site.btaНа 6 септември 1974 г. тържествено е открита новата жп гара в София

На 6 септември 1974 г. е открита за експлоатация новата Централна гара София  с главен проектант арх. Милко Бечев. Централната гара е един от 30-те юбилейни обекта, открити в чест на 30-годишнината от 9 септември 1944 г.

Първата сграда на Централната гара в София  е проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Тодор Марков и е открита на 1 август 1888 г. Тогава на "железничната" станция София пристига и първият международен влак от Париж, Франция. През 1891 г. се прави разширение с нова сграда, обслужваща северните и югозападните линии. През 1913-1914 г. е изграден и втори етаж на гарата, която тогава е най-голямата на Балканския полуостров. През 1962 г. Министерството на транспорта обявява международен конкурс за нова сграда на гарата, който е спечелен от колектив с ръководител Ханс Герике по това време главен архитект на Източен Берлин, Германия. На 23 февруари 1971 г. е направена първата копка за новата гара от тогавашния министър на транспорта Григор Стоичков. На 15 април 1974 г. е съборена последната, западната част от старото приемно здание. 

В бюлетина „Вътрешна информация“ на БТА пише: 

Символи на съзидателния труд на народа
Другарят Тодор Живков откри тридесетте юбилейни обекта в столицата

София, 6 септември 1974 г.  Празнична, слънчева и цветуща, столицата на социалистическата ни родина – София, днес приветства спонтанно победния марш на строителите. В непреходния строй на сътвореното влязоха тридесетте големи юбилейни обекта – символи на съзидателния труд на столичани през ударната 1974 година.
Събрал възторга на строителната младост на столичния град, украсен със знамена и лозунги, портрети и плакати, новият площад пред новата централната железопътна гара стана притегателна сила за трудещите се през днешния ден. Тук се състоя стохиляден митинг, посветен на славната тридесет годишнина от победата на социалистическата победа в България…
Тържественият митинг бе открит със слово от първия секретар на Софийския градски комитет на БКП Георги Йорданов – член на Секретариата на ЦК на БКП. 
Животът в София – сърцето и лицето на родината, главният политически, промишлен и духовен център на България, е чудесен пример за тържеството на партийната политика, каза той. През годините на социалистическото изграждане столицата позна сладостта на социалистическата младост, кипежа на всестранното обновление, красотата на бързите, немислими за миналото ѝ темпове на разнообразно строителство, мащабите на едно изключително напрегнете и многостранно обществено-икономическо развитие. Жителите и строителите на София с радост правят в навечерието на юбилея оптимистична равносметка - заяви другарят Георги Йорданов…

***
София, 6 септември 1974 г. Първият секретар на ГК на БКП говори и за 30-те големи обекта, които влизат в строя в чест на 30-годишнината на 9 септември. Един от тях е новата гара – първи етап, построена за кратки срокове. А големият предгаров площад с магазини, паркинги, пешеходни пространства и бъдещото монументално застрояване наоколо ще  бъде друго голямо постижение на българските архитекти и строители…
Пред входа на приемната сграда на новата Централна железопътна гара другарят Тодор Живков преряза трицветната лента, обяви за открит големия юбилеен обект и даде път на първия влак от новата гара.

През февруари 1971 г. е направена първата копка. В бюлетина на БТА "Вътрешна информация" четем:

София, 23 февруари 1971 г.  Днес министърът на транспорта Григор Стоичков направи първата копка на строежа на новата Централна железопътна гара  София. 
Върху площ от 13 340 кв. метра ще се издигне от бетон и стъкло една от най-красивите и с най-добро функционално решение гара не само на Балканите, но и в Европа. Приемното здание ще бъде разположено върху сегашния площад и градинка непосредствено до старата Централна гара. За обслужването на пътниците ще има две халета, едното на нивото на тунела за пътници под коловозите, а другото на нивото на площада. В тях ще има пощенски станции, помещения за продажби на билети, обмяна на валута, закусвалня, ресторанти, киносалон, помещения за майки с деца. Излизането на пътниците на пероните ще става чрез ескалатори и стълба. 
Новата гара ще има 11 проходни и 2 челни коловози, предвидени са 5 междинни подвижни перона с дължина 400 метра и основен перон от 600 метра. Вътрешността на сградата и тунелите и подовата настилка ще бъдат облицовани с бял, зелен и червен мрамор и полиран врачански камък.
В източната част на предгаровия площад като неразделна част от приемното здание ще се изгради 22-етажна постройка за нуждите на железопътния транспорт.
Съществуващата сега гара, която е строена през 1888 г. , не е в състояние да задоволява нуждите от превоз на пътници на столицата. Денонощно през нея преминават 786 влака. През 1980 година техният брой ще достигне 1200 возила дневно.
Броят на денонощно пристигащите и заминаващи пътници през 1944 година е бил 15 000, понастоящем е 36-40 000, а пред 2000-та година се очаква да нарасне приблизително 1 100 000 души. Това наложи изграждането на нова гара, която да отговаря по техническа съоръженото и коловозно развитие за нуждите на нашата столица. Проектът на цялостното преустройство е дело на ИПП "Транспроект“ с главен проектант арх. Милко Бечев, главен конструктор инж. Светозар Бранков и главен проектант за коловозното развитие инж. Димитър Константинов.