Броят на инсталираните идустриални роботи в България се очаква нарасне с 5 на сто тази година спрямо предходната, прогнозира в интервю за БТА Йонко Чуклев – заместник-председател на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi).
Засега очакваният ръст в индустрията е една идея по-малък от предходната година главно поради две причини. На първо място - част от българските предприятия изчакват пускането на процедурата "Внедряване на иновации в предприятията" по Програмата "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027, както и няколко сходни програми за подпомагане на промишлените им инвестиции. На второ място - техническата рецесия в Германия и по-слабата бизнес активност в еврозоната отлагат инвестиционните планове на някои от чуждестранните инвеститори у нас, коментира Чуклев.
На 8 август изтече срокът за обществено обсъждане на проекта на Условията за кандидатстване, условията за изпълнение и приложения към тях по процедурата чрез подбор на проекти "Внедряване на иновации в предприятията". Основната цел на процедурата е предоставяне на фокусирана подкрепа на българските предприятия за внедряване на продуктови иновации или иновации в бизнес процесите в тематичните области на Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. Общият размер на безвъзмездното финансиране по процедурата е 293,4 млн. лева. Съфинансирането е от 20 на сто до 45 на сто в зависимост от избрания режим на помощ, категорията на предприятието-кандидат и мястото на изпълнение на проекта. В рамките на около месец се очаква да се обобщят мненията и тогава ще бъдат публикувани окончателните условия по процедурата. Индикативният срок за обявяването на покана за кандидатстване по нея е бил през юни. Сред причините за изместването на срока е била необходимостта от адаптация на процедурата към нови изисквания на европейското законодателство, коментираха за БТА от Управляващия орган на Програмата и допълниха, че се очаква през септември да бъде обявената поканата за кандидатстване.
Поне десет години ще са нужни на България, за да стане активен участник на пазара на индустриални роботи
По данни, оповестени неотдавна от Международната федерация по роботика, продажбите на промишлени роботизирани системи през миналата година в Европейския съюз са регистрирали ръст от 6 на сто спрямо преходната, а в производствата на страните членки на организацията са инсталирани близо 72 00 нови робота от януари до декември 2022 г., показва още изследването на Федерацията, цитирано от българския портал за роботика robotics-bulgaria.com.
За поредна година България е извън световната класация на Международната федерация по роботика. Според Йонко Чуклев, за да станем видими за нея, са необходими поне над 1 млрд. евро под формата на стратегическа инвестиция в България от потенциален клиент на индустрията за роботика в отрасли с висока добавена стойност, свързан със силно развита автоматизация, каквито са производствата на автомобили, литиево-йонни батерии, електроника и други. Задължително условие да стане България разпознаваема на пазара на индустриални роботи е темата, за която се говори вече почти 30 години, да стане реалност и бизнесът, науката и образованието да започнат да работят съвместно, допълни експертът. Той изтъкна също и необходимостта от сериозна промяна в експортната ни листа, като тя трябва да бъде съставена основно от средно и високотехнологични стоки. Ако се изпълнят условията, по консервативни разчети, на България ще са нужни около десет години, за да стане активен участник на пазара на индустриални роботи, смята Чуклев.
Разпределението на инсталираните мощности
Разпределението на инсталираните роботизирани мощност в България следва европейската тенденция, посочи експертът. Водещ по брой индустриални роботи в България е автомобилният сектор, на второ място е металообработването, след това са: хранително-вкусовата промишленост, фармацията и производството на базови електронни компоненти. Добре се развива по отношение на внедряването на роботизирани елементи и логистичният сектор.
Основно в България роботите са вносни, от международни компании, базирани в Германия, Япония и Дания, с изключение на тези, произведени от български компании - колаборативните роботи на "Гига аутомата" (Giga Automata), роботите за палетизиране на "Спесима", както и роботите манипулатори на силициеви пластини на "Милара".
По данни на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация нейните членове, които са системни интегратори (тоест се занимават специално с внедряване на индустриални роботи), са инсталирали 73 робота през 2022 г. Според Чуклев това много вероятно не са всички инсталирани индустриални роботи през 2022 г., защото част от чуждестранните инвеститори работят с чужди интегратори на роботи, които не са част от Асоциацията и съответно не са й предоставяли данни. В данните не са включени и технологии като автоматизирани стелажи или поточни линии, както и мобилни роботи (AGV/AMR).
Акценти от развитието на индустрията на роботиката и автоматизацията в България през 2022 г.
• Производителят на хирургически роботи Intuitive инвестира 80 млн. лв. в своя фабрика за ендоскопи в Първомай
• Стартира нова автоматизирана линия за сглобяване на осветителни тела в "БСМ" ООД с роботи на FANUC България
• Колаборативен робот на "Гига аутомата" сервира кафе на над 500 души за ден на събитие на КНСБ
• "БГ Роботс" (BGRobots) създадоха линия за автоматизирано заваряване на шасита за електромобилите на българския производител "Син Карс"
• Компанията за медицинско оборудване "БТЛ индъстрийз" се автоматизира, за да произвежда сама нужните й части и разполага с роботизирани линии, които позволяват висока степен на автоматизация в звеното й за металообработка
• ONDO автоматизираха напояването и прецизното торене в 500 декара лозови масиви в района на Стрелча и на Панагюрище
• Умната фабрика на "Шнайдер Електрик България" продължава да расте с инвестиция от над 60 млн. евро и беше отличена като "фабрика на годината" за 2022 г.
• Куриерската компания "Спиди" автоматизира разпределителните си центрове с технологията на "ЛогиСофт".
/ЕС/
news.modal.text
