site.btaДоц. Красимира Александрова: Акцентирахме върху документи, които съхраняваме във фондовете на Националната библиотека

Директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. Красимира Александрова представи в Одеса изложбата „Евреите по българските земи – документални свидетелства за живота на еврейската общност“ в Одеса. Експозицията бе открита в град Одеса, в Международния културен център „Унион“ - изграден от еврейската общност в града. 

„Както знаете, тази година се навършват 80 години от историческия знаков момент, в който българските евреи са спасени. В резултат на това, по инициатива на президента на България Румен Радев, беше сформиран Национален комитет, който разработи национална програма за отбелязване на това значимо събитие. Частта, в която Националната библиотека на България се включи в програмата, е свързана с подготовка именно на тази изложба, която днес вие можете да разгледате“, обясни доц. Красимира Александрова. 

По думите ѝ това е изключително отговорна и сериозна задача, защото библиотеката е трябвало да подготви и да подбере документи, които са обективни и които представят историята - такава, каквато е била. „И най вече, акцентирахме върху документи, които съхраняваме във фондовете на Националната библиотека“, добави доц. Александрова.

Тя разказа, че документите са подредени хронологично и имат за цел да представят в пълнота живота на евреите и на еврейската общност в България. 

Директорът на Националната библиотека започна представянето на изложбата, като цитира мисъл от „Талмуд“ – „Този, който спаси един живот, спасява целия свят“. „Това е смисълът и мотото, под което ние разработихме и развихме темата, защото документите, които представихме, много от тях, са спорни. Тълкуват се двояко и точно тази обективност беше най-голямата отговорност, която ние поехме, и вярвам, че ние се справихме отлично“, посочи доц. Красимира Александрова. 

Тя обясни, че експозицията включва архивни документи, книги, периодични издания. Те са разпределени в две тематични направления.

Първото включва ръкописи, старопечатни издания, редки книги, фотографии, документи на български, на иврит и на османотурски език. „Тези документи компилирано отразяват богатството на изворовия материал, който ние съхраняваме в Националната библиотека и представят историята на евреите по българските земи“, отбеляза доц. Александрова и изброи: „На първо място започваме с трите свитъка на „Естир“ - изписани ръчно на иврит върху пергамент,  използвани са по време на празника Пурим; две библии на иврит - съответно от 1705 и 1720 година, като втората представлява първия опит за критично издание на Библията на иврит, осъществено от немския хебраист и теолог Йохан Михаелис. Следващият документ е издание от 1864 г. на книгата „Шулхан арух“ на видния талмудист и законоучител на юдаизма Йосиф бен Ефраим Каро. Следва османски документ с родословия на български евреи от Русе, разрешителни за търговия в рамките на Османската империя, документи за еврейските училища в България“.

Второто тематично направление е насочено към призмата на документални извори и спомени за събитията в България в периода 1940 - 1943 година. Това са документи, пряко свързани със спасяването на българските евреи. Проследени са теми, свързани с антисемитизма и антисемитската литература, законопроекта за защита на нацията, дебатите в Народното събрание и сред българската общественост по законопроекта, реакцията на българското общество срещу антиеврейската политика, позицията на различни граждански сдружения и съюзи в защита на евреите, като Българският лекарски съюз, Съюза на българските писатели, Съюза на българските адвокати. 

Специално място е отредено на документални свидетелства, които разкриват позицията на цар Борис III по еврейския въпрос. Акцентирано е върху реакцията на народните представители от 25-ото обикновено народно събрание, която е засвидетелствана в емблематичните писма на Никола Мушанов и Петко Стайнов, както и писмото на Димитър Пешев, подписано от 42 депутати. 

„Засегнат е и будещият полемика въпрос относно депортацията на евреите от така наречените нови земи, извършена под натиска на Германия, в присъствието на германски войскови части. Отделено е място на заслугите на Българската православна църква и Светия синод в защита на евреите. Интересен е и акцентът върху Кюстендилската акция от март 1943 година, както и делото на Димитър Пешев“, стана ясно още от думите на доц. Александрова.

Тя отбеляза, че експонираните в две зали табла съдържат подробности за изброените събития, дела и имена. 

„При откриването на изложбата през март тази година присъства професор Михаел Бар-Зоар, автор на биографични и исторически изследвания, както и на книгата за спасяването на българската еврейска общност, издадена през 1998 година – „Извън хватката на Хитлер“. Ще си позволя в заключение да цитирам неговите думи. Той каза: „Ние, българските евреи, чувстваме, че имаме физически и морален дълг към България за това, което тя направи, защото една малка държава, един малък народ, който беше просто хапка на Хитлер, каза не“, каза в заключение директорът на Националната библиотека. 

Тя поднесе и подарък на Роман Шварцман - факсимилно издание на екземпляра на ръкописа „Естир“, който е от 16 век, възстановено от библиотеката. „Това е самият ръкопис, който, както знаете, се използва и се чете на празника Пурим“, обясни доц. Александрова. Шварцман получи от ръководителя на библиотеката и почтен знак, свързан с спасяването на еврейската общност в България. 

Изложбата „Евреите по българските земи – документални свидетелства за живота на еврейската общност“ беше открита в България на 10 март и оттогава тя е пътуваща. Украйна е единадесетата държава, в която тя се открива. Експозицията вече е показвана в Австрия, Германия, Съединените щати, Италия, Дания и Полша. Предстоят откривания на същата изложба в Черна гора, Унгария и Румъния. Информация за тези изложби има публикувана на сайта на Външно министерство на България.