Ден 87 - тема на деня

site.btaД-р инж. Чавдар Желев: Наличието на остатъчна органика от животни е основна предпоставка за почвообразуване на остров Ливингстън

Наличието на остатъчна органика от различни видове животни – пингвини, тюлени, птици и др., е основна предпоставка за възникването на почвообразувателни процеси на остров Ливингстън. Това отбеляза в интервю за БТА д-р инж. Чавдар Желев, началник отдел „Ловно стопанство“ в Югозападното държавно предприятие. Д-р инж. Желев участва в 31-ва българска антарктическа експедиция, където реализира двугодишен проект „Проучване на гъбно биооразнообразие в органогенни почви на о-в Ливингстън“ на Институт за гората - БАН.

„Идеята на проекта е да бъде продължение на подобен, реализиран в периода 2018-2019 година, който се състоеше основно в събиране на почвени проби, изследване на състоянието и състава на самите почви, както и гъбното биооразнообразие. Сегашният проект застъпва същите неща, като целта е да се види какво влияние имат съставът и характерът на почвите на остров Ливингстън върху гъбното биоразнообразие, както и да разучи какви са влиянията на другите видове организми, срещани в почвите, едноклетъчни или многоклетъчни, като възможност те да влияят върху биоразнообранието на гъбите. Третият фактор, който изследваме, е климатът - вземат се данни за климата и влиянието на промените в климатичните стойности върху гъбите“, обясни д-р инж. Желев.

Основната задача е да се изследват намерените на Ливингстън гъбни тела или спори и чрез ДНК анализи на по-късен етап да се определи видовата им принадлежност, както и дали са нови за науката. „Целта на цялата тази гама от анализи е да се намерят решения, които да бъдат в полза на фармацията“, сподели д-р инж. Желев. 

Проектът се реализира изцяло на остров Ливингстън в района около българската база „Св. Климент Охридски“ на места, където вече има органогенни почви – Хана Пойнт, Сали Рокс, Джонсънс Док и други. В тези точки има сериозно присъствие на различни видове тюлени, пингвини и рибоядни птици, чиито големи популации създават предпоставки за развитие на органогенни почви, оставяйки след себе си следи от хранене, разказа той.

„Забелязахме, че всичко, което се случва в почвообразуването на острова, се случва основно на до 200 метра навътре от бреговата ивица. В случая дори височината не е определяща. Имахме възможност да съберем почвени проби от скали, които са на надморска височина от 50 до 150 метра, което е значително високо. Дори в скали, в които никога не бихме си представяли, че ще има някакъв зародиш на почви, но ние откривахме следи от рибоядните птици – екскременти, следи от хранене, които с натрупване през годините и, разбира се, добри климатични условия, позволяват да се натрупва органика, която е основа за почвообразуването. Присъствието на лишеи и мъхове, както и на някои видове тревни съобщества, е показателно, че този процес на почвообразуване вече е настъпил“, сподели д-р инж. Желев.

„Подобна характерна крайбрежна ивица, където се забелязват почвообразувателни процеси, е дига с височина от около два метра и дължина от около 50-60 метра, разположена върху по-слънчевата северна страна на залива Джонсънс Док. Тя е отрупана с камъни, изхвърлени от морето. Там забелязахме, че се е образувал почвен слой от 5-10 см, тъй като тази площ е местообитание на голям брой пингвини и тюлени. Цялата дига беше зелена – почвеният слой се беше образувал директно върху камъните, без да има нужда да има пясък, например. След ръба на дигата не забелязахме нито един елемент на почвообразуване, защото не е удобно място, за да бъде обитавано от животни – те не гнездят, не се хранят и не нощуват там. Има ли органика от самите животни, има основна предпоставка за възникването на почвообразувателни процеси“, е изводът на д-р инж. Желев.

По време на престоя си на остров Ливингстън той успява да събере 120 почвени проби от 15 места, върху които предстои да бъдат извършени лабораторни анализи в България.

Репортерът на БТА Константин Карагьозов е единственият представител на медиите, който пътува с кораба „Св. св. Кирил и Методий“ и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида. Всички медии могат да ползват със свободен достъп рубриката „България - Антарктида - корабният дневник на БТА“.

/АКМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:18 на 23.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация