Европейската комисия публикува снощи на сайта си бележките към Стратегическия план на България за прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2023 година. Наред с тях на разположение е и отговорът на България по повод коментарите.
Стратегическият план е ново нещо, тъй като ако до момента имахме директни плащания и Програма за развитие на селските райони (ПРСР), сега парите ще се движат по друг начин. Важен е крайният резултат, но той се основава на цели, коментира Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, която днес резюмира пред журналисти 405-те бележки на Комисията.
Първите цели са устойчиви земеделски доходи, най-вече в контекста на войната в Украйна. Това е и един от въпросите, към които имаме бележки от ЕК.
Логично, следва засилване на пазарната ориентация, както и на позицията на земеделците.
Но най-голямата промяна идва от три цели: смекчаване на последиците от изменението на климата, опазването и устойчивото управление на водата, въздуха и почвите и запазване на биоразнообразието.
Боянова подчерта целта, по която тя работи, но и която е във фокуса на съвременното земеделие - модернизиране на стопанствата чрез иновации, цифровизация и обмен на знания.
Едно от новите неща в плана е, че за всяка интервенция, дори по директните плащания, трябва да има конкретен резултат, който всеки сам решава колко е. И ако не го изпълни, получава санкции.
Сред основните бележки на ЕК по предложението за Стратегическия план на страната ни е липсата на яснота относно всички цифри - как са изчислени тези суми и ставки? Също така е изразено съжаление, че в плана не са включени национални стойности за нито една от другите цели на стратегията "От фермата до трапезата" и на Стратегията за биологичното разнообразие. А те са основни за ЕК, така че неглижирането им съвсем не е на място.
Отговорът на българското аграрно министерство е лаконичен. Сега следва да се работи по корекциите на посочените от Комисията слаби звена в националния ни план.
/ЦМ/
news.modal.text
