site.btaОбущар от Разград пожелава в деня на Свети Спиридон на колегите си да не се отказват от изчезващия си занаят

BOBSTH 09:16:01 12-12-2020
IS0913BO.003
Разград - Св. Спиридон - обущар - занаят

Обущар от Разград пожелава в деня на Свети Спиридон на колегите си да не се отказват от изчезващия си занаят


Разград, 12 декември /Садет Кърова, БТА/
Обущарството е труден занаят, но ако го работиш с желание, е лесно. В това е убеден разградският обущар Юджел Шукри, който от 15 години поправя обувки.
В днешния ден на Свети Спиридон, покровител на занаятчиите, обущарят от Разград пожелава на всички майстори здраве, успехи и да не се отказват от работата си, за да може да продължат да са в полза на хората.
Пред репортер на БТА 50-годишният майстор разказа, че занаята е научил от баща си. Притеснен е обаче, че няма на кого да го предаде след това. Младите нямат желание да се занимават с тази работа, а и не е професия, която да ги стимулира финансово и затова този занаят е на изчезване.
Той признава, че макар да е трудно с обущарство да се изхранва семейство, не съжалява, че е избрал професията, защото му доставя удоволствие. От страни изглежда, че е много лесно да ремонтираш и поправяш обувки, но като всеки друг занаят и нашият си има своите специфични умения и познания, отбелязва обущарят.
Като наследство от баща му са му останали едни от най-важните инструменти за работа - чукче, шила, ножици, а всички останали уреди и машини в двете си ателиета, едното от които е в друга община, си ги е набавил постепенно сам.
По думите на майстора от Разград епидемията от COVID-19 и всички последици от нея не са се отразили тежко на работата му. Не съм спирал да отварям ателиетата си, колкото и да е уморително, казва обущарят. Той твърди, че клиентите търсят услугите му основно за лепене или шиене на обувки, подмяна на подметки или стелки. Хората идват също за смяна на ципове на чанти и сакове, преправял и много колани.
От година и половина обущарят се занимава и с още един по думите му изчезващ занаят, точиларство - заточва ножове, ножици, ножчета за месомелачки. Като всички занаятчии, и Юджел е огорчен, че държавата не ги подкрепя. С усмивка обаче казва, че е доволен от това, което прави, защото вижда, че хората ценят труда му и му благодарят искрено. За мен това е по-важно от всичко, така се чувствам полезен и значим, допълва майсторът.




/ИС/