site.btaОтлагането на присъединяването на България към еврозоната е сигнал, че не сме си свършили работата, каза проф. Ваня Иванова

Отлагането на присъединяването на България към еврозоната е сигнал, че не сме си свършили работата така, както трябва, и че усилията не бяха достатъчни, включително институционалните промени, защото е ясно, че борбата с инфлацията е един по-дълъг процес. Това коментира в интервю за БТА проф. д-р Ваня Иванова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", рецензент на монографията "Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната" на колектив към катедра "Икономика" на Стопанския факултет.

Според нея то означава също негативни последици в краткосрочен план и негативни сигнали към чуждестранните инвеститори за това, че процесите се забавят и на страната ни не може да се гледа като на много надежден партньор. 

В петък, 17 февруари, служебният министър на финансите Росица Велкова съобщи, че България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г., защото изостава с приемането на необходимото законодателство и не отговаря на критерия за инфлация. 

Според проф. Иванова негативните последици за страната от това могат да бъдат в средносрочен и дългосрочен план, ако не интензифицираме усилията. На първо място негативна последица би могло да бъде неповишаването на кредитния рейтинг, което е ясен сигнал за инвеститорите, че процесите не протичат със скоростта, с която е необходимо, посочи икономистът. Негативна последица от непромяната на кредитния рейтинг е непромяната в лихвените проценти, което е нещо, което оскъпява всяка една трансакция, добави тя. Ваня Иванова посочи още, че негативната последица ще дойде и в известна инерция, загуба на скоростта и интензитета, с които сме склонни да доведем докрай реформите, защото всяко нещо, отложено във времето, води до намаляване на ентусиазма, с който се осъществяват тези трансформации.

По думите й която и да било дата би била реалистична или нереалистична, в зависимост от това колко бързо и упорито продължаваме по пътя към членство в еврозоната. Ако успеем бързо да внесем в потенциалния нов парламент необходимите законопроекти, които да бъдат трансформирани в промени в законите, всяка следваща дата в хоризонт до поискване на конвергентен доклад и получаване на оценка по него, би изглеждала приемлива. Но ако се забавим с реализирането на тези законодателни мерки, ако намалим борбата с инфлацията и овладяването й, и не прилагаме достатъчно ефективно антиинфлационни мерки, всяка дата ще се отдалечава назад с хоризонт следващата година, и следващата, и така неясно докога, посочи проф. Иванова.   

Експертът каза още, че ползите от членство в еврозоната са много повече от рисковете, и се свързват с ускоряването на икономическото развитие и икономическия растеж, с още по-сериозен прогрес към конвергенция със страните от еврозоната. Чисто технически ползи от присъединяването, свързани с намаляване на трансакционните разходи, с по-ниски лихвени проценти, с по-добър достъп до финансовите пазари, с възможност за по-голяма стабилност в банковия сектор и в банковия съюз, са все ползи, които не бива да пренебрегваме за икономическото развитие на страната, посочи още икономистът. Тя добави, че най-сериозният позитивен ефект бихме могли да търсим и в чисто имиджовия ефект - подобряване на кредитния рейтинг на страната, което отваря възможността за допълнителен приток на преки чуждестранни инвестиции, до ускоряване на икономическото развитие и подобряване на производителността.

Според Ваня Иванова предизвикателствата пред страната са свързани с това дали и доколко ще успеем да се справим с изискванията за членство. Въпросът не е дали да участваме в еврозоната и да се присъединим като пълноправен член. Нито е кога това да стане, а дали и доколко ще успеем да се възползваме от тази възможност, която се предоставя, за да изпълним всички необходими формални и неформални критерии, каза Ваня Иванова. Ако говорим за предизвикателства и притеснения, те по-скоро са свързани с невъзможността страната напълно да отговори на тези изисквания, защото пилеем ценно време в не особено смислени дискусии - трябва или не трябва да членуваме, отколкото да насочим усилията си за осъществяването на необходимите действия за това членство, каза още тя.

По думите й дали и доколко инфлацията ще е сериозна, всъщност зависи от нас самите и от възможността да се осъществи много стриктен, последователен, методичен контрол в процеса на конвертирането на националните цени към новата единна европейска валута евро.

Следва пълният текст на интервюто:

- Рецензент сте на монографията "Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната". Може ли да коментирате от гледна точка на икономистите учени какво означава членство на България в еврозоната?

- Този въпрос получи широка популярност в последните няколко месеца и съвсем основателно, предвид на възможността, която се отваря пред страната от 1 януари 2024 г. да се присъедини като пълноправен член. Ползите от това членство са много повече от рисковете, които също се дискутират и експлоатират, дори по-скоро манипулативно, защото ползите можем да свържем с ускоряването на икономическото развитие и икономическия растеж, с още по-сериозен прогрес към конвергенция със страните от еврозоната - нещо, което страната ни осъществява, но за съжаление с по-бавни темпове, отколкото останалите страни, присъединили се след 2004 година. Така че, за мен първият голям плюс е в тази посока - по-бързата конвергенция. Чисто технически ползи от присъединяването, свързани с намаляване на трансакционните разходи, с по-ниски лихвени проценти, с по-добър достъп до финансовите пазари, с възможност за по-голяма стабилност в банковия сектор и в банковия съюз са все ползи, които не бива да пренебрегваме за икономическото развитие на страната. Не на последно място, най-сериозният позитивен ефект бихме могли да търсим и в чисто имиджовия ефект - подобряване на кредитния рейтинг на страната, това, което наричаме репутационен ефект, което отваря възможността за допълнителен приток на преки чуждестранни инвестиции, до ускоряване на икономическото развитие и подобряване на производителността.

- В тази връзка какви са най-големите предизвикателства пред страната от присъединяване към еврозоната?

- Много харесвам думата предизвикателство, защото обикновено говорим за рискове, за негативи, за потенциални загуби от членството в монетарния съюз, а всъщност става дума именно за предизвикателства. Тези предизвикателства произтичат от една страна от обстоятелството, че еврозоната не е застинала, завършена и конструирана напълно и изцяло формация, тя е динамична и се развива. Всичко, което може да се случи в еврозоната, потенциално може да засегне и ще засегне всяка една страна членка, независимо дали говорим за положителни или за негативни промени. От друга страна не само, че е динамична и се развива, но еврозоната се нуждае и няма защо да си затваряме очите, от сериозни реформи, но тук предизвикателството пред България е като страна пълноправен член, по-скоро да може да участва активно в осъществяването на тези реформи. Популярно казано, да може да се чуе думата и гласът на България, а не да бъде само последващ изпълнител на промените, които произтичат от валутния борд и връзката на българската валута с еврото. Предизвикателствата са свързани с това дали и доколко ще успеем да се справим с изискванията за членство и тук за мен е големият проблем. Въпросът не е дали да участваме в еврозоната и да се присъединим като пълноправен член. Нито е кога това да стане, а дали и доколко ще успеем да се възползваме от тази възможност, която се предоставя, за да изпълним всички необходими формални и неформални критерии. Така че, ако говорим за предизвикателства и притеснения, те по-скоро са свързани с невъзможността страната напълно да отговори на тези изисквания, защото пилеем ценно време в неособено смислени дискусии - трябва или не трябва да членуваме, отколкото да отправим усилията си за осъществяването на необходимите действия за това членство.

Още една, нека го нарека мантра, която се експлоатира в публичното пространство и с която се свързват рисковете, е това дали и доколко присъединяването ще даде допълнителен инфлационен импулс към вече и без това немалката инфлация в страната и ще доведе до допълнително покачване на цените, оттам до обедняване, нещо, което е очевидно, че никой не би искал да се случи. Тук отново като че ли нещата се преекспонират и манипулират съвсем тенденциозно, защото е ясно, че определен краткосрочен инфлационен импулс ще има, той нито ще е толкова голям, нито ще е за толкова дълго и основания за това дава примерът на всички страни, присъединили се преди това. Дали и доколко инфлацията ще е сериозна, всъщност зависи от нас самите и от възможността да се осъществи много стриктен, последователен, методичен контрол в процеса на конвертирането на националните цени към новата единна европейска валута евро. Така че и този риск с инфлацията ми се струва така прекалено надценен и преекспониран, както и още един, който много често се изважда на преден план в дискусиите от противниците на присъединяването към еврозоната - възможността да се създадат предпоставки за увеличаване на бюджетния дефицит, за разхлабване и изкушението фискалната политика да не бъде толкова дисциплинирана, колкото досега. Истината е, че всичко отново зависи от нас самите и от нашите институции, провеждащи фискалната политика, в частност Министерството на финансите. Тази потенциална опасност си има ограничителни механизми и се противодейства чрез Пакта за стабилност и растеж, което означава, че изкушението да правим по-големи харчове зависи отново от самите нас. Не бих се притеснявала чак толкова от един такъв риск, свързан с присъединяването, а още по-малко с прекомерната задлъжнялост, която евентуално членството в еврозоната би предизвикало, ако водим недисциплинирана и недостатъчно добре контролирана бюджетна политика, т.е. отново зависи от нас самите.

- Готови ли са икономиката и обществото ни за присъединяване към еврозоната? 

- Обществото ни в настоящия момент не е готово и го заявявам категорично, защото виждам как се манипулира общественото мнение и как се внушават излишно страхове и как се използва с други, по-скоро чисто политически цели, този много експертен въпрос. Така че, обществото ни не е готово, защото липсва добра информираност, ефективна разяснителна кампания, която да обори тези негативни нагласи и внушения. Това е обяснимо, защото всяко ново нещо се посреща с известни резерви, има сантимент, преекспонират се страховете от присъединяването и всичко това води до натрупване на негативни нагласи. Що се отнася до това дали е готова икономиката ни, тук по-скоро отговорът е "да", защото бизнесът показва много позитивно отношение към присъединяването и работи вече по посока на подготовката си. Това, което като че ли забавя, е институционалната подготовка, защото има някои чисто технически изисквания, законодателни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени и които в тази политическа нестабилност, в която за съжаление се намираме достатъчно дълго, забавят този процес.

- В обществото очевидно няма единно мнение по темата, единствено липсата на достатъчна информация ли е причината за това или съществуващите притеснения и страхове у част от хората имат основание?

- Има неинформираност, неразбиране и в същото време манипулиране на общественото мнение, и наслагването на тези фактори води до натрупване на негативни нагласи. Ако попитате случайно срещнат представител на обществото, средностатистически, какво очаква да се случи на датата 1 януари 2024 г., евентуалната хипотетична дата, съм почти убедена, че много голям процент от отговорите, които ще получите, ще бъде, че цените от левове директно ще се трансформират в евро и ако един хляб струва 1,60 лева сега, ще струва 1,60 евро, а заплатите ще станат наполовина по-малки, защото видите ли, заплата от 1000 лева ще е 500 евро. Ето го доказателството за абсолютното неразбиране на самата технология на промяната и прехода към единната европейска валута. Цените ще станат същите, но в евро, но заплатите ще станат наполовина и това е масово разпространено и ширещото се сред обществото. Естествено е, че тогава нагласите ще бъдат негативни.

- Тече и подписка за свикване на референдум с мотив, че българите трябва да бъдат питани как се отнасят по въпроса страната да загуби националния си суверенитет. Как бихте коментирали тази инициатива?

- Ако такъв референдум трябваше да бъде провеждан, той трябваше да бъде проведен преди 2007 г. и преди присъединяването на страната към ЕС. Защото въпросът сега, както и да се опитват да го преформулират, че да не звучи в разрез с евроатлантическата ни ориентация и с пълноправното ни членство, всъщност е въпрос за избор какво избираме - да продължим в този интеграционен съюз като пълноправни членове и като страна, която няма да е в периферията, няма да бъде маргинализирана и няма да понася непрекъснато имиджов риск, включително от забавянето или неучастието си във всички етапи на развитието на този интеграционен процес, или искаме точно противоположното. За мен този референдум към днешна дата е абсолютно неоснователен и не виждам какво ще покаже.