През ноември излезе третата ú стихосбирка „На сантиметър от чудото“

site.btaПоетът е деликатен винаги и в това е неговата сила, казва Теодора Тотева

Поетът е деликатен винаги и в това е неговата сила, казва Теодора Тотева
Поетът е деликатен винаги и в това е неговата сила, казва Теодора Тотева
Теодора Тотева. Пресфото БТА, снимка: Яница Христова

„Чуплива е, но деликатността е винаги чувствителна при дразнения. Тя е радар, компас. Благодарение на нея сме съпричастни към света. Не знам как поетът остава деликатен днес, поетът е деликатен винаги и в това е неговата сила.“ Това каза в интервю за БТА поетесата Теодора Тотева. 

През ноември от печат излезе третата ú стихосбирка – „На сантиметър от чудото“ (издателство „Жанет 45“). Неин редактор е Георги Господинов. „Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното“, цитират от издателството думите на Господинов върху четвъртата корица на книгата.

Пред БТА Теодора Тотева разказва за пътя на новата си стихосбирка към читателите, за общата си работа с Георги Господинов, за силата на думите и словото, за чудото в човешкия живот. Тя споделя и за своите литературни четения на необичайни места, сред които в Софийския централен затвор, и разкрива как лишените от свобода реагират на поезията. Тотева признава, че приема като своя кауза да се чете и да се говори повече за литература. 

 

„В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря и ние сме там, крехки, но налични“, казва за третата Ви стихосбирка редакторът й Георги Господинов. Какъв беше Вашият общ работен процес по книгата? 

- През 2021 г. Георги Господинов водеше творческо писане по време на „Аполония“. Един ден ме попита: „Имаш ли трета книга?“. Отговорих: „Не“. Тогава той ми зададе въпроса: „А искаш ли да работим заедно по нея?“. Естествено, приех с радост и с голямо вълнение.

Съвместната ни работа беше пълноценен и важен процес, в който да надграждам. Беше важно да създадем книга, без излишни стихотворения, която да донесе жизнеутвърждаващо усещане на човека, който я чете. Но най-главното от работата ни – Георги Господинов ми припомни, че литературата е сила, диалог със света. Общност от четящи и пишещи, които разговарят за деликатни теми и задават важни въпроси.

 „Деликатно и съхранително писане“ – казва още той във връзка със стихосбирката. Как един поет успява да остане деликатен днес? 

- Деликатност – точно тя съхранява човека. Чуплива е, но деликатността е винаги чувствителна при дразнения. Тя е радар, компас. Благодарение на нея сме съпричастни към света. 

Не знам как поетът остава деликатен днес, поетът е деликатен винаги и в това е неговата сила. Оставям я жива, будна, пазя я в другите.

А какво съхранява Вашето писано слово? 

- Пред словото винаги се обръщам със страхопочитание. Знам, че самите ние сме изградени от думи и е важно да съхраня думи като: човек, морал, добро, обич, красота, за да ги използвам правилно.

Четири години стоят между втората Ви книга „Преди тишината“ и сегашната – „На сантиметър от чудото“. Какво се промени през тези години за Вас като автор? 

- Това, което се е променило за мен като автор, е същото, което се е променило за мен като човек. Да не забравяме, че през 2020 г. светът затвори границите си, раздели хора, постави маски, даде ни нови усещания за страх и надежда. Сега живеем във време на война, която се води толкова близо до нас, и война, която водим като общество. Това са лични битки, които те променят. Както казва Вонегът: „Ние не сме в състояние да се избавим от злите помисли на човечеството. Но можем да се избавим от машините, които ги привеждат в действие. Давам ви свещена парола: РАЗОРЪЖЕТЕ СЕ“. Сега по-често се разоръжавам.

Какво е за Вас всъщност „чудото“? И от какво зависи да сме близо или далеч от него? 

- Чудото е спасението във всеки един от нас, а ние сме на сантиметър от него – просто трябва да повярваме, за да го сбъднем. От какво зависи ли... Ласло Наги казва: „Не обяснявай чудесата – чудодействай“, от нас, от вярата ни в живота, но не да чакаме той да стане по-добър… А ние да положим усилие, защото знам – човекът сам по себе си е чудо. Просто сме забравили, хубаво е да си го припомним. Това беше и причината тази книга да я има, да знаем, че можем да сбъднем чудото в себе си.

„Ще остаряваш дълго, 

ще остаряваш красиво,

както остарява Бог“, пишете в „На сантиметър от чудото“ и Бог често се споменава в книгата. Вярващ човек ли сте? Какво е вярата за Вас?

- Отговорих, без да искам на този въпрос в предишния. Да, вярвам, но в Бог, който човекът носи. Богът, сбъдващ чудото. Вярвам в смирението, в това, че сме тленни и имаме грубо 80 години, при добро стечение на обстоятелствата, да бъдем хора, които се грижат един за друг, завещават повече смисъл и надежда. Моят Бог е човешката любов. 

„Колко е хубаво да те има

когато вече не си до мен“, пишете в друго стихотворение. Няколко от произведенията в книгата са свързани с темата за близките, които губим, но които завинаги остават в спомените и емоциите ни… 

- Писането съхранява, затова е толкова близо до любовта – пази, носи спомени, говори за хора и места, които вече не съществуват. Но въпреки това са тук, с нас. Това е магията на литературата, тя запазва времената и те заживяват наново в нея.

Какво Ви даде писането на поезия през годините до момента? А какво Ви взе? 

– „Поет е доста рискова професия“ – цитирам Миряна Башева. Винаги си на границата между свободата и лудостта, но имаш непреклонната вяра в света, в усещането, че животът е сътворен от поезия. 

Представяла сте свои стихосбирки на необичайни места, сред които в Централния софийски и Старозагорския затвор. Как лишените от свобода приеха тази инициатива?

– С любопитство и плахост. Представете си момиче с книга, изправено пред 20-30 човека, лишени от свобода, с различни присъди, които заявяват, че се страхуват от поезията. Попитах: „Защо?“. Отговорът беше: „Защото не я познаваме.“ Тогава им обясних, че поезията е част от всеки един от нас, дадох им обикновен пример с небе, цвете или любим човек. Казах, че може би някой от тях е поет, но още не го знае и в този момент трима вдигнаха ръка и споделиха, че понякога пишат. Осмелиха се, после четоха и поискаха книги. Беше хубаво. Беше процес.

Организирала сте и поетични четения в ромски квартали на малки български села. Какви впечатления пазите от тези събития?

- Единственото, което мога да кажа, е, че хората имат нужда от култура. Много е жалко, че поезията е скрита из рафтовете на книжарниците и не достига до по-голяма общност. Друг страшен проблем е опростяването на аудиторията в клинични размери. Затова реших да действам и да запозная хора от малцинствата със съвременна българска поезия. Не четох само мои неща, четох Константин Павлов, Мария Вирхов, Георги Рупчев, Иван Теофилов, Иван Методиев, Валентин Дишев, Никола Петров, Ина Иванова и още много поети. И ще го направя пак, защото има глад за култура и светлина. 

Казвате, че приемате литературата като кауза и искате да запознаете хората, за които тя е труднодостъпна, със съвременната поезия. Това ли е според Вас начинът един автор днес да бъде близо до читателите си?  

- Това е начинът да се развива културата ни, да се формира вкус, да се възпита отношение към поезията и литературата. Днес начинът един автор да е близо до читателите си, знаем, това са социалните мрежи. Но предпочитам личните срещи, емоциите и разговорите очи в очи. 

Да, приемам като кауза да се чете повече, да се говори за литература и това говорене да излезе от своя кръг. 

А какво предстои за стихосбирката „На сантиметър от чудото“?

- Предстои премиера, за която още не е уточнена дата и много представяния из страната, възнамерявам да бъдат с благотворителна цел. В момента работя с художник, ще се включат и актьори, за да представим поезията като празник, като чудо, което да сбъднем в човека.

 

Теодора Тотева е родена през 1992 г. Завършва „Журналистика” в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което следва магистратура „Журналистика, продуцентство и финанси” във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Работила е като телевизионен сценарист в различни продукции, както и като репортер в сп. „Черно и бяло”, в. „24 часа” и „Сега“. 

Дебютната ú стихосбирка „Голи стихове“ излиза през 2014 г. (изд. „Сиела“) с редактор Калин Терзийски. Втората ú стихосбирка „Преди тишината“ е издадена през 2018 г. (изд. „Scribens“) и неин редактор е Валентин Дишев.  „Преди тишината“ е удостоена с национална награда за поезия „Георги Черняков“ и е отличена с грамота „Владимир Башев“. 

Теодора Тотева е съосновател на сайта за съвременна българска литература Bookwar.bg. 

Тя е един от авторите, които през 2013 г., заедно с Калин Терзийски, създават литературния клуб „Благодатния четвъртък“ към Столична библиотека. През 2018 г. Теодора и група млади поети създават „Хралупата“ - място за срещи и представяния на книги в София. 

Тотева представя поезията си по нестандартен начин, включително в колаборации с актьори или като поетични пърформанси с художници на различни фестивали.

Стихотворения на Теодора Тотева са включвани в български и международни сборници и са превеждани на английски, испански, арабски, италиански и португалски език. 

/ТС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:06 на 25.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация