Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и израелският премиер Бенямин Нетаняху се оказаха на една и съща модна вълна в Ню Йорк, където разговаряха миналата седмица в кулоарите на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН. Почти идентичното им облекло - тъмен костюм с бяла риза и червена вратовръзка, стана повод за шеги между двамата.
"Харесвам вратовръзката Ви", каза израелският министър-председател на събеседника си - комплимент, който Ердоган прие с усмивка. Турският лидер констатира, че както вратовръзките, така и ризите им са еднакви, а Нетаняху продължи с игра на думи, заключавайки, че "сходството във вратовръзките е знак за развитието на двустранните връзки" (на английски език "tie" означава и вратовръзка, и връзка, бел. ред.).
Това даде възможност за плавен преход от темата за вратовръзките към усилията за затопляне на отношенията между двете държави, белязани от дългогодишно напрежение. Срещата в Ню Йорк всъщност беше първият директен контакт между Ердоган и Нетаняху, които през годините са разговаряли по телефона няколко пъти, но никога не се бяха срещали лице в лице. А във фокуса на този първи разговор беше енергетиката - ясно потвърждение на факта, че освен сходен моден вкус, Ердоган и Нетаняху споделят и общи интереси.
"Обсъдени бяха възможностите за енергийно сътрудничество, главно в области като проучването, добива и търговията с природен газ", заяви министърът на енергетиката на Турция Алпарслан Байрактар, който участва в срещата.
Турският президент съобщи по-късно пред репортери, че "предстои да започнат работи по енергийни сондажи с Израел".
"Ще започнем да експлоатираме линии за пренос на енергия не само до Турция, но и от Турция към Европа", каза още Ердоган, сигнализирайки, че отдавнашният проект за турско-израелски газопровод отново е на масата.
Според медийни публикации в усилие да даде тласък на газовия си износ еврейската държава преразглежда осъществимостта на евентуален тръбопровод от находищата на Израел през Турция към Европа. Двете страни обсъждаха изграждането на газова връзка помежду си още преди развалянето на двустранните отношения, но напредък така и не бе отбелязан, а причината за това, според бившия турски енергиен министър Фатих Дьонмез, е била неблагосклонното отношение на предишното израелско правителство на премиера Яир Лапид.
"В последно време новото правителство (на Нетаняху) каза, че гледа по-положително на тези въпроси. Това не са теми, които ще станат от днес за утре. Ако източносредиземноморският газ иска да стигне до пазарите, най-икономичният, най-бързо осъществимият коридор е Турция", заяви преди време Дьонмез.
В своя публикация наскоро издаваният в Лондон саудитски вестник "Ашарк Ал Аусат" писа, че израелският премиер е инструктирал свои служители да проучат алтернативи на сегашния износ на газ от Израел, а един от разглежданите варианти е изграждането на подводен тръбопровод от Турция до най-голямото израелско офшорно газово находище Левиатан. Като подчерта ключовото значение на Турция в този план, саудитският вестник посочи, че "предложеният газопровод има за цел да свърже ключовия турско-европейски газопровод с богатите газови запаси в Израел и съседни региони като Египет и ОАЕ".
В изказване пред журналисти днес турският президент отново използва случая да открои своята страна като най-изгодния коридор за пренос на газ от Източното Средиземноморие и заяви, че Анкара и Тел Авив са започнали обсъждане на доставки на газ от Израел през Турция към Европа.
"Добре известно е, че Израел се стреми да транспортира ресурсите си до Европа. Най-рационалният път е тези ресурси да бъдат транспортирани до Европа през Турция. Обсъдихме това на последната си среща и започнахме работа. От друга страна, съществуват възможности за сътрудничество и по отношение на сондажните дейности", каза той и добави, че във възможно най-кратък срок на срещите, които ще се състоят и в двете страни, ще бъдат изяснени "подробности като маршрут, график и зони за сондиране".
Ролята на Турция като потенциален маршрут за израелския газ изпъкна и на фона на трудностите около реализацията на проекта за газопровода EASTMED, за който в началото на миналата година Кипър, Гърция и Израел подписаха междуправителствено споразумение. Според плановете Източносредиземноморският газопровод (EASTMED) се предвиждаше да транспортира 10 милиарда кубични метра природен газ годишно, а количествата постепенно да бъдат удвоени. Газопроводът трябваше да е с дължина 1872 километра, от които 1335 километра под водата, и да свърже залежите на Израел и Кипър с Крит и след това през полуостров Пелопонес да достигне до Западна Гърция и да се свърже с подводния газопровод Гърция-Италия.
Малко след подписване на междуправителственото споразумение обаче САЩ неофициално оттеглиха подкрепата си за съоръжението заради съмнения около икономическата му изгода. Високата му цена от шест милиарда долара и техническите трудности в строежа (в някои участъци той трябва да преминава на дълбочина от 3200 метра) са сред недостатъците на проекта.
В същото време изграждането на тръба до турския бряг, по която да тече израелският газ, се вписва и в плановете на Турция да се превърне в стратегически енергиен център за Европа, който да осигури на Стария континент възможности за диверсификация чрез транспортиране на природен газ от Източното Средиземноморие, Каспийско море, Централна Азия и Близкия изток.
Отношенията между Анкара и Израел се обтегнаха след щурма на израелски командоси през 2010 г. срещу кораба "Мави Мармара" с хуманитарни помощи за ивицата Газа, при който бяха убити десет турски активисти. Двете страни отзоваха посланиците си през 2018 г. след смъртта на палестински демонстранти в Газа. През последните година-две започна процес на разтопяване на ледовете, включващ назначаване на нови посланици и посещение на израелския президент Ицхак Херцог в Турция през март 2022 г., последвано от визити на двамата външни министри.
По всичко изглежда, че този процес ще продължи, а за затоплянето без съмнение ще допринесе и израелският газ.
/РА/
news.modal.text
