site.btaПоставянето на местни лица начело на партийните листи е врата към местните избори догодина, смята социологът доц. Пампоров

Поставянето на местни лица начело на партийните листи е врата към местните избори догодина, смята социологът доц. Пампоров
Поставянето на местни лица начело на партийните листи е врата към местните избори догодина, смята социологът доц. Пампоров
снимка: БТА, архив

Поставянето на местни лица начело на партийните листи отваря допълнителна врата към местните избори догодина. Това заяви в интервю за БТА доц. д-р Алексей Пампоров от Института по философия и социология при Българската академия на науките. Листите бяха добре наредени, имахме основно водачи местни хора, каза той. Според него предизборната кампания се е отличавала с тишина, като са липсвали скандалите.

Пампоров смята, че няма изненада и в резултата.

Следва пълният текст на интервюто:

Доц. Пампоров, как разчитате резултата от изборите?

- Изборите показаха, че трябва да се промени системата за отчитане на изборната активност. Очевидно е, че списъците не се опресняват и актуализират своевременно и в тях присъстват починали хора и хора, трайно емигрирали в чужбина. Принципът „постоянен адрес“ в това отношение е предпоставка за изопачаване на изборната активност. Не може в списъците да присъстват 6,6 млн. души, а преброяването ден по-късно да обяви, че цялото население на страната е 6 520 000, като в това число влизат и децата.

Формално ниската активност кара някои анализатори да твърдят, че хората „са се уморили от избори“, но това е нещо, с което не мога да се съглася. След като приблизително 90 хил. души, или около 3% от всички гласували, са отишли до урните и са пуснали бюлетина с „Не подкрепям никого“ – това е огромен шамар за политическата класа.

А иначе в резултатите няма изненада. Социологическите агенции добре си бяха свършили работата и имаме очаквано разпределение на вота.

Как оценявате изминалата вече предизборна кампания?

- Като цяло кампанията беше различна от всички останали досега. Тя в повечето случаи беше направена тихо и по места. Следих кампаниите на ГЕРБ, БСП, „Демократична България“, „Продължаваме Промяната“ – всички спазваха принципа на „стиснатите ръце“. При предишните кампании имаше скандали, търсеше се пряката конфронтация, скандалът, докато сега кампаниите бяха по места. Листите бяха добре наредени, имахме основно водачи – местни хора. Партиите сложиха хора, които са разпознаваеми на местно ниво. Поставянето на местни лица начело на листите отвори допълнителна врата към местните избори догодина.

Там, където имаше активни кампании по места, където листите бяха оглавени от местни лица – например при ГЕРБ и ДПС, виждаме ръст на гласовете. 

„Продължаваме Промяната“ разчиташе само на харизмата на своите лидери. 

Бяха ли набелязани реалните проблеми на българите?

- Сложи се твърде голям фокус върху международната обстановка. Никой не каза реалните проблеми и липсваше адекватно адресиране на решения.

Обществото очаква ли да има редовно правителство?

- Хората по места са доволни от служебния кабинет, нещата се случват и без редовно правителство. България обаче има нужда от конкретни законодателни промени, от това да приема бюджети.  

Как оценявате последното преброяване на населението, данните от което бяха изнесени от Националния статистически институт (НСИ) преди дни?

- Преброяването беше много проблематично. То беше заложено с лош дизайн и това затрудни хората, които искаха да попълнят данните онлайн. НСИ се опита да използва преброяването като инструмент за набиране на тотални данни за цялото население. Преди беше възможно един млад човек да попълни данните на баба си и дядо си само на база на техния единен граждански номер и тяхната регистрация. НСИ мислеше, че пак ще има висок дял на самопреброилите се. Анкетьорите пък бяха ниско платени и не си свършиха добре работата. НСИ направи заместване на данни на база на това, което се знае от предишното преброяване, на база на регистрите на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ за информацията за хората в чужбина. Фактически, проблемът е технически и затова имаше забавяне.

Смятате ли, че демографската криза се задълбочава?

- Стремежът на страната ни трябва да бъде възстановяване на регионите, всяко правителство го говори това нещо. Когато нямате училище, хората се изнасят в по-големите градове. Когато махнете и здравеопазването, емигрират не само младите, но и възрастните хора.

Относно демографията – с тази тема не се занимават социолози или демографи, а политици или историци. Първо, трябва да спрем да се вторачваме в смъртността, проблемът беше смъртността от COVID-19, защото тя засегна млади хора.

Раждаемостта, от друга страна, не се подобрява със социални помощи. Например безплатната детска градина не решава много, защото за детето са нужни дрехи, обувки, транспорт, инфраструктура. Родителите в квартал „Филиповци“, които искат да интегрират своите деца, ги записват в квартал „Люлин“. За да стигнат до училище, децата излизат с два чифта обувки, защото газят през кал, а на шосето си слагат нови обувки. По-малките деца родителите ги изнасят на ръце.

Ако искате да насърчите раждаемостта, трябва да имате условия. Трябва да се насърчи кариерното развитие на жените, а работодателите да помислят за по-голяма гъвкавост в работния процес.

Вие участвате в проучвания сред ромите, включително и за нагласите за изборите. Какви са проблемите на ромите?

Интеграцията на ромите в България е факт, увеличи се броят на хората в заетост, в образованието. Големият проблем обаче е „отварянето на ножицата“. От една страна имаме все повече хора, които са пълноценна част от обществото, от друга – такива, които все повече се маргинализират. Някои от тях нямат лични документи и институциите отказват да ги припознаят, въпреки че те се раждат в болница или поне часове след раждането те отиват в лечебно заведение. Ако ромските деца продължават да са без издадени документи, те ще продължават да не са обхванати от образователната система.

Има зони с дълбока гетоизация. В някои квартали все още имаме землянки. В „Предел махала“ в Благоевград ще видите дупки, изкопани в земята. В квартал „Надежда“ има хора с пропаднали къщи.

/РИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:18 на 27.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация