site.btaНа 20 юни 1937 г. е установен световен рекорд за полет без междинно кацане по маршрута Москва - Северен полюс - Ванкувър

На 20 юни 1937 г. е установен световен рекорд за полет без междинно кацане по маршрут Москва - Северен полюс - Ванкувър.

По данни на Държавната научна библиотека „Крупской“ в Московска област, полетът започва на 18 юни 1937 г. Осъществен е от съветски екипаж начело с Валерий Чкалов, и летците Георгий Байдуков и Александър Беляков, които с едномоторен самолет АНТ-25 изминават за 63 часа и 16 минути 9130 километра, от които 8582 километра по права линия.

На 19 юни в 13:50 ч. екипажът достига бреговете на Канада. Оттам той се насочва на запад, за да премине Скалистите планини – планинска верига в западната част на Северна Америка. Екипажът лети на сляпо, за да преодолее облачността, съпроводена с обледеняване; самолетът се изкачва на 6100 метра, а температурата зад борда е минус 20 градуса.

На 20 юни в 00:40 ч. кислородът им свършва, но до сутринта АНТ-25 вече лети покрай океанското крайбрежие, приемайки радиосигнали от Анкъридж, Сиатъл и Сан Франциско. Поради силните насрещни ветрове е изразходвано повече гориво от очакваното, което не позволява да продължат полета до Сан Франциско, където е планирано кацането.

На 20 юни самолетът на Чкалов каца на летище в покрайнините на Портланд, Ванкувър. Екипажът завършва полета Москва – Колски полуостров – Баренцово море – Земята на Франц-Йосиф – Северен полюс – остров Мелвил – Айлънд Банкс – Пиър Пойнт – островите Куин Шарлот – Ванкувър – Портланд. Полетът е утвърден като национален рекорд на Съветския съюз.

Америка посреща пилотите като герои. Вместо планирания петнадесетминутен разговор, президентът Рузвелт разговаря със съветския екипаж в продължение на час и четиридесет минути.

Ето какво публикува БТА в „Български бюлетин“:

Москва, 19 юни 1937 г. /Хавас/ Полетът Москва – Сан-Франциско е предприет от видните летци на СССР, Чкалов, Байдуков и Беляков. По тяхно искане им бе дадено предварително разрешение. За организирането на полета бе учредена една правителствена комисия, съставена от г-н Рухмович, народен комисар за индустрията за отбраната, помощникът му г-н Каганович, Тудолев – виден строител на аероплани, Алскис, помощник народен комисар за отбраната и подначалника на Централната дирекция на Северните морски пътища Янсон.

***

Ванкувър, 20 юни 1937 г. /Хавас/ Съветският аероплан кацна на аеропристанището на Ванкувър в 18:25 ч. (местно време).

***

Вашингтон, 21 юни 1937 г. /Хавас/ Съветските авиатори, които кацнаха на аеропристанището при Ванкувър са изминали едно разстояние от около осем хиляди и седемстотин километра, вместо девет хиляди километра, които те биха изминали, ако бяха кацнали в Сан-Франциско. Авиаторите получиха нареждане от съветския посланик в Вашингтон г-н Трояновски да се запасят с бензин във Ванкувър и да отлетят за Окланд, щом се подобрят атмосферните условия.

***

Москва, 26 юни 1937 г. /ТАСС/ Днес в Москва, обкичена със знамена и цветя, имаща празничен вид, посрещна радостно завоевателите на Северния полюс. Към 17 часа роднините и приятелите на участващите в експедицията, както и грамадно множество, се събраха на централното аеропристанище. На трибуната се намираха Сталин, Молотов, Каганович, Ворошилов, Калинин, Чубар, Литвинов и други водачи на партията и членове на правителството, както и съветските маршали Будиени и Йегоров. В 17 ч. се показаха на хоризонта четирите аероплана от експедицията, които, един след друг, бляскаво слязоха. Членовете от полярната експедиция бяха посрещнати с въодушевени приветствия и „ура“ и бяха обсипани с цветя. На аеропристанището стана едно тържество, през време на което подпредседателят на Съвета на народните комисари г-н Чубар приветства членовете на експедицията от името на Централния комитет на партията и на правителството на СССР. След него взеха думата господата Шмидт и Водопянов. След тържеството, членовете на експедицията се отправиха за града. Стотици хиляди хора, излезли на улиците, ги приветстваха сърдечно.

През 1989 г. конструкторският отдел на Андрей Николаевич Туполев изгражда копие на АНТ-25, което е изложено в Централния музей на ВВС в Монино, Московска област.