Управляващата в Малта Лейбъристка партия спечели предсрочните избори в събота, а това донесе втори пореден мандат за премиера Робърт Абела и исторически четвърти пореден за лейбъристите, с което те затвърдиха политическата си хегемония.
Лейбъристката партия събра 51,8% от гласовете, побеждавайки консервативната Националистическа партия, която получи 44,7% от вота, посочва ДПА.
„Това е победа на целия народ въз основа на програмата, която предложихме с мисъл за целия народ“, каза Абела пред репортери след обявяването на първите екзитполове и добави, че резултатът от изборите показва, че партията му е получила категоричен мандат за управление от хората. „Нека запазим духа на национално единство и заедно да работим в името на прогреса на страната“, допълни той.
В понеделник сутринта Абела положи официално клетва пред президента Мириам Спитери Дебоно.
На няколко места на средиземноморския остров вестта за победата беше посрещната със заря, а пред централата на лейбъристите в град Хамрун се събра голямо множество, облечено в червено – цвета на партията и на малтийския флаг.
Мнозина правеха знак с четири пръста, символизиращи четвъртата поредна победа на лейбъристите от 2013 г.
ОПОЗИЦИЯТА ПРИЗНА ПОРАЖЕНИЕТО, НО ВИДЯ И УСПЕХИ
Опозиционният лидер Алекс Борг обяви във видеообръщение към привържениците си, че се е обадил на Абела, за да го поздрави.
„Хората се произнесоха и ние трябва да се съобразим с тяхната воля“, посочи той.
Чарлз Бонело, генерален секретар на Националистическата партия, пръв призна официално изборното поражение в ефира на малтийската телевизия, но отбеляза, че неговата политическа сила все пак е успяла да намали мнозинството на Лейбъристката партия.
Сегашното мнозинство в парламента на лейбъристите ще бъде по-малко в сравнение с 2022 г., когато на предишните избори те събраха 55% от гласовете.
По официални данни избирателната активност е била 87%. Високото участие на гражданите в Малта не е рядкост за островната държава.
КАК СЕ СТИГНА ДО ИЗБОРИТЕ
В края на април 48-годишният Абела предизвика предсрочните избори, които се произведоха в събота, с година по-рано от предвиденото. Той обоснова решението си с усложнената геополитическа обстановка заради войната в Иран.
Премиерът обяви, че правителството му се нуждае от силен мандат от хората, за да се справи с надвисналата енергийна криза и несигурност.
Икономиката на Малта е една от най-добре представящите се в ЕС за миналата година. Тя отчете растеж от 4%, а реална безработица практически няма.
Но както и на други места по света конфликтът в Близкия изток породи страхове от повишение на инфлацията, отбелязва Ройтерс.
Като страна, разчитаща на внос и туризъм, тя е особено застрашена от последствията при рязко поскъпване на цените на петрола и авиационното гориво.
Но според наблюдатели всичко това е било само политическа маневра на Абела с цел да попречи на Борг, който пое лидерството в Националистическата партия едва през септември, да натрупа достатъчно обществена популярност, да се утвърди като негов сериозен опонент.
По време на кампанията левоцентристката Лейбъристката партия излезе с послание за приемственост и изтъкваше високия икономически растеж като доказателство, че управлява добре.
Националистите на Борг, от своя страна, се представиха като алтернатива, която ще подобри инфраструктурата на Малта и ще намали зависимостта ѝ от чуждестранна работна ръка. Тридесетгодишният Борг – юрист и бивш победител в малтийския конкурс „Мистър Свят“ – беше представян като ново лице, способно да донесе промяна след повече от десет години лейбъристко управление.
Абела, син на бивш президент, за пръв път дойде на власт през 2020 г., след като предшественикът му Джоузеф Мускат подаде оставка заради скандалните разкрития около убийството на разследващия журналист Дафне Каруана Галиция, загинала при бомбен атентат срещу автомобила ѝ. Случаят осветли корупция по високите етажи на властта.
Освен двете основни партии Лейбъристката и Националистическата в бюлетината имаше още шест политически сили, но дори взети заедно гласовете им бяха под 5% – прага за влизане в парламента. От независимостта на бившата британска колония през 1964 г. в законодателния орган не е влизала друга формация, различна от лейбъристите и националистите.
КОИ СА ОСНОВНИТЕ ТЕМИ, ВЪЛНУВАЩИ МАЛТИЙСКОТО ОБЩЕСТВО
Според доклад на Съвета на Европа за миналата година, въпреки разкритията при политическата криза около убийството на Каруана Галиция Малта все още има значителни проблеми с корупцията.
Това обаче не бе най-важната тема на изборите, защото въпросът, който вълнуваше най-много гласоподавателите, се оказа икономиката.
Разположена край бреговете на Сицилия, Малта е най-малката и най-гъстонаселената държава в ЕС. Около 550 000 души живеят на площ от 316 кв. км, отбелязва Франс прес.
Островът има процъфтяваща икономика, основен двигател на която са туризмът, индустрията на онлайн игрите (онлайн гейминга) и финансовите услуги. Безработицата е една от най-ниските в ЕС.
Но въпреки намалената раждаемост, през последното десетилетие населението се увеличи с близо 30%, основно заради притока на мигранти.
Това доведе до строителен бум, който изпълни хоризонта над острова със строителни кранове, създава огромен автомобилен трафик и задръствания и влоши качеството на важни обществени услуги.
Неправителствени организации критикуват рисковете, които всичко това създава за околната среда, както и за опазването на богатото културно наследство на бившата британска колония, включващо обекти под защитата на ЮНЕСКО.
Островът е беден на природни ресурси и внася голяма част от енергията си, което го прави уязвим при външни сътресения.
Лейбъристите силно субсидират цената на енергоносителите и обещаха да продължат да го правят и занапред.
Малта е на предната линия по отношение на климатичните промени и е заплашена от опустиняване и засушаване, но нито една от двете водещи партии не възприе темата като приоритетна за нея, отбелязва Франс прес.
В Малта има Зелена партия, но и тя като всички останали формации досега не е успявала да се пребори за място в парламента.
/ГГ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
