site.btaТърси се Оскар – в Сатирата

И в най-кротката, на пръв поглед, пиеса, актьорът може да даде много от себе си, и аз се радвам, че в тази пиеса имам точно тази възможност – да дам каквото мога от себе си, да се разхвърля. Думите на Руслан Мъйнов пред БТА са по повод премиерния спектакъл „Оскар“ – в Сатиричния театър. 

Публиката обича да вижда как актьорът се раздава, обича да го вижда как се изморява на сцената, казва още Мъйнов. За него това е своеобразно завръщана на сцената на Сатирата – след 20-годишна пауза.  

„Преди години Руслан Мъйнов, заедно с моята майка Пепа Николова, играеха тук в едно представление – „Куфарът“. Сега аз съм много щастлива, че години по-късно имам възможност да играя с Руслан на сцената. Защото ние с него никога не сме срещали на сцена. И това е изключително удоволствие, защото той е един невероятно талантлив актьор. Голямо удоволствие е човек да си партнира с него“, разказва Александра Сърчаджиева.

Ситуациите са най-абсурдното и непредвидимо нещо в „Оскар“, според актрисата Маргарита Хлебарова. „Просто, в един ден се случват безумни неща. Като се започне от сутринта, денят преминава през абсолютно неочаквани катаклизми. Което е страшно забавно и много интересно и публиката нека да заповяда, да се радва, и да го преживяваме заедно всичко това. Една хубава комедия с френски хумор“, допълва тя.

„Авторът Клод Мание много добре познава механизма на писане на драма, и много често в пиесата се оказва, че ти си мислиш, че си губеща карта в момента и изведнъж, само с една реплика, с една нова информация, се оказва, че всъщност ти си спечелил всичко. И точно обратното. В момента, в който си мислиш, че всичко ти е наред, отново, само с една реплика, се оказва, че си на дъното. Така че това са непредвидимите и абсурдни неща, заложени в този текст“, коментира режисьорът Венцислав Асенов.

СЮЖЕТЪТ

В една, на пръв поглед, кротка и спокойна утрин животът на парижкия милионер Бертран Барние коренно се променя. Един след друг на главата му се изсипват амбициозен счетоводител, лъжлива секретарка, самодоволен масажист и самозабравила се прислужница, при това без да броим екстравагантната му съпруга, люшкаща се между депресия и лудост, в комплект с разбунтувала се дъщеря тийнейджър. За капак на всичко – един позабравен спомен отпреди двадесет и пет години. И къде, по дяволите, е Оскар, който вероятно е баща на детето.

ЕКИПЪТ

Пиесата на Клод Мание е в превод Венцислав Асенов и Борис Христов. Постановката е на Венцислав Асенов. Сценографията е на Даниела Николчова, музиката  – на Павел Васев, пластика  – Татяна Янева.

Освен Мъйнов, в ролята на Бертран Барние, участват още Пламен Великов, Александра Сърчаджиева, Симеон Гълъбов, Маргарита Хлебарова, Анджелика Джамбазова, Илияна Гекова, Росица Александрова и Игнат Дълбоков, в ролята на Оскар, който е студент от театралния колеж „Любен Гройс“.

ИНТЕРВЮ

Пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – режисьорът Венцислав Асенов и актьорите Руслан Мъйнов, Александра Сърчаджиева и Маргарита Хлебарова – кой е Оскар и каква е връзката на всеки от тях с него, кое на тази комедия й е абсурдното и непредвидимото. И още: Как изглежда завръщането на Руслан Мъйнов в Сатирата. Притеснява ли ги сравнението с едноименния филм и Луи дьо Финес?

Кой е Оскар?

Маргарита Хлебарова: Оскар е шофьорът. Човекът, който наистина най-малко се появява в пиесата.

Руслан Мъйнов: И аз си зададох този въпрос, като почнахме да репетираме. И точно това е красивото в заглавието на пиесата. Защото тя е кръстена на един от героите, които най-малко се появяват. И това не е никак лошо, защото има различни драматургични похвати – и  чувството за хумор, и в плановете – първи план, втори план... Хората ще гледат пиесата и, в един момент, ще кажат: „Това ли е Оскар, дето цялата пиеса е кръстена на него?“. 

Александра Сърчаджиева: Смятам, че нашият екип направи едно много достойно и много хубаво представление, което си заслужава да бъде гледано. Екипът е невероятен. Моите колеги са изключително добри, много талантливи. Преминахме през един много приятен репетиционен процес. Елате, гледайте „Оскар“ и ще разберете кой е той. Защото, както се казва, всички много дълго време го чакаме (Смее се – бел. а.).

Венцислав Асенов: Авторът Клод Мание е актьор, възпитан в класическите традиции на френския театър, много добре познаващ френския театър и класицизма. Пиесата, като цяло, много стъпва на този театър – този игрови, хубав театър, който носи комедия дел арте, комедия на характерите, с много сочни характери. И в този театър, по принцип, на главния герой се кръщава пиесата – Федра, Медея, Тартюф... В случая, Оскар е този, който всички търсят, а го няма на сцената. Тоест, още от самото заглавие, авторът прави едно намигване към познавачите на театъра – така че тези, които дойдат на театър, ще видят кой всъщност е Оскар.

Каква е Вашата връзка с Оскар?

Александра Сърчаджиева: Аз играя една много шармантната съпруга, майка, която носи една лудост в себе си и много иска да ожени дъщеря си, независимо за кого (Смее се – бел. а.).

Руслан Мъйнов: Оскар е един от кандидат-зетьовете на моята дъщеря. Защото в пиесата се изреждат няколко – за много кратък период от време. Това е ситуационна комедия, случват се непрестанно неща – нови и нови, и нови, и нови, и нови, и нови, които вдигат градуса на представлението, и емоционалността на представлението, а надявам се – и на публиката. 

Маргарита Хлебарова: Аз нямам много връзка. Имам по-скорно с Барние, който е главният персонаж. Защото съм негова прислужница. Казвам се Бернадет. Симпатична съм, предполагам. Най хубавото е, че просто ми идва дотук и искам да му тегля една майна и да си тръгна вече. И най-хубавото е, че се женяи за барон, а това променя изцяло моя характер. Няма да разказвам сюжета, но аз съм един много хубав персонаж, много весел, щур и с чувство за хумор, което е много готино – с едно леко намигане към всичко, към самата ситуация, на отношението на самия барон към мен.

Венцислав Асенов: Моята връзка с Оскар е, че много харесах филма. Стори ми се любопитен за поставяне. Съответно, с един приятел, преведохме пиесата. Предложих я на Калин Сърменов, който, за моя радост, прие този текст и ми предостави всички великолепни условия и много добра трупа – за един много хубав, ползотворен процес. Така че връзката ми с Оскар е любовна, но тя не е само с Оскар, а с още деветима човека актьори и всички служби.

Кое на тази комедия й е абсурдното и непредвидимото?

Маргарита Хлебарова: Ситуациите. Просто, в един ден се случват безумни неща. Като се започне от сутринта, денят преминава през абсолютно неочаквани катаклизми. Което е страшно забавно и много интересно, и публиката нека да заповяда да се радва, и да го преживяваме заедно всичко това. Една хубава комедия с френски хумор.

Руслан Мъйнов: Всичко е абсурдно и всичко е непредвидимо. Така е написана. Няма как да откроим нещо конкретно – това е абсурдно, а това не е абсурдно, или – това а нормално. А то в тази пиеса няма нормално. И тя затова е красива – защото, когато едно нещо не е нормално, като обстоятелства, като ситуация, като събитие, то съответно дава възможността, и от актьорска гледна точка, да бъде напълнено с ненормални реакции, нестандартно, а това дава голяма яркост.

В интерес на истината, много труд се хаби в това представление (Смее се – бел. а.) Всичко е нагоре, надолу, бавно, бързо, бързо, бавно, силно, тихо, тичай, карай, легни, падни (Смее се – бел. а.). И това е много красиво, защото моите наблюдения от актьорския ми опит – вече 30 години, са, че публиката обича да вижда как актьорът се раздава, обича да го вижда как се изморява на сцената. Но и в най-кротката, на пръв поглед, пиеса, човек може да даде много от себе си. И аз се радвам, че в тази пиеса имам точно тази възможност – да дам каквото мога от себе си, да се разхвърля. 

Александра Сърчаджиева: Пиесата толкова хубаво е написана, че има толкова много абсурдни ситуации, които някак си просто са вплетени една в друга, една в друга, една в друга, и някак си, те оставят без дъх. И е много приятно за актьора да участва в такава комедия, защото може да се разгърне. Много е приятно. Пък и по време на репетициите режисьорът ни позволи да правим глупости, които на нас са ни симпатични. И това беше доста приятно.

Венцислав Асенов: Във всяка една хубава комедия трябва да има абсурд и неочаквани неща. В случая, както казах, авторът много добре познава механизма на писане на драма, и много често в пиесата се оказва, че ти си мислиш, че си губеща карта в момента, и изведнъж, само с една реплика, с една нова информация, се оказва, че всъщност ти си спечелил всичко. И точно обратното. В момента, в който си мислиш, че всичко ти е наред, отново, само с една реплика, се оказва, че си на дъното. Така че това са непредвидимите и абсурдни неща, заложени в този текст.

Как изглежда завръщането на Руслан Мъйнов в Сатирата?

Александра Сърчаджиева: Преди години Руслан Мъйнов, заедно с моята майка, играеха тук, на сцената на Сатиричния театър, в едно представление – „Куфарът“. Сега аз съм много щастлива, че, години по късно, имам възможност да играя с Руслан ва сцената, защото ние с него никога не сме срещали на сцена. И това е изключително удоволствие, защото той е един невероятно талантлив актьор. Голямо удоволствие е човек да си партнира с него.

Венцислав Асенов: За мен Руслан Мъйнов се справя страхотно. Аз самият настоявах и исках да поканим Руслан. Познаваме се още от НАТФИЗ, макар че не сме работили заедно. През годините съм го гледал в различни негови участия, в различни представления, и знам колко сериозен и стабилен актьор е. Актьор, на когото може да се разчита. Той е от така наречените актьори-волове, които могат да извлачат цяло едно представление. И в нашия случай е точно така. Той е два часа без 12 минути на сцената, през цялото време.

Маргарита Хлебарова: Изключително много се радвам, че работим заедно с Руслан, защото се знаем още от ВИТИЗ (Сега НАТФИЗ – бел. а.). Изключителен актьор, невероятен! Всеки път на репетициите той се загрява, на 100 процента е отдаден, дава идеи. Просто страхотен. Много хубав процес на работа имахме. Благодарна съм много на Венци Асенов, режисьора, на всички, които дадоха възможност да се случи това нещо.

Руслан Мъйнов: Преди 20 и повече години играех в едно прекрасно представление, тук в Сатиричния театър, с прекрасни колеги. От тогава мина много време, тогава бях гост. И ето, пак съм гост. В този смисъл е завръщане. Радвам се, че това се случва, защото това не е случаен театър.

Притеснява ли Ви сравнението с едноименния филм с Луи дьо Финес?

Руслан Мъйнов: Мен не ме притеснява, че хората ще сравняват, защото аз сега нарочно и тенденциозно не съм гледал този филм. Гледал съм го като малък и имам някакви бегли спомени – за щастие, защото той е прекалено ярък и човек, като го гледа, няма как да не се повлияе. 

Мисля, че ние успяхме да си направим много наши неща – извън филма. Даже има и сюжетни разлики в пиесата, и във филма. Много голямо творчество прояви режисьорът, защото той даде много хубава емоция, хубава енергия. Той е много рефлективен, приема идеи, виждания, усещания. Разбира се, конвертира ги, приема ги през неговата си призма.

Затова тази пиеса ще бъде много различна от филма. И така трябва да бъде. Все пак, театралната сцена и киното имат голяма разлика. Средствата, с които се разказва една история в киното са едни, а средствата, с които се разказва една история на театралната сцена, са съвсем други. 

Венцислав Асенов: Лично мен не ме притеснява, защото всеки един, ако иска да гледа филма, и преди да дойде на театър, ако иска и след това, ще види, че, кажи-речи, няма почти нищо общо. Има общо като сюжетни ходове, но четенето на тези сюжетни ходове и актьорската игра, е коренно различна. По съвсем различен начин сме чели персонажите. Да, ако говорим за ярки оценки и абсурдни оценки, невъзможни оценки, това всеки актьор трябва да го овладее. И това се прави и в друг тип комедии. В никакъв случай, не сме повтаряли, копирали или търсили нещо от филма. Аз самият съм го гледал последно преди години и категорично не съм гонил нещо да повтаряме.

Маргарита Хлебарова: Аз не съм гледала филма и няма да го гледам, защото не искам. А може и да съм го гледала, обаче да не мога да се сетя, че съм го гледала. Но похватите, наистина, в киното и в театъра са съвсем различни, и това е готиното.

Александра Сърчаджиева: Аз мисля, че няма как да бъдат сравнени филма и това, което правим ние, на сцената на Сатиричния театър. Смятам, че на зрителите ще им бъде изключително любопитно нашето представление, ще им остави огромно удоволствие и много ще забавляват.

/ДД