На 26 юли 1956 г. правителството на Египет обявява изненадващо национализацията на компанията на Суецкия канал. Целта на национализацията е средствата, получени от експлоатацията на канала, да бъдат използвани за изграждането на Асуанския язовир на р. Нил, което Великобритания и САЩ отказват да финансират.
Национализацията на канала е причината за нападението на 29 октомври 1956 г. на израелските войски над Египет на Синайския полуостров. Начало на втората Израелско-арабска война, т. нар. Суецка криза. Във военния конфликт се включват Франция и Великобритания, като целта е този стратегически воден път да мине под техен контрол. На 5 ноември 1956 г. е извършен неуспешен десант от британски въздушни части над Порт Саид в Египет с цел установяване на контрол над Суецкия канал. Войната завършва на 6 ноември 1956 г., като Суецкият канал остава владение на Египет.
На 27 юли 1956 г. в служебния бюлетин на БТА "Международна информация" е поместена информацията:
Египет национализира Суецкия канал
Александрия, 26 юли 1956 г./Ройтер/Тази вечер египетският президент Гамал Абдел Насър оповести национализирането на Суецкия канал. Насър заяви пред шумно акламиращия го народ в Александрия, че Египет ще използва приходите от Суецкия канал - дълъг 103 мили, за построяването на огромния язовир "Асуан". В своята реч, която беше предадена и по радио "Кайро", президентът Насър заяви, че египетското правителство ще заплати на акционерите на компанията акциите по последните цени на парижката борса. Всички фондове на компанията на Суецкия канал в Египет, заяви той, сега са блокирани.
Насър каза: “Компанията на Суецкия канал е експлоататорска. Ние възстановяваме нашите права в Суецкия канал и ще получаваме приходи от 100 000 000 долара годишно. Така ще построим язовира "Асуан".
Насър каза, че правителството е одобрило закон за национализиране на компанията. Всички активи и пасиви на компанията се прехвърлят на египетската държава. Президентът Насър прочете закона, одобрен от него в качеството му на президент на републиката. В закона се казва: “В името на народа президентът на републиката постановява:
1.Международната компания на Суецкия канал се национализира и ще се нарича „Еджипшън къмпани лимитед“ /Египетска компания с ограничена отговорност/. Всички пасиви и активи на национализираната компания се прехвърлят на египетската държава.
2.Управлението на морския трафик в зоната на Суецкия канал се поема от комитет, който ще бъде подчинен на Министерството на търговията. Постановлението за образуване на комитета е подписан от президента на републиката. Този комитет, който ще управлява корабоплаването по Суецкия канал, ще има всичките необходими права за тази цел.
3.Египетската компания ще има независим бюджет.
4. Комитетът ще задържи на работа всички висши и обикновени служители и работници от национализираната компания. Те ще продължат да изпълняват своята работа. Никой от тях не може да напусне работата или да престане да изпълнява своите задължения по каквато и да било причина, освен ако получи разрешение от комитета.
Точка 5 от закона се занимава с правата на служителите от компанията да получават пенсии.
6. Този закон се публикува в Държавен вестник и веднага влиза в законна сила.
Компанията на Суецкия канал, чието главно седалище е в Париж, е регистрирана като египетска компания, обаче по-голямата част от акционерите са чужденци, от които най-голям акционер е британското правителство. Концесията изтича след 13 години, след което съгласно условията на първата концесия от 1909 година каналът ще бъде предаден на Египет.
Насър каза: "Ние ще индустриализираме Египет и ще се съревноваваме със Запада. Ние ще крачим от победа към победа и от ден на ден ще ставаме все по-силни." Тези думи на Насър бяха посрещнати с шумни възгласи на одобрение.
Преди това президентът Насър заяви, че Съединените щати оттеглиха своето предложение за финансиране строежа на язовира "Асуан", ръководейки се не от стопански, а от политически съображения. Той добави: "Съединените щати искат да накажат Египет за това, че той се обявява за мир и е против военните пактове."
Президентът Насър каза, че съветският министър на външните работи Дмитрий Шепилов през време на неотдавнашното му посещение в Кайро е предложил на Египет дългосрочни заеми за най-различни мероприятия, без да постави каквито и да било условия. Египетският президент добави, че Шепилов му е заявил през юни, че Русия, подпомагайки Египет, не възнамерява да влоши отношенията му със Запада. Насър каза, че той е благодарен на Шепилов, обаче му е казал, че тъй като преговорите с представител на Международната банка за отпускането на заем за строежа на язовира "Асуан" са още в ход, той ще остави обсъждането на съветското предложение, когато посети Москва през август.
Президентът Насър каза, че "египтяните ще се борят за създаването на действително независима държава в политическо, стопанско и социално отношение. Ние ще се борим срещу привържениците на империализма и ционизма, за да постигнем тази цел“.
Президентът Насър предупреди народа да бъде бдителен срещу "маневрите" на империализма и неговите поддръжници.
Чрез Багдадския пакт империализмът опита да постави Египет "в клещи". Този опит се провали. Империализмът сега се опитва да упражнява стопански натиск върху Египет. Насър каза, че арабското движение срещу империализма върви от победа към победа. Радио "Кайро" съобщи, че законът за национализирането на компанията на Суецкия канал е публикуван тази вечер в Държавен вестник. В съобщението на радио "Кайро" се казва, че всички чужди сили са били уведомени за този закон, който влиза веднага в сила. Президентът Насър е подписал също така декрет за назначаването на комитет, който поема управлението на компанията. Тази вечер радио "Кайро" направи следното съобщение: "Завземането на инсталацията на Суецкия канал е завършено".
***
Ню Йорк, 26 юли 1956 /Ройтер/ Тази вечер главен предмет на разискване между дипломатите в ООН беше неочакваното национализиране на Суецкия канал от Египет. Повечето дипломати обаче отказаха да коментират това събитие, докато не проучат всички въпроси във връзка с национализацията.
Висши служебни лица смятат, че тази постъпка на Египет ще доведе до извънредно усложняване на международните правни отношения. Очаква се висши правни експерти при Световната организация да проучат основно въпроса. Правят се различни догадки, че Великобритания ще постави въпроса за разглеждане пред международния съд в Хага.
***
Вашингтон, 26 юли 1956 г. /Ройтер/Държавният департамент, който днес късно следобед научи за решението на президента Насър да национализира Суецкия канал, отказа да коментира официално този въпрос, докато не бъде основно проучен този ход.
Висши служебни лица заявиха в частни разговори, че този акт е явно нарушение на едно международно споразумение. Те гледат скептично на предложението на полковник Насър да откупи акциите на собственост на компанията на Суецкия канал и се чудят откъде ще вземе Египет необходимите суми.
***
Лондон, 26 юли 1956 г. /ЮП/ Национализирането на компанията на Суецкия канал в Египет тази вечер наелектризира Великобритания. Министър-председателят сър Антони Идън започна незабавно консултации с висши представители на своето правителство. Добре осведомени среди заявиха, че Идън е свикал извънредно заседание на правителството за утре. Междувременно Идън е разговарял с висши служители по телефона, когато новината за национализирането на Суецкия канал беше получена в Лондон малко преди полунощ.
***
София, 27 юли 1956 г. /БТА/ Вчера привечер на Площада на освобождението в Александрия се състоя голям митинг по случай четвъртата годишнина от изгонването на крал Фарук от Египет. Президентът Гамал Абдел Насър е държал реч, в която оповестил национализирането на Суецкия канал. Той прочел закон, установяващ преминаването в собственост на египетската държава на акциите на международната компания "Суецки канал“. С отделно постановление на президента управлението на канала се поема от египетски комитет, съставен от девет члена, който ще осигури корабоплаването. Бившите акционери ще бъдат обезщетени.
В своята реч Насър заяви: “Преди четири години вие изгонихте Фарук, днес Суецкият канал е върнат на египтяните . Компанията "Суецки канал“ бе експлоататорска. От приходите на канала ние ще получаваме по 100 милиона долара годишно и ще построим язовира "Асуан“.
Египетската полиция е заела всичките помещения на компанията, а египетското правителство е блокирало всички банкови сметки на същата.
Както съобщават агенциите Ройтер и Франс прес, известието за национализирането на Суецкия канал предизвика голяма изненада в Англия, Франция и САЩ. Узнава се, че английското и френското правителства ще се съвещават, за да взема становище по този въпрос.
Както отбелязва телеграфната агенция Ройтер, компанията на Суецкия канал, чието главно седалище е в Париж, е била регистрирана като египетска компания. Обаче по-голямата част от акционерите са чужденци и най-голям акционер е английското правителство.
***
Кайро, 27 юли 1956 г. /Ройтер/ Снощи представители на британското, американското и френското посолства заявиха, че са извънредно много изненадани от решението на президента Насър да национализира компанията на Суецкия канал. Посолствата свикаха набързо висшия персонал, за да изготвят доклади за съответните им правителства.
Снощи и други посолства и легации отправиха подобни доклади до своите правителства.
***
Суецкият канал работи нормално
Порт Саид, 27 юли 1956г. /Франс прес/Транзитът на кораби през Суецкия канал продължи да се извършва нормално през цялата нощ и тази сутрин корабни конвои са отпътували от Порт Саид и от Суец. Национализацията на канала досега не е дала никакво отражение върху движението на корабите.
Членовете на египетската комисия са се съвещавали през нощта с някои ръководители на службите на компанията и са поискали от тях да осигурят редовната работа на всички служби.
Бюрата на компанията в Порт Саид, Исмаилия и Суец не са окупирани. Засега представителите на египетското правителство упражняват само обикновен контрол.
***
Нота на Англия до египетското правителство
Лондон, 27 юли 1956 г. /Ройтер/ Днес Великобритания изпрати протестна нота до Египет срещу национализацията на компанията на Суецкия канал. Нотата съдържа протест срещу "самоволното действие на Египет, което е сериозна заплаха за свободата на корабоплаването по един крайно важен в международно отношение морски път“.
В нотата се казва, че британското правителство „си запазва всички права и правата на гражданите на Обединеното кралство, така както постановяват влезлите в сила споразумения“. Египетското правителство трябва да поеме напълно отговорността за последиците от вчерашната постъпка на президента Насър, който съобщи, че национализира имуществата на компанията за Суецкия канал.
***
За национализацията на Суецкия канал
Кайро, 27 юли 1956 г. /Франс прес/ Египетската комисия, която пое действителното ръководство на Суецкия канал, се председателства от д р Хилми Багат Бадауй, бивш министър на търговията и индустрията, който беше член на Административния съвет на компанията за канала. Неговият помощник, администратор-делегат, е инженер Юнгес. Вчера той зае бюрата на компанията в Исмаилия. Придружаваше се от група офицери и техници.
Преди да отиде в Исмаилия, инженер Юнгас и повечето от членовете на египетската комисия бяха приети от министъра на търговията Мохамед Абу Нусейо. Конференцията продължи няколко часа. Беше разгледана и определена в пълни подробности операцията за завземането на канала.
Тази операция не продължи повече от 15 минути. Тя беше извършена вечерта, когато полковник Насър започваше своята тричасова реч. Той говори за компанията и нейното национализиране в последните 20 минути. В този момент бюрата на компанията в Кайро, Порт Саид, Исмаилия и Суец бяха вече в ръцете на египетски чиновници. Около 20 полицаи охраняваха бюрата и касите на компанията. Не стана никакъв инцидент. Шефовете на службите, уведомени официално за национализацията, дори не можаха да влязат във връзка помежду си или със своите шефове в компанията, които се намираха в Кайро. Всички телефони бяха прекъснати до края на речта на президента Насър и официалното обявяване на национализацията.
***
Ню Йорк, 27 юли 1956 г. /АП/ Съществува възможност национализацията на суецкия канал да въвлече Египет в криза, която би могло да бъде сравнена само с кризата, която Египет преживя през Втората световна война. Ако президентът Насър спечели, съществува вероятност той да стане господар на Средния Изток. Ако обаче загуби играта, и той ще се провали като другите диктатори.
Стремежите на Насър -тясно свързани със сегашната му постъпка- са големи.
Преди всичко каналът представлява воден път от жизнено значение за Великобритания и търговията на страните от Западна Европа. Ако ходът на събитията доведе до блокиране на канала, това евентуално ще предизвика военни действия, които ще създадат смут в целия арабски свят…
Египет е в състояние да поддържа канала такъв, какъвто е той сега. В това няма нищо мъчно. Но Суецкият канал е вече стар и неефикасен в някои отношения, така че скоро ще се наложи той да бъде разширен и направен по-дълбок или да се построи успореден канал. Египет твърде мъчно ще може да се справи с който и да е от тези планове поради големите разходи, с които те са свързани.
Ако Насър смята да постигне това, което той казва, че ще постигне чрез възможностите, които добива чрез национализацията, то трудностите ще се удвоят. Това означава, че разходите по транспортирането на един барел петрол през канала ще се увеличат от 12 на 24 цента, като това ще даде отражение върху цените на петрола на световния пазар.
Това отражение ще се почувства във всички страни, включително и в Съединените щати. Ако се направи опит да бъде транспортиран петрол от Средния Изток по други морски пътища, незабавно ще се почувства недостиг от петролоносачи. Освен това транспортът ще бъде по-скъп.
Национализацията на Суецкия канал ясно показва, че Насър не очаква Съветският съюз да финансира Асуанския язовир. Ето как, свързан с една икономическа програма, която не може да се осъществи без значителна външна помощ, Насър вижда в национализацията единствения отчаян изход.
За страните от арабския свят новосъздаденото положение означава още по голямо отслабване на Великобритания, а за цялата Средиземноморска област то означава отслабване на Запада въобще. Възможно е това да утежни още повече положението на Франция в Северна Африка и положението на западните сили в арабските страни и целия Изток.
Решението на египетското правителство вероятно ще увеличи напрежението в пограничните зони на Израел и в арабските страни. От примерите на историята става ясно, че подобна стъпка от страна на един амбициозен управник обикновено води до други не по малко важни стъпки. Ето защо следната стъпка може би ще бъде насочена срещу Израел. Общо взето, отчаяните ходове на Насър се оценяват като стремеж от негова страна да запази властта си в Египет.
***
Лондон, 28 юли 1956 г. /Ройтер/ Днес Великобритания взе мерки да попречи на Египет да получава лири стерлинги без специално разрешение на контролните валутни органи на Обединеното кралство. Освен това британското правителство блокира имуществата на компанията за Суецкия канал във Великобритания.
***
Положението в Египет след национализирането на светския канал
Кайро 29 юли 1956 г. /ЮП/ Днес Египет взе репресивни мерки срещу стопанската блокада, обявена от Великобритания. Той отказа да приема чекове до британски банки срещу заплащането на таксите за минаване на британски кораби през Суецкия канал. Новото нареждане означава, че британските и други кораби от стерлинговата зона следва да плащат своите такси в наличност или с чекове, които могат да бъдат осребрени в други чужди банки.
Осведомен представител заяви, че Египет поддържа извънредно положение във всички отбранителни бази на зоната на канала след национализацията.
Добре осведомени представители съобщиха, че министърът на финансите Кайсуни е посветил цял ден на консултации, които може би ще имат много по-голямо въздействие върху спора за канала. Той е разговарял с търговски, финансови и индустриални експерти, като е изготвил пълен списък на британските и френски фирми, които работят в Египет. Той и министър председателят Гамал Абдел Насър по-късно са проучили заедно този списък.
Национализацията на Суецкия канал си остава единствената тема на всички коментари в египетския печат, обаче общо взето вестниците заемат становище на изчакване по отношение на разговорите, които започнаха тази вечер в Лондон между представителите на САЩ, Великобритания и Франция. Обаче египетският печат продължава своите разгорещени нападки срещу Запада и специално срещу Великобритания и Франция. Главната тема е: Египет е "готов за всичко“.
В. „Ал Шааб“, главният редактор на който е бившият министър на националното ръководство Салах Салем, помества коментар, в който се казва, че “агресивното решение на Великобритания да изземе стерлинговите запаси на Египет може да бъде компенсирано от най-малко една дузина подобни мерки, но Египет знае как да обуздава нервите си“.
Под заглавие "Отмъщение“ бивш член на военното правителство, пише в правителствения вестник "Ал Гумхурия": "Да бъдат проклети такива страхливци като Идън, Пино и всички останали от тяхната подла и глупава групировка“.
Сирийският министър на отбраната заяви днес пред журналистите в Дамаск, че въоръжените сили на Сирия са предприели "подготвителни мерки, за да застанат на страната на Египет при всяка евентуалност“.
***
По национализацията на Суецкия канал
Лондон, 30 юли 1956 /ЮП/ Съвместната декларация, издадена в края на втория ден от разговорите за Суец на трите страни, гласи: „В 6 часа следобед г-н Пино, г-н Мърфи и г-н Лойд направиха преглед на разговорите си по положението в Суецкия канал.
Разговорите продължиха до след 8 часа вечерта и бяха преустановени до утре 3,15 след пладне“. Представител на Форин офис заяви днес, че нито западните държави са се отнесли до генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд по въпроса за Суец, нито пък той се е обръщал към тях по същия въпрос. Той каза също, че Египет не е съобщил на Великобритания за разговора, който премиерът Насър е водил днес следобед с посланика на САЩ в Кайро Хенри Байроуд. Представителят даде да се разбере, че все още не е постигнато пълно споразумение. Той изрази надежда, че преговорите ще приключат утре, "обаче това ще зависи от хода на по-нататъшните разисквания“.
Той отказа да говори по въпроса какви инструкции могат да дадат западните държави на капитаните на кораби и кога могат да бъдат дадени тези инструкции. Представителят заяви, че подкомисиите ще се срещнат отново утре, но и този път отказа да съобщи колко са тези подкомисии, кои са членовете им и какво разглеждат.
***
Относно решението на Египет
Лондон, 27 юли 1956 г. Според съобщение на агенция Ройтер, решението на Египет да национализира компанията на Суецкия канал "е потресло правителствените среди и директорите на тази компания в Лондон“. Агенцията смята, че "решението на Египет без съмнение ще бъде главната тема на преговорите, които ще се състоят на 30 юли в Лондон между английския министър на външните работи Селуин Лойд и френският министър на външните работи Кристиан Пино“.
Днес Камарата на общините се изказал министър председателят Идън. Той окачествил решението на египетското правителство като нарушение "на интересите на много страни“ и е добавил, че "английското правителство се консултира с други правителства“. Лондонските вестници публикуват съобщения за решението на Египет на първите си страници под огромни заглавия. Буржоазните печатни органи се опитват да сплашат Египет и призовават да бъдат приложени санкции срещу него. Така например вестник "Дейли телеграф енд морнинг пост“ заявява, че "Англия трябва да отговори бързо и решително“. "Дейли мейл“ отива още по-далеч и иска да бъдат настанени английски войски в зоната на Суецкия канал.
***
Париж, 27 юли 1956 г. Агенция Франс прес съобщава, че вестта за решението на египетското правителство да национализира компанията на Суецкия канал се обсъжда живо във финансовите и дипломатическите кръгове в Париж.
Министърът на външните работи Кристиан Пино е заявил по този повод, че френското правителство "си запазва правото да проучи решението на египетското правителство и да се консултира с правителствата на заинтересуваните страни“, и на първо място с правителството на Великобритания.
***
Декларация на Държавния департамент на САЩ
Вашингтон, 27 юли 1956 г./БТА/ Държавният департамент предаде за печат официална декларация, в която се казва, че правителството на САЩ "спешно се консултира с другите заинтересовани правителства“ във връзка с национализирането на Суецкия канал от Египет. Представител на Държавния департамент заяви пред кореспондентите, че консултациите, които САЩ провеждат сега в Лондон и Париж, ще бъдат разширени и в тях ще бъдат включени други страни, главно от Западна Европа.
***
Лондон, 28 юли 1956 г. Както съобщава агенция Ройтер, във връзка с решението на египетското правителство да национализира компанията на Суецкия канал английското правителство е заявило, че замразява всички активи на тази компания, които се намират в Англия. Освен това е обявено, че се въвежда "контрол“ върху всички стерлингови плащания на Египет в Английската банка. Според думите на агенцията това означава, че "всички плащания в лири стерлинги на държавни или частни организации на Египет по сметка в Английска банка или по други източници могат да се извършат само с разрешение на английските власти“.
***
Решение на египетското правителство
София, 29 юли 1956 г. /БТА/ Както съобщава агенция Франс прес, египетското правителство е решило да постави пред Международния съд в Хага въпроса за блокиране на египетските стерлингови авоари в Англия.
***
Изявление на египетския помощник министър на външните работи пред представители на печата
София, 30 юли 1956 г. /БТА/ Агенция Франс прес съобщава, че египетският помощник-министър на външните работи Абдел Фатах Хасан е заявил пред представители на печата, че египетското правителство напълно съзнава световното значение на Суецкия канал като международен път и ще запази пълната свобода на корабоплаване през канала. "Нашата позиция по въпроса за корабоплаването през канала, казал той, е неизменна. Притежателите на ценни книжа ще получат обезщетение съобразно постановленията на закона за национализацията“.
Строителството на Суецкия канал започва на 25 април 1859 г. под ръководството на френския инженер и дипломат Фердинанд дьо Лесепс. Каналът пресича Суецкия провлак и свързва Средиземно и Червено море. Официално е открит на 17 ноември 1869 г. Тогава е с дълъг 164 км и дълбок 8 метра. Днес Суецкият канал с дълъг 193,30 км, дълбок 24 метра и широк 205 метра.
/ГИ/
news.modal.text
