site.btaСъвременен метод за мониторинг ще проследява за отравяния на белоглави лешояди

BOBSTH 11:16:31 04-03-2021
NT1115BO.001
Благоевград - лешояди - предаватели

Съвременен метод за мониторинг ще проследява за отравяния на белоглави лешояди


Благоевград, 4 март /Десислава Велкова, БТА/
Съвременен метод за мониторинг ще проследява за отравяния на белоглави лешояди с поставяне на предаватели на птиците, каза за БТА Христо Пешев от Фонд за дивата флора и фауна.
Дейността на организацията започва преди десет години, а основната цел е да върне белоглавия лешояд в Кресненския пролом. Оттогава в района са пуснати десетки птици, които постепенно създават колония и се установяват в тази част на страната. Наред с това се приобщават лешояди от други територии, а вече пуснатите се размножават. Така броят на тези птици в Кресненското дефиле достига до близо седемдесет през 2017 година, когато голяма част от тях са отровени.
Именно, за да предпазят птиците от последващи масови отравяния, от организацията решават да разработят система, която да проследява лешоядите и да показва в реално време координатите на птиците. "С това виждаме как се движи, колко високо лети, дали лети и в момента, в който птицата спре няколко минути на място, веднага се подава сигнал, че има проблем", каза още Пешев. Предавателите ще дават възможност при отравяне да се реагира веднага, като се премахне отровната примка и се направи опит да се спасят птиците, които вече са се хранили от нея, поясни той.
Отравянето на лешоядите не е целенасочено, но води до големи загуби сред птиците, допълни Христо Пешев. Основна причина е конфликтът на човека с хищниците и най-вече с вълците. "Навсякъде, където има добитък, рано или късно се дават жертви при нападения от хищници и въпреки че е противозаконно, се слагат отровни примамки с цел да се премахне опасността за стадото", обясни природозащитникът. Белоглавите лешояди са много социални, те живеят и гнездят на колонии, почти винаги летят на ята и се хранят заедно. Това обаче ги прави уязвими, защото ако една от птиците намери отровна примамка, всички от колонията могат да се отровят, посочи Христо Пешев.
Лешоядите са едни от най-застрашените птици в света, обясни още той. В България броят им започва значително да намалява в началото на миналия век заради промяната в начина, по който се организира селското стопанство. В годините след Втората световна война се появява нова причина, която води почти до изчезването им като вид в страната. В десетилетията след войната започва държавна политика за унищожаване на хищни животни с отровни примамки. Това обаче е довело до смъртта на много от хищните птици, посочи природозащитникът. Така, в края на седемдесетте години на миналия век, в страната е останала само една двойка белоглави лешояди, което е повод да започнат природозащитни действия за запазване на птиците. Резултатът от тях е увеличаване на броя им до няколко десетки двойки, но лешоядите са обитавали единствено Източните Родопи.
Преди десет години от Фонд за дивата флора и фауна започват да внасят лешояди от Испания и от различни зоопаркове, с цел да възвърнат птиците в района на Кресненското дефиле и Котленската планина. Успоредно с тях, други организации започват дейности, с които да разпространят птиците в различни територии на страната, които в миналото са били техни местообитания. В момента в България има над сто двойки белоглави лешояди, обобщи Христо Пешев.
За да запазят птиците, от Фонд за дивата флора и фауна започват работа по проект с европейска организация за защита на лешоядите. Той ще позволи да бъдат поставени предаватели на много от птиците и да се следи техният полет. Природозащитниците имат за цел да поставят устройства на по-голям брой птици от различни части на страната. Това ще даде възможност за обмен на данни между различни природозащитни организации и специалисти, които са се ангажирали с възобновяване на популацията на белоглавите лешояди, посочи Христо Пешев. /НТ/