site.btaЮлиян Моллов: Проблем е, че правим регионална политика само с европейски средства

Проблем е, че правим регионална политика само с европейски средства, каза в интервю за БТА Юлиян Моллов, експерт по регионално развитие, дългогодишен служител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и преподавател по икономика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Ние и още няколко европейски страни, сред които е Италия, например, не спазваме правилото за допълняемост на европейските фондове. Европейските фондове са основните средства за правене на регионална политика, а не допълняем ресурс, каквото е изискването на регламента, обясни експертът. 

Моллов коментира основните предизвикателства за новия програмен период 2021-2027 г., свързани с интегрираните териториални планове, възможността малките общини да кандидатстват заедно с областните градове и промените, които се налагат в регионалното планиране, след като станаха ясни данните от последното преброяване на населението. По думите му все още продължаваме да имаме „голяма ножица“ в регионалното развитие.

Следва пълният текст на интервюто:

Какви са предизвикателствата пред малките общини в новия програмен период 2021-2027 година?

- Много общини, включително и малките, вече подготвят концепции за интегрирани териториални инвестиции. Това е новият подход за програмния период 2021-2027 г. Според изискванията на еврорегламентите, средствата за регионално развитие следва да се разпределят чрез инструменти за интегрирани териториални инвестиции, които изискват партньорство между общините, за бъде постигнат териториален ефект и устойчиво развитие за регионите. 

Досега работихме „на парче“ и всяка община сама за себе си търсеше реализация на проектите си. В предходния програмен период т. нар. градски общини имаха конкретни бюджети за инвестиционни програми. Те се финансираха по оперативна програма „Региони в растеж“, докато селските общини използваха европейски средства основно по Програмата за развитие на селските райони. Това разграничение на европейско ниво на градски и селски общини се следва сляпо и на национално ниво. В резултат, като цяло регионалната политика е основно градска политика. Това създава и много голямо разделение и неравнопоставеност между общините. Това разделение се следваше като подход два програмни периода. Сега чрез инструмента за интегрирани териториални инвестиции е дадена възможност градски и селски общини да си партнират, за да привличат интегрирани инвестиции и да решават общи проблеми. Това е голямо предизвикателство, защото българските общини не са свикнали да работят в партньорство и капацитетът на всяка една е различен. Големите общини като цяло и големите градове имат повече възможности за подготовка на проекти и ползване на външна помощ. Проблем е административният капацитет и липсата на финансова децентрализация. Общините нямат възможност да планират самостоятелно инвестициите си в публична инфраструктура и разчитат основно на европейските средства. В срок до 27 септември не само общините, но и всички заинтересовани страни, ще могат да подадат концепции за интегрирани териториални инвестиции. Надявам се да се получат добри концепции с голям икономически и социален ефект. 

Новото в новия програмен период е, че тези концепции за интегрирани териториални инвестиции ще се селектират предварително от Регионалните съвети за развитие. Тяхната роля нарасна и от консултативни органи към министъра на регионалното развитие се преобразуваха в териториални органи, които сега ще имат решаващ глас в разпределението на средствата и приоритетните интервенции в регионите за планиране. Концепциите ще се оценяват спрямо заложените цели и приоритети на интегрираните териториални стратегии за всеки регион. Всеки от шестте региона за планиране си има териториална стратегия. Вече има експертни звена към регионалните съвети, които ще оценяват концепциите, а в разширения състав на Регионалния съвет, освен кметове, областни управители, се включват и представители на гражданското общество и бизнеса. Това е ново за нашата страна. Надявам се да е успешно. В ЕС интегрираните териториални инвестиции се прилагат от периода 2014-2020 г.  

В този контекст малките общини ще трябва да си партнират с големите. Ще разполагат и с целеви бюджети по стратегическия план за развитие на селските райони, но по линия на регионалното развитие малките общини ще могат да участват с инвестиции в шест дейности, включително индустриални зони. За първи път даваме възможност да се инвестира целенасочено в индустриални паркове. Програмата за развитие на регионите ще ги финансира хоризонтално, което прави подобен тип инвестиции допустими в цялата страна. Мога да дам пример с индустриалната зона около Пловдив, която е в изключително селски район. Това е специфика, на която Министерството на регионалното развитие и благоустройството обърна внимание и при програмирането даде възможност хоризонтално да се подкрепят въпросните райони. Малките общини ще могат да кандидатстват още с проекти за устойчива мобилност, екологосъобразна мобилност, пътна инфраструктура, приоритетно републиканска, която е извън трансевропейската пътна мрежа за осигуряване на свързаност по основните трасета и коридори. При подкрепа за път от републиканската пътна инфраструктура партньор е Агенция „Пътна инфраструктура“. Само по изключение ще бъдат финансирани общински пътища, които са с огромно значение за конкретния регион, развитието на индустриални зони или свързан с ключови туристически обекти. Има много специфики и общините трябва да се съобразяват с тях. 

Малките общини ще могат да кандидатстват за финансиране по мерките за енергийна ефективност за многофамилни жилищни сгради, както и по мерките, свързани със здравеопазването и туризма. 

Мерките по отношение на туризма са освободени от национални приоритети и секторни стратегически рамки. Това дава възможност чрез инвестициите в туризма наистина да се приложи подхода „отдолу-нагоре“, така че местните заинтересовани страни  да решат сами кои проекти да бъдат подкрепени в рамките на заложените приоритети в националните програми, които поставят известни ограничения. 

Предстоят местни избори. Какъв според вас трябва да е профилът на успешния кмет от гледна точка на регионалното развитие?  

- Очакваме от кметовете да са запознати с местните проблеми, да са запознати с развитието на регионите. Но освен това се изискват и базови управленски умения. Особено в малките населени места, където често хората избират своя кмет, само защото е, така да се каже, „наше момче“. Практиката ми на експерт показва, че има много неподготвени кметове за поста. Един кмет трябва да има визия за развитие на населеното място и ключови умения за стратегическо планиране и управление на инвестиции. Разковничето за добрия кмет са комплексните качества. От една страна да умее да комуникира с хората, а от друга да има концепция за управление, следваща определена линия. В противен случай се работи на парче. Затова, когато хората гласуват, е важно да се запознаят с това, което се предлага като визия за развитие и от оттам биха могли да разберат дали един кмет следва определена линия или мотивите му за заемане на поста, са други. Трябват повече кметове визионери, особено ако бленуваната финансова децентрализация започне. Тогава със сигурност ще трябват по-подготвени управленци.  

Как се промени картата на регионите за планиране с оглед данните на НСИ от последното преброяване?

- За съжаление след последното преброяване на населението стана ясно, че северните региони за планиране изостават още повече. Южен централен регион продължава да е на второ място по произведен брутен вътрешен продукт, но разликата между него и София продължава да е пет-шест пъти в полза на София. Това показва, че въпреки добрите икономически показатели за някои областни центрове като Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна, Бургас, все още имаме огромна ножица и разлика в регионалното развитие. Югозападният регион и неговото развитие, което се дължи на София град като столица не облагодетелства останалите градове от Югозападния регион като Перник, Кюстендил, които ще ползват по-малък интензитет на европейско финансиране, заради факта, че Югозападният регион вече е регион в преход. Всички останали пет региона продължават да са в пъти по-слабо развити. 

Как кохезионната политика трябва да сработи, за да намали тази разлика? 

- Проблем е, че правим регионална политика само с европейски средства и нямаме своя регионална политика с национално финансиране. Ние и още няколко европейски страни, сред които е Италия, например, не спазваме правилото за допълняемост на европейските фондове. Европейските фондове са основните средства за правене на регионална политика, а не допълняем ресурс, каквото е изискването на регламента. Освен това ние целенасочено развиваме икономически центрове градските общини. Давам пример със столицата. За програмния период 2014-2020 г. са инвестирани над 5 милиарда лева европейски средства в София, докато в цялата Пловдивска област инвестициите са около 1 млрд.  Тук е разривът и проблемът на национално ниво, че разчитаме само на европейските средства и при положение, че сляпо следваме европейските регламенти и съвети на Европейската комисия, че регионалната политика е градска политика, целенасочено се инвестира единствено в градските центрове. Да не говорим, че в периода 2014-2020 г. инвестирахме основно само на територията на градовете, дори територията на целите общини не бяха допустими. Това е стратегическа грешка. Има много научни изследвания, които доказват, че „ефекта на просмукването“ е много малък. Европа смята, че градските центрове са двигатели на растежа и затова инвестира в тях, а заобикалящите ги територии щели да усетят ефекта постепенно от тези инвестиции, но статистиката у нас и на европейско ниво показва, че това не се случва. Трябва да се преформатира националната регионална политика. Целите на регионалната политика звучат прекрасно, но на практика нямаме истинска регионална политика, която приоритетно да инвестира национални средства, липсва. Трябва да гледаме комплексно на регионите, а не само като на градски и селски райони. Сега чрез интегрираните териториални инвестиции се прави опит в тази връзка, но отново се разчита само и единствено на европейски средства. Отделно регионалните фондове и фондовете за селските райони не работят паралелно. В по-голямата част от европейските страни програмите за регионално развитие са на регионално ниво и всеки регион има програма  за регионално развитие. Ние имаме една национална програма, която подкрепя всички региони. Досега инвестирахме във всеки регион едни и същи дейности. Сега чрез инструмента за интегрираните териториални инвестиции се прави опит да бъдат отчетени спецификите на региона, но отново възможностите са ограничени. При всички положения е необходима административна реформа, укрепване капацитета на общините чрез окрупняване на общини и стъпки към финансова децентрализация, за да имаме собствена регионална политика. Трябва по-активно да се работи, защото няма как да постигнем успехи, разчитайки само на солидарността на Европа.

Има ли населено място, до което не са стигнали европейски средства? 

- По отношение на програмите за регионално развитие почти няма такова населено място, в което да няма инвестиции, но все още има съществена концентрация на ресурси в градските центрове. 

Интересна и полезна информация за политиките на сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на БТА "Европа в България: Общо бъдеще".