Противниците на помощта за Украйна, а дори и някои нейни поддръжници, критикуват страната за отлагането на изборите, отбелязва в коментар в. "Уолстрийт джърнъл". Първоначално парламентарният и президентският вот там бяха насрочени съответно за този месец и за следващата година.
"И така, за да обобщим, каза политическият коментатор с консервативни възгледи Тъкър Карлсън през юни, в момента водим война за демокрация от името на лидер, който току-що небрежно обяви, че е щастлив да сложи край на демокрацията". След посещение в страната през август сенаторът Линдзи Греъм заяви: "Нуждаем се от избори в Украйна през следващата година", припомня американският вестник.
Но човекът, който загуби изборите през 2019 г. от Володимир Зеленски, не е съгласен с това. Бившият украински президент Петро Порошенко, който остава влиятелна опозиционна фигура в страната, каза в интервю, че провеждането на избори по време на война би било "катастрофа за Украйна". Той добави, че военновременните избори биха били "противоконституционни" и "определено не са" демократични.
Порошенко не е единственият, който изразява това мнение, посочва в коментара си "Уолстрийт джърнъл".
През септември 100 украински организации подписаха писмо, в което твърдят, че "изборите и пълномащабната война са несъвместими". Те предупредиха, че гласуването може да доведе до "загуба на легитимността както на процеса, така и на избраните органи" и до "значителна дестабилизация на държавата като цяло". Сред подписалите писмото са много от най-уважаваните граждански институции в страната, включително "Трансперънси интернешънъл" в Украйна, Центърът за антикорупционни действия и Киевският университет по икономика.
Бдителността по отношение на отстъплението от демокрацията е разумна, особено когато Украйна е във военно положение, коментира вестникът.
Въпреки това Порошенко и други като него изразяват основателни правни, практически и свързани със сигурността опасения, които се засилват от увереността, че Русия ще направи всичко възможно, за да подкопае вътрешното и световното доверие в украинските избори.
Има конституционни и законови ограничения за провеждане на избори по време на война, отбелязва Олга Айвазовска, ръководител на гражданската организация ОПОРА, която се счита за главен наблюдател на изборите в Украйна. Изборите сами по себе си не правят една либерална демокрация, както биха могли да потвърдят руснаците, ако имаха свободата да го направят. Върховенството на закона също е от голямо значение, а член 83 от украинската конституция гласи, че депутатите в парламента остават на поста си до края на военното положение и провеждането на нови избори.
Действащото законодателство също така забранява изменението на конституцията или провеждането на президентски или парламентарни избори по време на военно положение. "Сега някои на Запад ни призовават да нарушим закона", каза украинският политически коментатор Микола Давидюк.
Зеленски предложи, че би могъл да бъде отворен за провеждане на избори, ако депутатите променят законодателството относно военното положение.
Подобна промяна би била политически мотивирана, отчасти защото ограниченията на някои свободи в рамките на военното положение биха могли да поставят опозицията в неизгодно положение, посочва "Уолстрийт джърнъл".
Вестникът отбелязва, че едно от особено обезпокоителните ограничения засяга украинските радио-телевизионни медии, които Зеленски консолидира в началото на войната. Шест телевизионни станции вече излъчват денонощен "телевизионен маратон". Високопоставен официален представител, участвал в създаването им, каза пред радио "Свободна Европа/Радио Свобода", че това е "просто ефикасен отговор на очевидната необходимост от координиране на официалната информация по време на война".
Но "държавата изцяло контролира наратива и участието на различни мнения", каза Ивана Климпуш-Цинцадзе, опозиционна украинска депутатка от партията "Европейска солидарност" на Порошенко. Телевизионният маратон е изключил участието на три канала, които традиционно са настроени повече в подкрепа на опозицията, а дейци на опозицията твърдят, че те получават и по-малко ефирно време.
Опозиционните канали продължават да излъчват онлайн, включително в "ЮТюб", а за печатните и дигиталните медии не се прилагат подобни правителствени ограничения. Но особено възрастните украинци разчитат повече на новинарските предавания по телевизията. Подобен извънреден правителствен контрол върху ефира може и да е бил оправдан в първите дни на пълномащабното нахлуване на Русия, но с навлизането на войната в нейния 19-и месец той става все по-неприемлив. Зеленски би могъл да укрепи украинската демокрация, като прекрати телевизионния маратон, пише "Уолстрийт джърнъл".
Освен ограниченията за медиите, военното положение позволява и някои ограничения на събиранията, включително налагането на комендантски час и забрани за "мирни събрания, митинги, шествия и демонстрации". Дори когато подобни ограничения се налагат по законни причини, свързани със сигурността, те могат да възпрепятстват възможността на политическите кандидати да се организират и да провеждат кампании, посочва вестникът.
Една от причините изборите да бъдат спирани във военно положение е да се гарантира, че държавните служители могат да съсредоточат вниманието си върху войната, вместо върху кампаниите. Украинците се опасяват, че изборите по време на война могат да подкопаят националното единство. Изборите в Украйна обикновено са конкурентни и понякога ожесточени. Руският президент Владимир Путин, който е ветеран от КГБ, е специалист в подклаждането и използването за определена цел на общественото разделение, коментира "Уолстрийт джърнъл".
Друго предизвикателство е, че не всички украинци могат да участват във военновременни избори. Още на изборите през 2019 г. около 12 процента от украинците нямаха възможност да участват, защото живееха в окупираните Крим и Донбас. Украйна частично призна тяхното лишаване от право на глас, като остави някои места в парламента незаети.
Сега Русия държи още повече украински територии и миналата година организира фиктивни референдуми за анексиране на четири окупирани региона. Едно от опасенията е, че ако в Украйна се проведат избори сега, това може да означава фактическо политическо изоставяне на избирателите в наскоро окупираните нови територии. Тази част от електората поне имаше право на глас по отношение на сегашното ръководство, избрано на последните избори в Украйна, отбелязва американският вестник.
По оценки на ООН близо 6,2 милиона украинци са напуснали страната и улесняването на тяхното гласуване би било сложно. Друго предизвикателство ще бъде осигуряването на доверие относно честността на вота по интернет или по пощата от чужбина, както и осигуряването на възможност за войниците, разположени на 600-километров фронт, да участват в изборите без да се нарушават военните операции.
Русия може да вземе на прицел местата за провеждане на изборите ако Украйна обяви къде и кога избирателите трябва да гласуват лично. Кремъл често взема на прицел мирни жители. През юни Русия обстрелваше пунктове за евакуация, докато украинците бягаха от наводненията след разрушаването на язовир "Нова Каховка". През април 2022 г. руска ракета удари железопътната гара в източния украински град Краматорск, където бяха убити най-малко 58 цивилни, евакуиращи се от разкъсваните от войната райони.
Възможно е украинците все пак да са склонни да рискуват и да отидат до урните, но ще дойдат ли международни наблюдатели, за да контролират вота? Приблизително 20 процента от украинската територия е в обсега на руската артилерия. Руските дронове и ракети могат да нанасят удари навсякъде, а противовъздушната отбрана на Украйна не може да отблъсне всички такива атаки. Без наблюдатели изборите във военно време няма да бъдат толкова прозрачни или щателно проверени, колкото предишните, което ще създаде възможност за Русия да постави техните резултати под въпрос, прогнозира "Уолстрийт джърнъл".
Отлагането на изборите с около една година изглежда разумно предвид правните усложнения и практическите проблеми. Но отлагането на вота за неопределено време може да даде тласък на руската пропаганда по отношение на демокрацията в Украйна. Това е още една причина Западът да даде на Киев това, от което се нуждае, за да ускори победата, заключава американският вестник.
/ПТА/
news.modal.text
