site.btaПодарете на детето си преживявания и щастие, съветват психолози

Най-хубавият подарък за детето е да бъде със семейството си. Преживяванията и осигуряването на щастливи моменти са по-ценни от материалните подаръци, смятат психолозите Нели Янева и Димитрина Проданова. В интервю за БТА по случай Международния ден на детето те коментира нуждите на децата и проблемите, които възникват в периода на израстването.

Времето, прекарано навън, сред приятели и близки и изненадите под формата на преживявания са необходимият подарък за децата, смята детският психолог Димитрина Проданова.

„Най-хубавият подарък, който заслужава всяко едно дете и то не само на 1 юни, но във всеки един ден от живота си, е щастливи, обичащи себе си и обичащи се един друг родители“, коментира психологът и холистичен терапев Нели Янева.

Проданова и Янева обясниха, че нуждите на детето се променят според възрастта. По думите им независимо колко са големи децата, те отново се нуждаят от здрава връзка с родителите си. Проданова постави акцент и върху необходимостта въпреки дигиталния свят, в който живеят, младите да запазят близостта си с природата.

Следва пълният текст на интервюто: 

Кой e най-хубавият подарък за детето на 1 юни?

Нели Янева: Всеки родител би трябвало сам да реши това. Моето мнение е, че най-хубавият подарък, който заслужава всяко едно дете, и то не само на 1 юни, но във всеки един ден от живота си, е щастливи, обичащи себе си и обичащи се един друг родители. Най-хубавият подарък, който можете да подарявате винаги на детето си, във всеки ден, е пълноценно усещане за щастие. Отделете му време, подарете му книга, отидете на театър, изживейте емоция заедно.

Димитрина Проданова: Най-хубаво за детето би било да бъде с близките си хора - родители и приятели, да може да играе, да има изненади, най-вече под формата на преживявания, а не толкова на вещи. Детето не трябва да няма усещане, че нещо е спешно и че трябва да се бърза за някъде.

Променят ли се нуждите на децата според тяхната възраст?

Нели Янева: Краткият и еднозначен отговор на този въпрос е да. Съвременното дете се нуждае от съвременни, по възможност съзнателни, ментално интелигентни и емоционално здрави родители.

Димитрина Проданова: Всяка възраст има своите специфики и съответно - потребности и нужди. Децата в нашето време са все по-дигитално ориентирани и нуждите им гравитират основно около технологиите. Има и четящи деца, такива с реални игри. Има деца, които ще предпочетат куче пред компютър. Други пък ще предпочетат да засадят дръвче, да яздят конче, да събират мидички по плажа, да играят настолни игри с близките си, да карат колело и т.н.

Играта за детето е като кислорода. Нека имаме предвид, че всяко дете е отделна вселена и не можем да говорим с обобщения. Истината е, че децата ни, за да са здрави, трябва максимално да бъдат близо до природата. От нас, възрастните, зависи още от най-ранната им възраст да им създадем тази връзка.

Смятате ли, че заради забързаното ежедневие децата са пренебрегнати от възрастните?

Нели Янева: Това е факт. Този въпрос обаче занимава не само нас, съвременните родители. Нашите майки и бащи също са имали тази дилема. Това е равносметка, която всеки възрастен в един момент от живота си прави. Да мислим по темата е полезно. Анализът "дали дадох достатъчно на детето си" не е конструктивен, даже напротив. С чувство за вина няма да компенсираме пропуснатото. 

Димитрина Проданова: Повечето родители, с които се срещам в работата си, страдат от този проблем. Никой не решава да има дете с идеята да го неглижира. Детето обаче има нужда всички да му бъдат „на разположение“ на 101%, да бъде обгрижвано винаги и на мига. Тогава родителите осъзнават, че имат нужда и от здравословен егоизъм и инстинкт за самосъхранение. Те много често намират убежище в работата си и заявяват: „Трябва да се храни и облича с нещо това дете!“. Всъщност, ако са честни пред себе си, повечето биха признали, че им е изключително трудно да бъдат на денонощен режим, защото истината е, че на детето това все няма да му е достатъчно. Такава е детската природа, а родителят трябва да знае доколко да се раздава, за да остане ресурс и за самия него.

Какви препоръки бихте дали на родителите за правилното възпитание и здравословното израстване на детето като личност?

Нели Янева: Днешните малки деца порастват по-бързо, отколкото е уместно. Във виртуалната реалност, в която ги допускаме от ранна детска възраст, визуалното възприятие е преситено от образи и картини, пълноцветност, палитра от звуци, многообразие от движения и възможности без лимит. Липсва обаче докосването, възможността детето само да сътвори собствената си реалност, в която може да създава, дава и да получава, да имитира света на възрастните, да греши, да бърше сълзите си заради ожулено коляно, например. Липсва и възможността да прощава… Позволете на децата си да живеят пълноценно в реална, а не виртуална реалност. Бъдете до тях с подадена ръка за подкрепа.

Моят съвет към вас, ако вече сте или ви предстои да станете родители, е да ревизирате своите възгледи за това, което „трябва“, да ги анализирате и ако е нужно, да ги промените.

Димитрина Проданова: Работещо е ясно очертаване на граници на самото дете, тоест заявяване в какво и докъде може да стигне. Не говорим за лимити на мечтите. Родителите не трябва да забравят, че първо са родители на това дете, а ако евентуално имат и приятелска връзка с него, това е един огромен бонус в техните взаимоотношения. Родителският подход е един, а приятелството предполага друго. Разлика между родител и приятел има и първо трябва да бъдем родители на децата си и те да го усещат.

Какви са знаците, за които родителите да внимават за наличието на проблеми, например от емоционално естество?

Нели Янева: На детето трябва да е позволено да греши. Във всеки следващ етап от възрастта ни от нас се очаква да сме намалили броя на грешките си и ако може, да не повтаряме предишните. Има по-абстрактен тип грешки - в преценката, в избора и реакциите. Познаването на емоциите, владеенето им и тяхното управление в посока справяне със стреса и решаване на проблеми е ключово умение.

Децата, чиито родители не са ги оставяли да грешат, впоследствие правят всичко с усещането, че е погрешно. Симптомите на проблеми най-ярко личат в липсата на яснота кое е добро и кое лошо, правилно ли постъпих или сгреших, липсваща или условна увереност в себе си, ниска самооценка и неправилна преценка за света.

Димитрина Проданова: Признаци може да са самонараняването, нежеланието да се прибере вкъщи, затварянето в детската стая и заседяването пред компютъра.

Забелязвате ли нарастване на агресия и липса на емпатия сред децата? 

Нели Янева: Агресията е проявление на прекомерна емоция, която детето не успява да идентифицира в емоционалния си свят. Като негативна емоция, акумулираща агресия,  най-често разпознаваме гнева. Агресията може да е защитна и тогава е продуцирана от страха. Изпитването на гняв във всяка негова форма продуцира по-слабо или силно изразена агресия в поведението. Автоагресията е повод за тревога, сигнал на тялото, че има нужда от помощ и подкрепа. Тя олицетворява с негативен знак липсата на собствени, вътрешни устои.

Димитрина Проданова: Човек се учи на емоционална интелигентност през целия си съзнателен живот. Тя не е просто даденост, с която се раждаме. Една от нейните основни компоненти е емпатията, а тя се учи и възприема най-вече като отражение от взаимоотношенията  и отношението на родителите. Родителите са като огледало за малкото дете.

Според Далай Лама има много по-висше чувство от емпатията - състрадание. Ако емпатията е умението ти да разпознаеш емоциите на другия и да ги съпреживееш с него, то чрез състраданието търсиш как да помогнеш на този, който страда, като съумяваш да съхраниш и себе си, докато помагаш. Мисля, че точно на това трябва да учим децата си - на състрадание.

По материала работеха стажант-репортерите Ивелина Беркова и Каталина Трендафилова с ментор Борислава Бибиновска