site.btaСъдбата на детето, неговите качества и името му се определят от деня и часа на раждане, според поверията в поповското село Садина
BOBSTH 13:23:01 03-01-2022
IS1320BO.025
с. Садина - раждане - капански поверия
Съдбата на детето, неговите качества и името му се определят от деня и часа на раждане, според поверията в поповското село Садина
с. Садина, община Попово, 3 януари /Боряна Димитрова, БТА/
Съдбата на детето, неговите качества и името му се определят от деня и времето, по което се е родило, според поверията в поповското село Садина.
От стародавни времена жителите на населеното място, които са представители на капанската етнографска група, гадаят какво очаква новороденото. Някои от обичаите и обредите при раждане се спазват и днес, разказа за БТА Илка Дечева - директор на ОУ "Хр. Ботев" в селото. Тя черпи информация от своята майка - 82-годишната Недка Банева, която днес празнува рожден ден.
Смята се, че ако е родено рано сутринта, детето ще е ранобудно и работно. Ако е на "добър ден" - ще е "честито", с късмет, а ако е в събота - ще има и магически дарби. Местните хора спазват съхранени през години обреди още от бременността, през раждането и до отглеждането на децата.
Дечева разказва, че раждането при капанците се пази в най-дълбока тайна. Смята се, че колкото повече хора знаят за него, толкова по-продължително ще е то. Затова бабата, която ще изражда детето, се е повиквала тайно, ако раждането е в къщи. В миналото, когато раждането се е случвало дори и на нивата, помощник на родилката е по-възрастна, вече раждала нейна роднина - свекърва, буля. Тогава обикновено пъпната връв се е отрязвала със сърп или ножица и се е завързвала с червен вълнен конец.
В първите 40 дни след раждането родилката се нарича лууса. За да се предпазят майката и детето от зли сили и уроки, на ръцете им се привързват червени конци. Родилката не бива да излиза навън след залез, не се оставят нейни и на детето дрехи и пелени навън по това време. Това се прави и днес от голяма част от наследниците на капанците. Детето не се оставя никога само. Ако на майката се наложи да излезе, до новороденото се поставяло ръжен или метла, за да го пазят.
При къпането се извършва и кадене - цялото помещение се прикадява с тамян от бабата. Поканват се само жени, които вече са раждали и са близки роднини и съседки. За каденето се омесва питка и се приготвят ястия, с които ще се нагостят гостенките. Когато си тръгват те, откъсват по един конец от дрехата си и го оставят до бебето, за да не плаче. Дечева добавя, че се оставят и железни пари - идеята е да дрънкат, за да е разговорливо детето.
Някога кръщаването на детето е ставало в първия неделен или най-близкия празничен ден след раждането, припомня Дечева. Кръстник на детето е същият, който е венчал родителите. Той го отнася в църквата за кръщавката. На тази служба майката не присъства. Връщайки вече кръстеното дете, кръстникът го подава на майката с думите: "Еврейчи го взех, христиенчи ти го връщам". Името на детето се е избирало от кръстника или от родителите. Детето получавало името на своя дядо, баба или името на кръстника. Ако се е родило на църковен празник, му се дава името на светеца. Капанците казват: "То си дошло с името!". В наши дни тази традиция е леко изменена, с навлизането на съвременни по-модерни имена.
Когато падне пъпната връв на новороденото, тя се хвърляла на "хубаво място" - например в училище, за да е детето умно и учено.
Очистителната молитва, която майката си чете в църквата на 40-я ден от раждането е за пречистване и слага край на периода, през който тя е лууса. След като свърши църковната молитва майката и детето отиват на гости на близки роднини - майка или кръстник.
По думите на възрастната жена - ако някое семейство губи дете при раждане и това се случва за пореден път, новороденото се именува Стоян или Стоянка. Хората "вплитали" в името му вярването, че като казва така ще се застои, ще оживее и израсне сред тях.
Раждането на дете в семейството си остава сред най-очакваните моменти. Появата на новия член във всички времена е носела радост и нови вълнения у близките и роднините.
/ИС/
IS1320BO.025
с. Садина - раждане - капански поверия
Съдбата на детето, неговите качества и името му се определят от деня и часа на раждане, според поверията в поповското село Садина
с. Садина, община Попово, 3 януари /Боряна Димитрова, БТА/
Съдбата на детето, неговите качества и името му се определят от деня и времето, по което се е родило, според поверията в поповското село Садина.
От стародавни времена жителите на населеното място, които са представители на капанската етнографска група, гадаят какво очаква новороденото. Някои от обичаите и обредите при раждане се спазват и днес, разказа за БТА Илка Дечева - директор на ОУ "Хр. Ботев" в селото. Тя черпи информация от своята майка - 82-годишната Недка Банева, която днес празнува рожден ден.
Смята се, че ако е родено рано сутринта, детето ще е ранобудно и работно. Ако е на "добър ден" - ще е "честито", с късмет, а ако е в събота - ще има и магически дарби. Местните хора спазват съхранени през години обреди още от бременността, през раждането и до отглеждането на децата.
Дечева разказва, че раждането при капанците се пази в най-дълбока тайна. Смята се, че колкото повече хора знаят за него, толкова по-продължително ще е то. Затова бабата, която ще изражда детето, се е повиквала тайно, ако раждането е в къщи. В миналото, когато раждането се е случвало дори и на нивата, помощник на родилката е по-възрастна, вече раждала нейна роднина - свекърва, буля. Тогава обикновено пъпната връв се е отрязвала със сърп или ножица и се е завързвала с червен вълнен конец.
В първите 40 дни след раждането родилката се нарича лууса. За да се предпазят майката и детето от зли сили и уроки, на ръцете им се привързват червени конци. Родилката не бива да излиза навън след залез, не се оставят нейни и на детето дрехи и пелени навън по това време. Това се прави и днес от голяма част от наследниците на капанците. Детето не се оставя никога само. Ако на майката се наложи да излезе, до новороденото се поставяло ръжен или метла, за да го пазят.
При къпането се извършва и кадене - цялото помещение се прикадява с тамян от бабата. Поканват се само жени, които вече са раждали и са близки роднини и съседки. За каденето се омесва питка и се приготвят ястия, с които ще се нагостят гостенките. Когато си тръгват те, откъсват по един конец от дрехата си и го оставят до бебето, за да не плаче. Дечева добавя, че се оставят и железни пари - идеята е да дрънкат, за да е разговорливо детето.
Някога кръщаването на детето е ставало в първия неделен или най-близкия празничен ден след раждането, припомня Дечева. Кръстник на детето е същият, който е венчал родителите. Той го отнася в църквата за кръщавката. На тази служба майката не присъства. Връщайки вече кръстеното дете, кръстникът го подава на майката с думите: "Еврейчи го взех, христиенчи ти го връщам". Името на детето се е избирало от кръстника или от родителите. Детето получавало името на своя дядо, баба или името на кръстника. Ако се е родило на църковен празник, му се дава името на светеца. Капанците казват: "То си дошло с името!". В наши дни тази традиция е леко изменена, с навлизането на съвременни по-модерни имена.
Когато падне пъпната връв на новороденото, тя се хвърляла на "хубаво място" - например в училище, за да е детето умно и учено.
Очистителната молитва, която майката си чете в църквата на 40-я ден от раждането е за пречистване и слага край на периода, през който тя е лууса. След като свърши църковната молитва майката и детето отиват на гости на близки роднини - майка или кръстник.
По думите на възрастната жена - ако някое семейство губи дете при раждане и това се случва за пореден път, новороденото се именува Стоян или Стоянка. Хората "вплитали" в името му вярването, че като казва така ще се застои, ще оживее и израсне сред тях.
Раждането на дете в семейството си остава сред най-очакваните моменти. Появата на новия член във всички времена е носела радост и нови вълнения у близките и роднините.
/ИС/
Потвърждение
Моля потвърдете купуването на избраната новина