site.btaСедмото Велико народно събрание избира за председател (президент) на НР България д-р Желю Желев на 1 август 1990 г.

На 1 август 1990 г. VІІ Велико народно събрание избира д-р Желю Желев за председател (президент) на България на основание чл. 78, т. 16 от Конституцията на Народна република България. На 12 юли 1991 г. е приета новата конституция, съгласно която България е парламентарна република, а член 92 постановява, че президентът е държавен глава, който се избира пряко от избирателите.

 На 19 януари 1992 г. д-р Желю Желев е избран за първи президент на Република България на втория тур на първите преки президентски избори в страната.  Д-р Желю Желев и вицепрезидентът Блага Димитрова, издигнати от Съюза на демократичните сили, получават 2 738 420 гласа (52,85 процента).

БТА пише: 

България тръгва по пътя на парламентарната демокрация

Велико Търново, 10 юли 1990 г. /спец. кор. на БТА Бойка Димитрова и кор. на БТА Пламен Цветков/ С тържественото откриване днес на Великото народно събрание се поставя истинското парламентарно начало за развитието на младата българска демокрация. Тук, във Велико Търново, където са ставали съдбоносни събития, днес 400-те депутати се събират не само за да възстановят историческата традиция всички най-важни въпроси за отечеството да се решават от Великото народно събрание, но и да направят първите стъпки към така желаното национално съгласие, на възраждането на България съобразно нормите на съвременната европейска демокрация.
Със съзнанието за непреходността на демократичните начала в живота на обществото гражданите у нас очакват от своите избраници не само да изработят новата конституция, но на дело да покажат, че ратуват за преуспяването на страната. Обществото ни иска да види примери на политическа мъдрост, на цивилизован парламентарен диалог и разбирателство, на конструктивни парламентарни решения. Защото одобрения по-нататък ще получава само този, който показва, че води добре народните сметки.
Израз на това желание са думите, изписани на многобройните транспаранти, с които са украсени улиците: на града. С тях великотърновци приветстват и пожелават успешна работа на депутатите. Изписаните призиви гласят "Великото народно събрание - надежда за правова и демократична държава“, "Националното единство - гаранция за икономическия успех“.
Атмосферата, която владее града, сякаш не подлежи на описание. Тук доминира духът на необичайното събитие. Хората съзнават, че Велико Търново отново приковава вниманието на България, всеки ясно разбира историческата стойност на днешния ден. Часовете преди началото на церемонията по официалното откриване на сесията на новоизбрания парламент високи стойности отбеляза градусът на обществените настроения. От изминалата нощ и през деня тук се увеличава притокът на привърженици на партии, движения и организации от цялата страна. 
По-късно колони от представители на Отечествената партия на труда, Националнорадикалната партия, Организацията за конституционна защита на националните интереси и други граждани се отправиха към старата градска част, но не бяха допуснати в района на музея "Възраждане и Учредително събрание“. Въпреки напрегнатата обстановка, разумът очевидно надделя. Произшествия и инциденти не бяха допуснати преди, по време и след церемонията по откриването на сесията на Великото народно събрание.
Малко след 14,00 часа депутатите се отправиха с автобусите към сградата, където преди 111 години се е състояло Учредителното събрание.
Това забележително място, събирало неведнъж едни от най-достойните мъже на България, днес отново, макар и за броени часове се превърна в център на политическия ни живот.
Старият парламент, обкичен с бръшлян и здравец - символи на вечните устои на българския дух, посрещна около 1000 гости - народни представители, ръководители на дипломатически мисии, наши и чуждестранни журналисти. Пред входа хор за старинни песнопения поздрави депутатите.
След това те официално се регистрираха в книгата на народните представители.
Камбаните на Катедралния храм "Рождество богородично“, възвестиха началото на тържествената церемония.
Залата, украсена както преди 111 години с национални знамена и хералдични гербове с лъвове, символизиращи възродената българска държавност, излъчваше атмосферата на някогашното първо заседание.
Днес тук бяха и главата на Българската православна църква патриарх Максим, главният мюфтия на мюсюлманите в България, д-р Хаджи Недим Хафъс Ибрахим Генджев, както и други ръководители на религиозните общности у нас. 

Велико народно събрание

София, 31 юли 1990 г. /БТА/ Президентската криза е или на крачка от преодоляването, или ще се задълбочи още повече. Такъв е резултатът от първото едночасово заседание днес на Великото народно събрание.
През изминалите повече от две седмици депутатите не избраха президент на републиката, но „свалиха“ кандидатурите на четирима.
Почти "седнал на президентското кресло“ след вчерашното пето гласуване, най-неочаквано Виктор Вълков се оттегли, изпълнявайки решението на парламентарната група на БЗНС.
Изненада у народните представители предизвика предложената кандидатура за президент на Никодим Попов, направена от Велко Вълканов. По-късно г-н Попов благодари за оказаното му доверие и си направи отвод.
Лайтмотивът в пространното изказване на д-р Петър Дертлиев, с което той си оттегли кандидатурата, бе въпросът: "Защо така спонтанно гласувахте против един социалдемократ?“
От името на Парламентарния съюз на демократичните сили Стоян Ганев представи новия кандидат - д-р Желю Желев. Ползвайки се със заслужен авторитет и доверие в средите на българската интелигенция и политически движения и партии, новият кандидат за държавен глава е убеден демократ, със завидно умение за открит и честен диалог, толерантен е към чуждото мнение и убеждения. Говорителят на СДС проследи най-важните моменти от биографията на Желю Желев, като припомни, че през последните 25 години той е бил в непрекъснат конфликт с тоталитарната власт, участвал е в различните форми на индивидуален и организиран протест и борба. Неговата личност се открои като един от инициаторите и активните участници в обществения комитет за екологична защита на Русе и Клуба за подкрепа на гласността и преустройство и бе един от неговите съпредседатели. На 7 декември 1989 г. бе избран за председател на Координационния съвет на СДС.
След почивката народните представители започнаха да задават въпроси към новия кандидат. Те искаха да научат как след като бъде избран за президент, Желю Желев ще защитава многопартийната система, какво е отношението му към парламентарното мнозинство на БСП и вижда ли пътища за сътрудничество с тази политическа сила и по-конкретно възможността да се създаде коалиционно правителство с нея. Много от питанията бяха свързани с негови изказвания в предизборната кампания, по време и след парламентарните избори и доколко развитието на политическата ситуация е оказало влияние и е променила някои от становищата му. Смята ли сега, когато БСП е спечелила изборите, че това е катастрофа за България.
Втора група въпроси бяха свързани с необходимостта от радикални законодателни промени - в селското стопанство и собствеността на земята, екологията и здравеопазването, за жителството.
Ако бъдете избран за президент /с тези думи започваха най-често питанията на депутатите/, как бихте решили проблемите за възстановяване на българското село, за спиране "изтичането на мозъци“, за осигуряване на националната сигурност, за реорганизацията на въоръжените сили? Как си представяте по-нататъшната демократизация и не се ли опасявате, че може би отново хората няма да имат възможност за свободен израз на идеи?
Мнозина биха искали да чуят отговора на конкретни въпроси, като "на кого ще възложи съставянето на новото правителство?“
Питанията бяха толкова много, че за Елка Константинова бе останал, както самата тя каза, най-дребният от дребните:
"Какво е мнението Ви за таксата за кучетата?“
На утрешното заседание д-р Желю Желев ще представи своите виждания за бъдещето на страната, за излизане от кризата и ще отговори на депутатите. 

***

МЪЛНИЯ!

София, 1 август 1990 г.  /БТА/ Току-що Желю Желев беше избран за председател /президент/ на Републиката. 

***

Великото народно събрание избра Желю Желев за президент на България

София, 1 август 1990 г.  /кор. на БТА Б. Димитрова и В. Константинов/ - Желю Желев е новият президент на България. За неговата кандидатура днес гласуваха 284 народни представители.
Позициите си, от които ще се ръководи в бъдещата си дейност като държавен глава, Желю Желев изложи в политическата декларация, прочетена в началото на днешното заседание на Великото народно събрание.
Решението на съюза на демократичните сили и лично моето решение да кандидатствам за поста председател /президент/ на Републиката трябва да се разглежда като исторически избор от наша страна за мирен еволюционен преход на страната към демокрация чрез непосредствено участие на политическата опозиция във властта чрез поемане на пряка политическа и морална отговорност за разрешаване на националните проблеми със средствата на парламентарната демокрация, като политически компромис и търсене на разбирателство между обществените сили, изтъкна ораторът. По същество това е общественият договор между основните политически сили. То осигурява реално разделение на властта в условията на преход към демокрация и с гаранция за неговата необратимост. По негова оценка СДС се ангажира на практика в управлението на страната не само чрез парламента, но и чрез президентския институт - свързан с изпълнителната власт. Доколкото председателят на Републиката е надпартийна институция, задължен от Конституцията да изразява националните интереси, той се превръща в своеобразна гаранция за съгласие между всички политически сили, които са му гласували вот на доверие. Сега е необходимо всички политически сили да направят своя избор към разбирателство, отказ от монопола и реално разделение на властта, търсене на съгласие по основните национални въпроси, заяви Желю Желев. Посоките на разбирателството между политическите сили у нас са очертани точно и недвусмислено в основните документи на Националната кръгла маса и по-специално в споразуменията за мирен преход към демокрация.
СДС потвърждава своята подкрепа и задължение за спазване на тези документи. Големият проблем днес е по какъв начин могат да се реализират основните положения, очертани от Кръглата маса. Централна роля в това отношение ще има Великото народно събрание. То трябва да даде новата конституция на България, с която ще се узакони демократичната уредба на българското общество.
Обсъждането на кандидатурата на Желю Желев за президент не продължи дълго. Вероятно предварителните политически консултации /те наложиха днешното заседание да започне по-късно от обявения час/ изиграха своята роля. Консолидирането на политическите сили около неговата кандидатура пролича в подкрепата на ръководствата на парламентарните групи на БСП, СДС и БЗНС, изразена от Виктор Вълков. Според тях декларацията на Желю Желев дава основание тя да бъде основа за взаимодействие между политическите сили във Великото народно събрание и в другите органи на властта в името на мирния преход към демокрация и решаването на най-неотложните национални задачи.
От името на парламентарната група на БСП Андрей Луканов потвърди съгласието да бъде подкрепена кандидатурата на г-н Желев. Обръщайки се към депутатите, към членовете и симпатизантите на българската социалистическа партия, към избирателите и цялата общественост той изложи накратко мотивите за това решение. То произтича от чувството за отговорност пред нацията, от разбирането, че нейните интереси са действително над всичко.
Подкрепяйки кандидата на основната опозиционна сила, представена във Великото народно събрание, БСП потвърждава също така окончателния си отказ както от юридически закрепения, така и от фактическия монопол върху властта, своята привързаност към принципите на многопартийната парламентарна демокрация.
Ние правим тази решителна крачка, изтъкна Андрей Луканов, защото избираме пътя на националното съгласие, на общата работа за благото на България и в името на парламентарната демокрация пред гибелния път на конфронтацията, омразата, недоверието и извънпарламентарния натиск. В заключение Андрей Луканов изрази увереност, че времето ще докаже правилността на това решение. За да стане това обаче, е необходимо всички политически сили, всички ръководни дейци на държавата да се придържат строго към целите и принципите, които ги обединяват - демокрация за всички, сигурност и благоденствие за всички, права и свободи за всички.

***

Обръщение на председателя на Републиката

Уважаеми съотечественици,

Прието е по традиция, когато някой бъде избран за държавен глава и започне да изпълнява задълженията си, да се обърне към народа, към нацията, за да изложи своите виждания и намерения за бъдещето, да каже всичко онова, което възнамерява да прави, търсейки подкрепата на своите съотечественици.
За мен това е толкова по-наложително, като се имат предвид сложните и трудни обстоятелства, при които аз поемам поста председател на Републиката, както и трудният период, в който страната навлиза.
Икономическата криза, за която толкова много говорихме през изминалите месеци, сега вече е факт. Тя започва да бушува: държавната хазна е празна; магазините са също празни; не достигат суровини и енергия за промишлеността; цените галопиращо растат; расте и безработицата; значителна част от младежта, която е загубила вяра в демократичното устройство на страната, търси работа навън; хората с ниски заплати и малки пенсии все по-трудно успяват да посрещнат най-елементарните си потребности.
Предстои ни тежка и сурова зима, за която трябва спешно да се вземат мерки още отсега, за да избегнем поне студа и тъмнината. Трагично е и екологичното състояние на страната, и то от години.
Като цяло в момента България преживява дълбока икономическа, политическа и нравствена криза. Тя на свой ред изостря политическото напрежение между социалните и възрастовите групи между етническите общности, както и между политическите партии. 
Само с действието на такава всеобща криза може да се обясни фактът, че дори и сега, след провеждането на първите многопартийни избори в страната, политическото напрежение не спада или пък спада много бавно. На фона на тази обезпокояваща картина единственото нещо, което дава основание за надежда, е, че въпреки всичко пътят, който сме поели, е правилен. Това е пътят на парламентарната демокрация. И ако ние съумеем да го следваме успешно, непременно ще ни изведе на добър край. Такива са и внушенията на всички наши приятели и доброжелатели от чужбина, които искрено желаят да видят България демократична и благоденстваща държава.
Защо при тези условия приех да се кандидатирам за председател на Републиката? Това не е реторичен въпрос. Той не е личен, а принципен.
Обстоятелството, че при тези крайно неблагоприятни условия Съюзът на демократичните сили се съгласи да се ангажира с президентската институция трябва да се разглежда преди всичко като отговорност или съотговорност за съдбините на страната, а не като домогване до властта или облагодетелствуване от властта, като исторически компромис, който обединената демократична опозиция прави в името на гражданския мир в България, a не като приемане на отстъпки от страна на българската социалистическа партия.
Не трябва също президентската институция опростено да се разглежда като заемане на изгодна позиция с оглед на бъдещето.
Разбира се, постът председател /президент/ на Републиката е и позиция, при това много важна позиция в системата на държавната власт, която предлага широки възможности за действие.
В рамките на пълномощията, които конституцията ми предписва като държавен глава, аз ще използвам максимално възможностите за стимулиране на тези процеси в страната; за по-бързото превръщане на България в демократична правова държава, но моята дейност ще бъде само на основата на Конституцията и в рамките на Конституцията, основните направления на дейността на председателството аз виждам в следното: активна външнополитическа дейност, насочена към създаване на международни гаранции за националната сигурност на страната и нейната териториална цялост.

Без демократичните промени в Съветския съюз процесите в Източна Европа и особено в България щяха да бъдат невъзможни. Смятаме, че двете страни ще дадат възможност на нова основа да градим междудържавните си отношения - в дух на разбирателство, равноправие и взаимна изгода. От това традиционните духовни връзки между българския народ и народите на Съветския съюз не само че няма да бъдат накърнени, но ще бъдат очистени от мрачното наследство на сталинизма, ще станат по-искрени и по-истински.
С всички балкански народи ще изграждаме добросъседски отношения, като се стараем те да стават все по-дружески. В този смисъл добрите отношения между България и Гърция биха могли да служат за пример.
Без да отнемам прерогативите на бъдещото правителство, приоритетно значение смятам да придам на отварянето на страната към развитите страни на Запада, откъдето ние очакваме техническа, технологична, инвестиционна и информационна помощ за извеждането на страната от кризата. Особено внимание смятам да обърна на разширяването на нашите икономически връзки, на разрешаването на проблемите около външния дълг чрез засилване на доверието у кредиторите и осигуряване на ефективна помощ за нашата икономика.
В ролята си на арбитър смятам незабавно да призова политическите партии за усилени консултации между тях както за намиране на изход от кризата, така и по наболелите проблеми на бъдещото развитие на страната. Като първа стъпка в тази насока мисля да бъде създаден към председателя на републиката консултативен съвет на партиите, представени в парламента.
Възнамерявам да използвам най-активно предоставените ми от конституцията правомощия за отмяна на всички нормативни актове на правителството и на други ведомства, които противоречат на конституцията и законите. И на първо място на онези от тях, които накърняват основните човешки права на гражданите.
Още в близките дни предвиждам да отменя с указ-наредбата за временно ограничаване на жителството - един документ, който в продължение на десетилетия успяваше да изкриви, да пречупи или да осакати съдбата на стотици хиляди и милиони български граждани.
Действието на този документ в сегашните условия, освен че представлява позорно ограничение на човешките права, прави невъзможно и въвеждането на пазарната икономика на страната. 
Както във всяка демократична държава българските граждани трябва свободно и неограничавани от никого да избират мястото, където искат да живеят и да се трудят.
Възнамерявам също в близките дни и седмици да отменя политическите привилегии - привилегии, произтичащи от партийната или политическата принадлежност, защото те правят невъзможно равенството на гражданите пред конституцията и закона. Недопустимо е в една страна, която върви към демокрация и социална справедливост, която претендира да бъде правова държава, гражданите да се делят на привилегировани и обезправени.
Съществуват маса други подзаконови актове, отнасящи се за различни сфери на социалния живот, противоречащи на Конституцията и законите. Те също подлежат на отменяне.
Същевременно ще използвам правото си на законодателна инициатива, което конституцията ми дава, за да внеса във Великото народно събрание законопроекти, чрез които да бъдат защитени социално слабите - хората с малки пенсии, с ниски заплати, безработни и пр. - една дейност, която с навлизането на страната в икономическата криза ще придобива все по-голямо значение за сдържане на националното напрежение, опазване на гражданския мир и осигуряване на мирния преход към демокрация.
Моята законодателна инициатива ще бъде насочена също към това още преди приемането на новата конституция в страната да се осигуряват гражданските и политическите свободи на индивида, да се отваря пътят на личната инициатива и предприемчивост, да се разчиства теренът на пазарната икономика, която единствено може да ни изведе от кризата.
Вие сами разбирате, че тези задачи не са по силите на една отделна държавна институция, нито по силите на цялата държавна машина, ако тя няма подкрепата на широките слоеве от народа.
Затова апелирам към всички български граждани, към всички демократи, независимо от тяхната партийна и политическа принадлежност, от техните възгледи и убеждения, да подкрепят както усилията на Великото народно събрание, така и на президентската институция за бързата демократизация на страната.
Обръщам се към всички не защото ролята ми на държавен глава ме задължава за това, а защото съм убеден, че демократичната правова държава в България може да бъде изградена само с усилията на целия български народ.
Дано да имаме шанс в това, дано.
Благодаря ви за вниманието.