежестта и отговорността да упражнява тази самозащита по начин, който свежда до минимум щетите за цивилното население". Той допълни, че администрацията на Байдън няма да "предоставя коментар за всеки удар" или да говори за даден инцидент, без да е проверила информацията.  

На 7 октомври бойци от "Хамас" и други палестински групировки атакуваха Израел, като извършиха множество нападения срещу редица градове и кибуци в южната част на страната, при които загинаха над 1400 цивилни, а най-малко 249 души бяха взети за заложници, припомнят световните агенции. 

В отговор на нападенията Израел обяви война на „Хамас“ и започна широкомащабна военна операция на територията на ивицата Газа. В петък министерството на здравеопазването в палестинския анклав съобщи, че от началото на конфликта са били убити най-малко 9227 палестинци, сред които 3826 деца, отбелязва Ройтрс. Тези данни обаче не са потвърдени чрез независим източник. 

Какво смята Израел за ударите си по палестинските бежански лагери?

Израел неведнъж е заявявал, че не нанася умишлени удари по цивилни и че се е съсредоточил само върху атаките срещу бойците на територията на ивицата Газа. След предишни удари, при които бяха убити цивилни, включително в бежански лагери, ЦАХАЛ обвини бойците на "Хамас", че се укриват в населените места. 

Когато "Ал Джазира" съобщи, че при израелски удар в бежанския лагер "Нусейрат" на 25 октомври са загинали 12 души от едно семейството на един от нейните журналисти, ЦАХАЛ заяви, че е "насочил удара си срещу терористичната инфраструктура на „Хамас“ в района", без да предоставя повече подробности или доказателства за твърдението си. 

"ЦАХАЛ прави всичко възможно, за да избегне нараняването на невоенни лица", заяви Нетаняху три дни преди ударите в „Джабалия“. Той защити засилващите се въздушни удари на Израел над ивицата - които според министерството на здравеопазването на Газа са отнели живота на хиляди цивилни - като предназначени да "подпомогнат нашите сили като направят по-безопасното (тяхното) навлизане по суша". 

"Нашата борба е с "Хамас", а не с народа на Газа. "Хамас" използва населението на Газа като жив щит, като се настанява сред него в училища, джамии и болници", заяви миналата седмица говорителят на израелските въоръжени сили Даниел Хагари, като насърчи цивилните да се отдалечат от местата, които представляват своеобразни крепости за бойците на „Хамас“. 

Израел призова цивилното население в Газа да избяга на юг, за да се защити (от израелските удари) - ход, критикуван от ООН като практически невъзможен в активна военна зона. Много от семействата в Газа не разполагат със средства, за да се евакуират от домовете си, а други са били убити, докато са се придвижвали на юг. Миналата седмица министерството на здравеопазването в Газа заяви, че почти две трети от жертвите на израелските удари са в южната част на анклава. Американското издание не успя да провери чрез независим източник твърденията на палестинските власти. 

Защо в ивицата Газа има бежански лагери?

В ивицата Газа, както и на други места в региона, са създадени бежански лагери, в които са настанени палестинци, разселени в резултат на два последователни конфликта: Арабско-израелската война от 1948 г., когато около 700 000 палестинци бягат или са прогонени от земята си, и т. нар. Шестдневна война от 1967 г., когато Израел се сражава с коалиция от армии на няколко арабски страни (Египет, Сирия, Йордания, Ирак и отчасти Ливан) и завзема територии, които са били част от Египет, Сирия и Йордания, в това число и ивицата Газа, която по онова време е била част от египетската територия. 

По данни на Агенцията на ООН за подпомагане на палестински бежанци (UNRWA) – международната агенция, която предоставя хуманитарни услуги на бежанците в лагерите, около 1,7 милиона от над 2-та милиона жители на ивицата Газа са бежанци. Не всички от тях обаче живеят в лагерите: Агенцията на ООН за подпомагане на палестински бежанци твърди, че "две трети от регистрираните палестински бежанци живеят във и около градовете" на приемащите страни като Йордания и Ливан, както и на Западния бряг и в ивицата Газа, често в близост до осемте официални бежански лагера в анклава.

Какво представляват лагерите и какви са условията в тях? 

Ивицата Газа се състой от пет административни района: Северна Газа, град Газа, Дейр ал Балах, Хан Юнис и Рафах. 

Разположеният в Северна Газа "Джабалия" е най-големият от осемте официални бежански лагера в палестинския анклав, в който според данни на Централното палестинско статистическо бюро са официално регистрирани 59 600 души (броят им обаче е значително по-голям според други източници). Лагерът „Джабалия“ има площ от едва 1,4 кв. км, а според данни на ООН в него има около 116 000 регистрирани бежанци, отбелязва „Ал Джазира“. 

Останалите лагери, разположени на територията на анклава, са „Рафах“ на границата с Египет, „Хан Юнис“, „Дейр ал Балах“, „Магази“, „Буредж“, „Нусейрат“ и „Аш Шати“. 

Замислените като временни лагери са изграждани в продължение на десетилетия - Агенцията на ООН за подпомагане на палестински бежанци ги описва като "свръхнаселени маси от многоетажни сгради с тесни улички" и твърди, че те са "сред най-гъсто населените градски среди в света", отбелязва „Вашингтон пост“. 

Преди нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври "условията в лагерите в Газа вече бяха едни от най-лошите в целия регион", казва Ан Ирфан, преподавател по история на палестинските бежанци в Лондонския университетски колеж. "Социално-икономическите условия в ивицата Газа се влошават през последното десетилетие и половина", добавя Ирфан в имейл до американското издание.   

Част от проблема се състои в това, че лагерите не са били построени, за да съществуват дълго или да поддържат броя на нуждаещите се хора в размерите, които наблюдаваме днес: Както посочва Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци, когато е започнала дейността си през 1950 г., "тя е отговаряла за нуждите на около 750 000 палестински бежанци. Днес около 5,9 милиона палестински бежанци отговарят на условията за подпомагане от страна на UNRWA“. 

В лагерите в Газа повечето бежанци нямат достъп до достатъчно храна и питейна вода. Санитарните условия са лоши, а честите прекъсвания на електрозахранването застрашават поминъка на хората и достъпа им до основни услуги. Липсата на възможности за работа принуждава много бежанци да разчитат на хуманитарна помощ, за да се издържат.