site.btaМлади български изследователи участват в 72-ата среща на Нобеловите лауреати в Линдау

Двама млади изследователи от Медицински университет – Пловдив и учен от Института „Макс Планк“ по психиатрия в Мюнхен са българите, които участват в 72-ата среща на Нобелови лауреати с млади учени в Линдау, Германия.

Форумът е много мотивиращ, казаха пред БТА д-р Йордан Калчев, главен асистент по микробиология в Медицински университет (МУ)- Пловдив и Михаела Попова, студентка в пети курс в специалност „Фармация“ в МУ – Пловдив. Според д-р Стойо Карамихалев от института по психиатрия „Макс Планк“ форумът улеснява контактите между специалисти в различни, но близки научни сфери и това би могло да бъде полезно. 

Д-р Калчев и Попова са подбрани за участие в конференцията с конкурс на два етапа – първоначално след номинацията кандидатурите им били прегледани и одобрени от София Тех Парк, ангажирани от организаторите на форума да помогнат в подбора на младите учени. На втори етап организаторите в Линдау също одобрили техните кандидатури.

Предложените след първи етап представили подборно описание на научните си публикации на участие във форуми, поясни Михаела Попова. Тя все не е участвала в международни проекти, но е част от проект на МУ-Пловдив. Йордан Калчев участва в два международни проекта – единият е по програма "Еразъм +", а другият – по "Хоризонт Европа 2020". Калчев е постдокторант по микробиология. 

Михаела Попова проявява интерес към научна кариера още като второкурсничка и очаква, след като се дипломира, да продължи да се развива с докторантура и участие в международни проекти.

И двамата насърчават младите учени да се кандидатират за срещите в Линдау, където според тях могат да почерпят вдъхновение и опит. Д-р Калчев съветва колегите си да не се отказват, защото трудностите трябва да мотивират, а не да демотивират, както чуват и в Линдау от лекциите на Нобеловите лауреати. Популяризираме страната и Медицинския университет – Пловдив, който е на картата редом до най-големите имена в науката, каза Михаела Попова. Изборът ни е признание за нашия университет, подкрепя и преподавателят д-р Калчев.

Той очаква с интерес сесиите на форума, посветени на микробиологията и имунологията. На въпроса как би обяснил с какво се занимава на малко дете, отвръща, че изследва организмите в един невидим за човешкото око свят, който дирижира не само болестите, но и здравето ни, а дори и поведението. Все повече изследвания показват, че чревният микробиом има отношение към нервната система, към нейното развитие, към заболяванията, които възникват в нея, каза той. 

На Михаела – все още студентка последна година, тепърва й предстоят докторантура и развитие. Още от втори курс проявява интерес към научните изследвания, химията и по-конкретно биохимията. Досега не е участвала в международни проекти, но участва в университетски проект. Програмата е много разнообразна, но е щастлива, че има отделна сесия за биохимията. "Самите лауреати са от разнообразни сфери и можем да почерпим вдъхновение и опит особено от тези, които работят в близки сфери до тези на моите интереси", казва тя.

Стойо Карамихалев от института „Макс Планк“ по психиатрия в Мюнхен изследва как емоциите се кодират в мозъка и как са свързани с това, което усещаме в тялото. Изследванията му са концентрирани върху част от човешкия мозък, която приема информацията от тялото и кодира какво се случва в него - в стомаха, в червата. Цялата информация се изпраща в тази част на мозъка и търся принципи, по които емоционалните състояния са организирани там, каза за БТА българският изследовател.

Той е завършил психология в Прага, магистратурата му по невробиология е от Нидерландия, а докторантурата му е била в Института „Макс Планк“ в Германия и в Научния институт „Вайцман“ в Израел. Карамихалев е номиниран за участие във форума от института „Макс Планк“, който е партньор на срещите в Линдау. Прави впечатление, че на срещата българите са малко, каза той.

Намира сходство в сферата на изследванията си с работата на един от участниците във форума – Нобеловия лауреат по медицина за 2014 г. Джон О’Кийф, открил клетки в хипокампуса и тяхното кодиране. Началото на работата на нобелиста е в изследването на принципите, които организират активността на неизследвани мозъчни клетки.

Според Карамихалев предизвикателствата пред учените са различни, когато работят в неразработена все още сфера, и когато се посвещават на изследване на детайли във вече разработена територия в науката.  В своята дейност той е насочил интереса си в прилагането на нови и интересни методи в изцяло ново поле на науката.