site.btaСветици и перверзници в Сатирата: Един въпрос – четири отговора

Смъртта отстъпва място на смеха в една криминална комедия с четири пиперливи монахини и техните игри на смъртта, които са изключително перверзни. Това казва пред БТА режисьорът Николай Младенов по повод „Светици и перверзници“ – най-новото заглавие в афиша на Сатиричния театър. Авторът Хосе Варлета присъства на премиерата в София.

Четири монахини, заподозрени за загадъчното убийство на сестра Катрин, са обект на разследване от инспектор Джеферсън и неговият помощник сержант Боб. С напредването на нощта нещата се заплитат все повече и мистериозното убийство става все по–загадъчно.

„Стъпката между светостта и перверзията не съществува. Всичко е едно. Всички сме едно. В мига, в който много си повярваме, че сме светци, ние веднага проявяваме най-лошото от себе си. И обратното – когато се чувстваме низвергнати, отчаяни от себе си, объркани, сме в състояние да извършим наистина свети дела“, казва актрисата Албена Павлова. Гледайки тази комедия, всеки ще може да зададе за себе си някакви въпроси или да открие някакви свои изкривявания, или перверзии, или напротив – да открие своята святост, смята актьорът Мартин Каров.

В „Светици и перверзници“ става дума за това, че никой не е такъв, какъвто си представя, че е, и не е такъв, какъвто се представя пред околните, коментира драматургът Богдана Костуркова.

В представлението участват още Йорданка Стефанова, Ана Вълчанова, Полин Лалова и Боян Арсов. Преводът е на Мариана Манолова. Сценографията е на Ванина Цандева, а хореографията – на Татяна Янева.

Режисьорът Николай Младенов, драматургът Богдана Костуркова и актьорите Албена Павлова и Мартин Каров пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за черното и бялото в „Светици и перверзници“, за смесицата от жанрове и аромата на юга, за човешките несъвършенства, за препратките към съвременната действителност и дали това е типична криминална комедия. И още: Възможно ли е една глухоняма монахиня да е в дъното на всичко? Кога смъртта отстъпва място на смеха? Защо, когато се чувстваме низвергнати, сме в състояние да извършим наистина свети дела? Защо никой не е такъв, какъвто си представя, че е?

Черно-бяла ли е тази комедия?

Николай Младенов: Да – бърз, категоричен и еднозначен отговор. Това е черно-бяла крими трилър комедия.

Албена Павлова: Това е много цветна комедия, въпреки картината, която виждате.

Мартин Каров: Аз по-скоро бих я нарекъл зловеща комедия, тъй като тя е една от класическите криминални комедии в която има умрял човек, инспектор разследва убийството. Така че по някакъв начин е черно-бяла, тъй като началната точка е смъртта. Но мисля, че авторът се е постарал, ние също се постарахме от цялото това нещо да излезе много хумор. Смятам, че се получи.

Богдана Костуркова: „Светици и перверзници“ на Хосе Варлета е един непознат, поне за мен, съвременен жанр. Разположена е на шахматна дъска – между черното и бялото, но има примес на трилър, на криминална комедия, на саркастичен шарж. Въобще, една странна смесица, която носи аромата на юга...

Възможно ли е една глухоняма монахиня да е в дъното на всичко?

Николай Младенов: Една глухоняма монахиня може да бъде в дъното не само на една интрига, а и в дъното на много ситуации в един манастир.

Албена Павлова: Не трябва да бъдат подценявани глухонемите. Защото те развиват други сетива. Други връзки правят мозъците им. И те могат да бъдат в основата на всичко – и на най-прекрасните дела, и на най-пъклените.

Мартин Каров: Зрителите ще се убедят, че има няколко много неочаквани обрати и всъщност историята се оказва много по-заплетена, отколкото всички очакват.

Богдана Костуркова: Една глухоняма монахиня може да направи много добри неща и много бели. Но това може да го направи и една сляпа монахиня, и една майка игуменка, обрекла се от младостта си на любовта към Бог. Може да го направи и една мъжествена жена. Човекът, избрал за свой дом Божия дом, може да направи много неща...

Кога смъртта отстъпва място на смеха?

Мартин Каров: Когато я вземем много насериозно. С човека също е така – когато се вземе много насериозно, той става смешен. Затова мисля, че смехът е спасението от всичките ни сериозни проблеми.

Богдана Костуркова: Смъртта и смеха са антоними, но в една добра драматургия смъртта може да предизвика смях, зависи каква е мотивацията – тя да бъде интерпретирана или да бъде обект на художествени интерпретации.
Смехът в „Светици и перверзници“ наистина измества смъртта, защото става дума най-общо за човешките ни несъвършенства.

Албена Павлова: Смъртта отстъпва място на смеха само и единствено в театъра.

Николай Младенов: Смъртта отстъпва място на смеха тогава, когато има криминална комедия, в която има четири пиперливи монахини. Когато имаме техните игри на смъртта, които са изключително перверзни. Когато те са безкрайно упоени в скуката си и търсят начин да се разнообразят. Тогава, когато нямат какво да правят, в един огромен манастир. А и са само четири. Тогава смъртта отстъпва място на смеха – защото всичко, което те правят, в крайна сметка, е да се забавляват...

Колко голяма е стъпката между светостта и перверзията?

Мартин Каров: Страхотно малка е. Като че ли почти я няма. Едно нещо, което за някой е свято, за друг може да се тълкува като перверзно. Затова мисля, че всичко е въпрос на гледна точка.

Албена Павлова: Стъпката между светостта и перверзността не съществува. Всичко е едно. Всички сме едно. В мига, в който много си повярваме, че сме светци, ние веднага проявяваме най-лошото от себе си. И обратното – когато се чувстваме низвергнати, отчаяни от себе си, объркани, сме в състояние да извършим наистина свети дела.

Николай Младенов: Стъпката, или по-скоро границата, между светостта и перверзността, е много тънка. Тя буквално е една нишка паяжина и може да бъде скъсана много лесно, когато прекрачиш границата.

Аз мисля, че в нашата черно-бяла криминална трилър комедия границата отдавна е прекрачена. Тя е прекрачена със самата идея за тази перверзна игра, с която нашите монахини запълват скучното си ежедневие.

Богдана Костуркова: Стъпката от светостта към перверзността е голяма. Стъпката от перверзността към светостта е още по-голяма. А нишката, която ги свързва, е тънка и, на пръв поглед, лесна да се скъса, но всъщност е жилава и устойчива като мрежата на паяка.

Това типична криминална комедия ли е?

Мартин Каров: Не бих казал. Да, криминална комедия е. Но тя неслучайно се казва „Светици и перверзници“, тъй като от едната страна е святото, а от другата страна е перверзията. И този баланс е много интересен, тъй като действието се развива в манастир, и това е много интересно, и много възбуждаща въображението отправна точка.

Албена Павлова: Не, това не е типична криминална комедия. Защото аз смея да твърдя, че ние сме шампанизирали спектакъла и с много други жанрове –хорър, ноар... Така че има за всекиго по нещо.

Николай Младенов: Не бих могъл да кажа, че това е типична криминална комедия. По-скоро, прилича на игра на разплитане на много тежък криминален случай. Защото структурата в тази драматургия не е структурата на типичната криминална комедия. Тук зрителят е оставен до последно да не разбира кой е убил сестра Катрин. Но през цялото време той е подвеждан да бъде сигурен след всеки разпит на сестра, че именно тя е убиец на сестра Катрин Уелстоун.

Като казвам, че структурата е различна, имам предвид, че има изсипване на сцените – натрупване на обстоятелствата, след това едни четири разпита, и след това директната развръзка, която не минава през сценичното действие, а през констатациите на инспектора, който разследва случая.

Богдана Костуркова: В пиесата, и вече в постановката, можем да кажем, че криминалната комедия е една от линиите, по които се движи спектакълът. Има съспенс, има богохулство – в кавички, има познаване на взаимоотношенията между мъжете и жените, има трилър, има сатира, има дори ситуационна комедия. Така че тази амалгама от сродни жанрове прави един спектакъл, който има собствено лице и собствен път към зрителите.

Има ли препратки към съвременната действителност?

Албена Павлова: Ако кажа, че има препратки от нашия сюжет към действителността, може би ще засегна цялата духовна общност. Ако кажа, че няма препратки, ще засегна драматурга, който все пак почива на някакви такива истории. Изкуството винаги се занимава със сюжети от живота и винаги се издига много над действителността.

Николай Младенов: Драматургията е съвременна, но няма директни съвременни препратки към действителността. Те не са били и обект на изследването ми, създавайки този спектакъл. Това е един повод за игра – между четири монахини, един инспектор и един сержант, и между едни четири прекрасни актриси, техните двама изключителни колеги и екипа в театъра.

Мартин Каров: Всички ние сме подложени на страшно много влияния – и от медии, и от общуване, и от социални приумици, и от ограничения. Така че всеки един от зрителите, гледайки нашата комедия, ще може да зададе за себе си някакви въпроси или да открие някакви свои изкривявания или перверзии, или напротив – да открие своята святост.

Богдана Костуркова: Пиесата е написана преди три години, така че тя носи всички белези на съвременната драматургия и на вълненията на съвременния човек. Това, което усетих, когато репетиционният процес бе на финала си, е, че това е една постановка, в която става дума за това, че никой не е такъв, какъвто си представя, че е, и не е такъв, какъвто се представя пред околните.