Работим с лаборатории в Бристъл и Харвард, за да проследим древния геном на индоевропейските племена по нашите земи. Това каза пред БТА доц. Стефан Александров, който преди броени дни получи награда на името на проф. Александър Фол за своя принос в изучаването на бита и културата на древните траки. Той е заместник-директорът на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН).
Ученият разказва, че през последните години е наследил проблематиката, свързана с първите етапи на формиране на тракийските, и изобщо на индоевропейските племена в Европа, от покойния доц. Иван Панайотов. „Така че напоследък се занимавам предимно с това - проучване на могилни гробове в различни аспекти, най-вече интердисциплинарни“, каза доц. Александров.
Той коментира, че напоследък генетиката е навлязла много сериозно в археологическата наука. Заедно с останалите си колеги, той се опитва да проследи древния геном на носителите на тази култура, които според него, най-вероятно, са мигрирали тук от Северозападното Причерноморие в края на четвъртото хилядолетие преди новата ера. По думите на доц. Александров проучванията са част от европейски проект, по който се работи заедно с колеги от Финландия и Германия, а анализи се осъществяват в лаборатории в Бристъл и Харвард.
Доц. Александров допълва, че в археологията навлизат и изотопните анализи. В проучванията, в които той участва, целта е да се проследи движението на представителите на индоевропейските племена, тяхната храна, болести и така нататък. „Опитваме се да приложим тези нови методи от различни други клонове на науката, които да ни дадат възможност по-добре да разберем тези хора – откъде са дошли, как са живели. Дай Боже, да разберем и някои как са се казвали, тъй като за съжаление това е един безписмен период, поне за българските земи, разбира се“, каза ученият. Допълни, че вече има доста интересни резултати, но тепърва те ще бъдат осмисляни, оценявани и публикувани.
Подобни изследвания се осъществяват и в България, където обаче апаратурата позволява изследването само на митохондриална ДНК, каза археологът. Каза още, че се надява потенциалът на изследванията да бъде оценен и след около десетина години подобни проучвания да могат да се осъществяват изцяло в страната.
Друг научен интерес на доц. Стефан Александров е свързан с погребалните практики на прототраките в Северозападна България. Върху тази тема е и настоящото теренно проучване на учения в района на Козлодуй, където се осъществяват спасителни разкопки на надгробна могила. „Надяваме се, че тя не е изкопана от иманяри, защото знаете - това е огромен проблем за българската наука, култура, за българското наследство“, каза той.
Въпреки това според него „иманярските набези“ са намалели през последните години. „Очевидно или, както се шегуваме ние, са изкопали всичко, което са искали да изкопаят, или по-скоро вече може би виждат, че няма чак толкова „хляб“ в тази дейност. Тъй като аз поне не познавам иманяр, който да е богат“, коментира доц. Александров. Според него проблемът може да бъде решен само ако с него се заемат представителите на местната власт.
НАГРАДАТА НА ИМЕТО НА АЛЕКСАНДЪР ФОЛ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
„Всяка награда означава много за всеки един, който я получава, но специално тази има особено значение, тъй като, първо, е дадена от колеги и, второ, носи името на професор Фол, който беше един от най-значимите изследователи на тракийската култура, мой преподавател в университета преди много време“, коментира доц. Стефан Александров.
Наградата на името на проф. Александър Фол е учредена на 27 юли 2006 г. с решение на общинския съвет в Казанлък, по предложение на историческия музей „Искра“ в Казанлък. Тя се присъжда за принос в проучването и изследването на тракийската култура.
Първата награда е връчена на археолога Георги Китов по време на вторите Празници в долината на тракийските царе, проведени от 1 до 3 септември 2006 г. Георги Китов получава статуетката „Орфей", парична награда и грамота от кмета на Казанлък – Стефан Дамянов, по време на откриването на научната конференция „Тракийска археология - проучвания и резултати". С нея започват Празниците в долината на тракийските царе. Д-р Георги Китов е откривател на златната маска на тракийския цар Терес и на гробницата на владетеля на Одриското царство Севт Трети.
През годините нейни носители са били ст.н.с. Мария Чичикова – през 2007 г., проф. Людмил Гетов – през 2008 г., проф. Николай Овчаров – през 2009 г., проф. Иван Маразов – през 2011 г., Диана Димитрова – през 2013 г., доц. д-р Георги Нихризов – през 2014 г., доц. д-р Камен Димитров – през 2015 г., доц. д-р Георги Мавров – за 2016 г., проф. Тотко Стоянов – през 2017 г., проф. Валерия Фол – през 2018 г., доц. д-р Христо Попов – през 2019 г., проф. д-р Петър Делев – през 2021 г., проф. Ваня Лозанова-Станчева – през 2022 г. Посмъртно наградата е присъдена и на Гергана Табакова-Цанова, дългогодишен уредник и директор на историческия музей „Искра".
ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ФОЛ ОСНОВАВА ИНСТИТУТА ПО ТРАКОЛОГИЯ ПРИ БАН
Проф. Александър Фол е роден на 3 юли 1933 г. в София, в семейството на писателя, драматург и режисьор Николай Фол и писателката Вера Бояджиева-Фол. След завършване на средното си образование в София през 1951 г. работи като автомонтьор в „Завод 12“. Шест години по-късно, през 1957 г., завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски", а през 1959 г. – „Класическа филология“ в същия университет. Специализирал е в Училището за висши хуманитарни науки в Париж (Франция) и в Германския археологически институт.
Работи в областта на историята и културата на Югоизточна Европа в древността, индоевропеистиката и тракологията, история на старогръцката и тракийската култура. Той е сред пионерите и новаторите в българската историография със своите изследвания върху политическата история и взаимодействията на културата на палеобалканските общности и техните отношения с елинския полисен свят.
В продължение на 40 години преподава стара история и тракология в Софийския университет. През 1959 г. започва работа като асистент в Катедрата по стара и средновековна обща история на тогавашния философско-историческия факултет на университета. Тринадесет години по-късно, през 1972 г., е избран за старши научен сътрудник и доцент, а от 1975 г. е професор.
Основава през 1972 г. Института по тракология при Българската академия на науките, чийто директор е до 1992 г. На 3 юли 2003 г. е обявен за почетен член на института, който от 3 април 2006 г. носи неговото име. На 25 юни 2007 г. институтът е преобразуван в център по тракология „Проф. Александър Фол“, а на 1 юли 2010 г. е обединен с Института по балканистика и преобразуван в Институт за балканистика с център по тракология „Проф. Александър Фол“ при БАН.
През 1972 г. проф. Александър Фол инициира в София и първия Международен конгрес по тракология. Впоследствие, с неговото активно сътрудничество са организирани международни конгреси в Букурещ (Румъния), Виена (Австрия), Ротердам (Нидерландия), Москва (Русия), Констанца (Румъния). През 1980 г., на третия Международен конгрес по тракология във Виена (Австрия), проф. Фол учредява Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания. Той е негов генерален секретар от 1988 г. до смъртта си през 2006 г.
През 1979 г. проф. Александър Фол основава Катедрата по стара история и тракология в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и до 1987 г. е неин ръководител. В продължение на осем години, от 1991 г., е професор по антична култура във Философския факултет на висшето учебно заведение. От 1999 г. е професор по стара история и тракология в Нов български университет, а през 2003 г. е удостоен с титлата „почетен професор“.
Проф. Александър Фол е бил гост-лектор в университети във Великобритания, САЩ, Русия, Германия, Япония, Гърция, Швеция, Италия, Унгария, Франция и Нидерландия. Бил е почетен професор и член-кореспондент на Германския археологически институт, на Югославската академия на науките и изкуствата, на европейското общество за култура „Медичи“, на Американския биографичен институт – Рейли, на германската академия „Лайбниц“, основана през 1700 г.
Автор е на над 370 научни монографии, студии, статии и доклади на национални и международни конгреси и симпозиуми. Публикувал е 13 монографии върху тракийската политическа и социална история, религия и култура. Автор е и на девет приказки за деца, в които разказва за историята на траките и за тракийския орфизъм, на хумористичната книга „Думи и образи“ (1995), на есеистичната книга „Човекът във видовете време“ (1998).
Член е на Българската комунистическа партия (БКП) от 1966 г. На 4 април 1981 г. е избран за член на Централния комитет на БКП, какъвто е до 8 декември 1989 г. От юни 1974 г. е заместник-председател на Комитета за изкуство и култура, а от април 1977 до декември 1979 г. е негов първи заместник-председател. В този период, на 10 октомври 1977 г. , благодарение на застъпничеството му, е открита Националната гимназия за древни езици и култури „Свeти Константин Кирил Философ". От 7 юни 1981 до 1986 г. е депутат в Осмото Народно събрание, а от декември 1979 г. до 21 март 1986 г. е министър на народната просвета.
Сред отличията на проф. Фол са орден „Народна република България“ (първа степен) за заслуги в областта на науката и образованието и по повод неговата 50-годишнина (1 юли 1983), орден „13 века България" (8 септември 1984), орден „Стара планина" (първа степен) за изключителния му принос към българската култура и по повод неговата 70-годишнина (1 септември 2003). Той е Кавалер на Ордена за изкуства и науки на Франция (1998) и Кавалер на ордена на Франция „Офицер на науката и културата" (2001). През 1992 г. е определен от Международния биографичен център в Кембридж за мъж на 1991/1992 година. Отличието се дава за индивидуални постижения към международната общност. Американският биографичен институт го включва в сборника си „Пет хиляди личности на света“, който излиза от 1967 г.
Проф. Александър Фол умира на 1 март 2006 г. на 72-годишна възраст.
/НП/МГ/ЙВ/КГ/отдел „Справочна“
/ДД/
news.modal.text
