site.btaТрябва механизъм за проследяване качеството на квалификационните обучения на учителите, според депутат.
BOBSTH 12:17:31 04-01-2021
GI1214BO.020
Варна - образование - позиция
Трябва механизъм за проследяване качеството на квалификационните обучения на учителите, според депутат.
Варна, 4 януари /Мила Едрева, БТА/
Необходимо е да се изгради механизъм, който да проследява качеството на предлаганите квалификационни обучения за учителите, каза за БТА депутатът от ГЕРБ Таня Петрова, член на парламентарната комисия по образование. По думите й в момента МОН и регионалните инспекторати не разполагат с достатъчно инструменти в това отношение, а в страната има 216 обучителни организации, предлагащи над 4000 хиляди обучения.
Продължаваща квалификация и развитието на работещите в системата педагози ще бъдат акценти и през тази година, допълни Петрова. Според нея е нужно да се изработи и механизъм, който да обвърже ясно задължителната квалификация на учителите с по-качественото преподаване в училище и по-добрите резултати на учениците. По думите й проблемът е, че в момента квалификационните кредити са се превърнали до голяма степен само в административно изискване и няма инструменти, които да гарантират, че придобиването им води до приложението на нови по-добри педагогически практики.
Бюджетът за образование за тази година е напълно достатъчен, за да се справят училищата с предизвикателствата, свързани с гарантирането на достъп до качествено образование за всички ученици, както и със "задържането" на децата, които са в риск от отпадане, посочи Петрова. Тя припомни, че са заделени 20 милиона лева за продължаване модернизацията на училищните кабинети. Осигурени са и 70 милиона лева за изграждане и реконструкции на детски градини, ясли и училища. Държавата заделя 36 милиона лева за разширяване на достъпа и обхващане в задължително предучилищно образование на 4-годишните деца, допълни Петрова. Тя уточни, че много от добрите училищни директори в страната са инвестирали и са осигурили условия всички ученици да имат достъп не просто до образование, а до качествен учебен процес в условията на криза. Много от тях са успели да осигурят и допълнително материално стимулиране на учителите в края на миналата година.
Прави се много за задоволяване техническите потребности на учителите и за надграждане на съществуващата база в училищата, посочи депутатът. Според нея това е от огромно значение, тъй като занапред няма как да се върне традиционната класна система с консервативния урок за преподаване. Вече ще имаме сериозен микс на дигиталното с реалното и затова компютърната подготовка на всеки учител не може да е само базисна, а на далеч по-високо ниво, допълни Петрова. Според нея в това отношение отговорността ще бъде най-вече на директорите, които трябва да преценят къде са слабите места в подготовката на педагозите и да подберат много прецизно обучителни организации.
В системата не достигат учителите по математика, природни науки и ИТ, трудно се намират заместници на отсъстващите, но като цяло криза за учители няма, каза още Петрова. Според нея за преодоляването на този проблем помага сериозното увеличение на трудовите възнаграждения. Тя припомни, че от този месец минималната учителска заплата става 1260 лв., като средната заплата в системата през тази година ще бъде близо 1750 лева.
През последните 3-4 години има много висок брой на пенсионирали се учители, но най-големият недостиг ще дойде след 8-9 години, допълни Петрова. По думите й това е причината една от водещите политики на МОН да бъде преструктурирането на приема и увеличението на средствата за определени области на висшето образование, в професионални направления и специалности, за които се очаква бъдещ недостиг от кадри.
/ГИ/
GI1214BO.020
Варна - образование - позиция
Трябва механизъм за проследяване качеството на квалификационните обучения на учителите, според депутат.
Варна, 4 януари /Мила Едрева, БТА/
Необходимо е да се изгради механизъм, който да проследява качеството на предлаганите квалификационни обучения за учителите, каза за БТА депутатът от ГЕРБ Таня Петрова, член на парламентарната комисия по образование. По думите й в момента МОН и регионалните инспекторати не разполагат с достатъчно инструменти в това отношение, а в страната има 216 обучителни организации, предлагащи над 4000 хиляди обучения.
Продължаваща квалификация и развитието на работещите в системата педагози ще бъдат акценти и през тази година, допълни Петрова. Според нея е нужно да се изработи и механизъм, който да обвърже ясно задължителната квалификация на учителите с по-качественото преподаване в училище и по-добрите резултати на учениците. По думите й проблемът е, че в момента квалификационните кредити са се превърнали до голяма степен само в административно изискване и няма инструменти, които да гарантират, че придобиването им води до приложението на нови по-добри педагогически практики.
Бюджетът за образование за тази година е напълно достатъчен, за да се справят училищата с предизвикателствата, свързани с гарантирането на достъп до качествено образование за всички ученици, както и със "задържането" на децата, които са в риск от отпадане, посочи Петрова. Тя припомни, че са заделени 20 милиона лева за продължаване модернизацията на училищните кабинети. Осигурени са и 70 милиона лева за изграждане и реконструкции на детски градини, ясли и училища. Държавата заделя 36 милиона лева за разширяване на достъпа и обхващане в задължително предучилищно образование на 4-годишните деца, допълни Петрова. Тя уточни, че много от добрите училищни директори в страната са инвестирали и са осигурили условия всички ученици да имат достъп не просто до образование, а до качествен учебен процес в условията на криза. Много от тях са успели да осигурят и допълнително материално стимулиране на учителите в края на миналата година.
Прави се много за задоволяване техническите потребности на учителите и за надграждане на съществуващата база в училищата, посочи депутатът. Според нея това е от огромно значение, тъй като занапред няма как да се върне традиционната класна система с консервативния урок за преподаване. Вече ще имаме сериозен микс на дигиталното с реалното и затова компютърната подготовка на всеки учител не може да е само базисна, а на далеч по-високо ниво, допълни Петрова. Според нея в това отношение отговорността ще бъде най-вече на директорите, които трябва да преценят къде са слабите места в подготовката на педагозите и да подберат много прецизно обучителни организации.
В системата не достигат учителите по математика, природни науки и ИТ, трудно се намират заместници на отсъстващите, но като цяло криза за учители няма, каза още Петрова. Според нея за преодоляването на този проблем помага сериозното увеличение на трудовите възнаграждения. Тя припомни, че от този месец минималната учителска заплата става 1260 лв., като средната заплата в системата през тази година ще бъде близо 1750 лева.
През последните 3-4 години има много висок брой на пенсионирали се учители, но най-големият недостиг ще дойде след 8-9 години, допълни Петрова. По думите й това е причината една от водещите политики на МОН да бъде преструктурирането на приема и увеличението на средствата за определени области на висшето образование, в професионални направления и специалности, за които се очаква бъдещ недостиг от кадри.
/ГИ/
Потвърждение
Моля потвърдете купуването на избраната новина