Сдружение "Амнести Интернешънъл България" – Прессъобщение

site.btaАмнести Интернешънъл за Иран: Масовото избиване на протестиращи изисква глобални дипломатически действия, за да се сложи край на безнаказаността

Амнести Интернешънъл за Иран: Масовото избиване на протестиращи изисква глобални дипломатически действия, за да се сложи край на безнаказаността
Амнести Интернешънъл за Иран: Масовото избиване на протестиращи изисква глобални дипломатически действия, за да се сложи край на безнаказаността

Проверени видеоклипове и достоверна информация от очевидци в Иран разкриват масови незаконни убийства, извършени в безпрецедентен мащаб, на фона на продължаващото прекъсване на интернет, наложено от властите от 8 януари, за да скрият престъпленията си, заяви Амнести Интернешънъл.

Организацията призовава държавите членки на ООН да признаят, че системната и продължаваща безнаказаност за престъпленията, извършени от силите за сигурност по време на настоящите и минали протести, е окуражила иранските власти да продължат с престъпното си поведение. От 28 декември ескалиращото смъртоносно потискане на предимно мирните демонстрации доведе до безпрецедентна загуба на човешки животи по време на разгонването на протестите, като според официални данни броят на жертвите достигна 2000.

Държавите членки на ООН трябва да предприемат незабавни и координирани действия, за да предотвратят по-нататъшно кръвопролитие, включително чрез свикване на специални сесии на Съвета за правата на човека на ООН и Съвета за сигурност на ООН. За да сигнализират края на ерата на безнаказаността и да предотвратят по-нататъшно кръвопролитие, държавите членки трябва да обмислят и създаването на международни механизми за правосъдие, насочени към провеждането на бързи наказателни разследвания и преследване на лицата, които са извършили престъпления по международното право и груби нарушения на правата на човека. Държавите трябва също така да призоват Съвета за сигурност да отнесе ситуацията в Иран към Международния наказателен съд (МНС).

„Тази спирала от кръвопролития и безнаказаност трябва да приключи. В сравнение с досегашните груби нарушения на правата на човека и престъпления по международното право по време на протести от страна на на иранските власти, тежестта и мащабът на убийствата и репресиите от 8 януари насам са безпрецедентни“, заяви Аньес Каламар, генерален секретар на Амнести Интернешънъл.

„Големи групи от иранското общество излязоха по улиците, пренебрегвайки куршумите, а в същото време върховният лидер на Иран и силите за сигурност предприеха най-смъртоносното си репресивно действие досега. Властите умишлено прибегнаха до масови убийства на протестиращите, които изискваха фундаментална промяна и преход от системата на Ислямската република към нова система на управление, която зачита правата и достойнството на хората. Международната общност трябва да предприеме спешни дипломатически действия, за да защити протестиращите от по-нататъшни масови убийства и да се противопостави на безнаказаността, която е в основата на държавната политика на кръвопролитие.“

Според доказателствата, събрани от Амнести Интернешънъл, силите за сигурност, разположени по улиците и на покривите, включително на жилищни сгради, джамии и полицейски участъци, многократно са стреляли с пушки и ловни пушки, заредени с метални сачми, като често са целели главите и торса на невъоръжени протестиращи. Медицинските заведения са препълнени с ранени, а разстроените семейства търсят изчезналите си близки сред чувалите с тела до препълнените морги и са свидетели на трупове, натрупани в пикапи, товарни контейнери или складове.

Амнести Интернешънъл анализира десетки видеоклипове и фотографии, свързани с репресиите срещу протестите от 8 януари насам в 10 града в провинциите Алборз, Гилан, Керманшах, Разави Хорасан, Систан и Белуджистан и Техеран. Организацията се консултира и с независим патолог по отношение на фотографии и видеоклипове, показващи фатални или тежки наранявания.

Защитници на правата на човека и журналисти извън Иран споделиха с Амнести Интернешънъл екранни снимки на текстови или гласови съобщения от 38 лица в 16 града в девет провинции в Иран. Освен това организацията разговаря с три информирани източника в Иран, включително медицински работник и двама протестиращи, и 16 информирани източника извън Иран, включително роднини на жертви, защитници на правата на човека, журналисти и очевидец, който е напуснал Иран на 12 януари.

Събраните от Амнести Интернешънъл доказателства сочат координирана ескалация в цялата страна на незаконното използване на смъртоносна сила от силите за сигурност срещу предимно мирни протестиращи и минувачи от вечерта на 8 януари.

Според видеоанализ и разкази на очевидци, силите за сигурност, участвали в смъртоносното потушаване, включват Ислямската революционна гвардия (IRGC), включително нейните батальони Басидж, и различни подразделения на иранската полиция, известни с персийската си абревиатура FARAJA, както и агенти в цивилни дрехи.

Проверени аудиовизуални доказателства показват тежки и, в някои случаи, смъртоносни наранявания, включително огнестрелни рани в главата, в това число в очите, както и хора, лежащи неподвижно на улиците или отнасяни на фона на това, което се смята за продължаващ шум от изстрели. Други кадри показват пациенти, кървящи обилно или изглеждащи безжизнени на пода в болниците. В няколко видеоклипа хората, които снимат, заявяват, че има убити.

Най-малко два видеоклипа показват силите за сигурност, които преследват и директно стрелят по бягащи протестиращи, които изглежда не представляват заплаха, оправдаваща употребата на сила, да не говорим за огнестрелно оръжие или други забранени оръжия.

В разказ, споделен с Амнести Интернешънъл, журналист от Техеран каза:

„Кажете на света, че в Иран се извършват неописуеми престъпления... Кажете на света, че ако не направят нищо, те [властите] ще превърнат страната в гробище.“

Продължаващото прекъсване на интернет достъпа сериозно затруднява възможността на жертвите, журналистите и правозащитните организации да провеждат задълбочени интервюта и да документират нарушенията, което увеличава риска от загуба на доказателства.

Амнести Интернешънъл подновява призива си към най-висшия орган за сигурност в Иран, Върховния съвет за национална сигурност, да издаде незабавно заповед на силите за сигурност да прекратят незаконното използване на сила и огнестрелно оръжие и незабавно да възстановят пълния достъп до интернет.

Отдавна е крайно време държавите и международната общност да потърсят всеобхватно международно правосъдие и да се справят с десетилетната и системна безнаказаност, която е позволила на иранските власти да извършват престъпления по международното право, да изкореняват несъгласието и да отричат констатациите за престъпления срещу човечеството, направени от Мисията на ООН за установяване на фактите в Иран. Такъв всеобхватен подход към правосъдието изисква международни реакции, включително разследване от Международния наказателен съд (след сезиране от Съвета за сигурност на ООН) и създаване на международни механизми за правосъдие за Иран, както и координирани реакции на национално равнище чрез държави, които провеждат наказателни разследвания и преследвания в съответствие с принципа на универсалната юрисдикция.

Провинция Техеран

Доказателства от проверени видеозаписи и разкази на очевидци разкриват, че силите за сигурност са извършили масови незаконни убийства в цялата провинция Техеран.

На 10 януари 2026 г. започнаха да се появяват потресаващи кадри от импровизирана морга, създадена в пристройка на Организацията за съдебна медицина (държавен институт за съдебна медицина) в Кахризак, близо до Техеран, поради препълване на официалната морга в сградата. Пет видеоклипа от тази морга показват разстроени семейства, които се опитват да идентифицират своите починали близки сред чувалите с тела. Амнести Интернешънъл анализира петте видеоклипа и, след като отчете потенциалното дублиране в кадрите, идентифицира наличието на най-малко 205 различни чувала с тела.

Един от видеоклиповете, публикуван на 11 януари 2026 г., показва екран вътре в съоръжението, на който се изобразяват снимки на починалите, с променящ се цифров брояч. Това изглежда е метод, приет от властите, за да дадат възможност на семействата да идентифицират починалите си близки. Броячът достига 250, което показва шокиращия брой на обработваните тела.

Доклад, публикуван от BBC Persian на 13 януари 2026 г., включва разказа на очевидец в Кахризак, който описва сцената на 9 януари:

„Те [семействата на жертвите] стигнаха до зала за аутопсия, където телата бяха натрупани едно върху друго... Една от стаите беше толкова пълна с тела, че вратата дори не се отваряше... В друга стая бяха телата на жените.“

Информация, получена от три информирани източника, показва, че освен в тази централна морга в Кахризак, роднините на жертвите се насочват към гробища и болници, където телата се съхраняват в складове и контейнери за товари.

Видео, заснето в гробищния комплекс Бехешт Захра в Техеран и споделено с Амнести Интернешънъл, показва семейства, които търсят свои близки сред чувалите с тела, изложени навън и в няколко големи помещения в комплекса. Не е ясно кога е заснето видеото, но човекът, който го е заснел, казва, че телата са докарани след жестокото разгонване на 8 и 9 януари 2026 г. Амнести Интернешънъл анализира видеото и четири фотографии, показващи тела, поставени в черни чували, и преброи най-малко 120 чувала с тела. Организацията разговаря с роднина на жертва, който е отишъл в моргата на 9 януари, за да вземе тялото, и е описал ужасяващи сцени с моргата на гробището, препълнена с трупове.

По-ранни видеоклипове от провинция Техеран показват как се е развило смъртоносното разгонване. Видеоклип, публикуван на 9 януари 2026 г., показва 10-12 трупа в болница „Алгадир“ в източната част на Техеран.

Видеоклип, публикуван два дни по-късно от Техеранпарс, квартал на около един километър от болница „Алгадир“, показва смъртоносното разгонване в тази част на Техеран. Във видеото е посочено, че то е от 8 януари 2026 г., но Амнести Интернешънъл не можа да потвърди независимо точната дата, на която е заснето видеото. Във видеото се вижда как двама протестиращи се крият сред звуците на непрекъснати изстрели на улица „Рашид 115“. Протестиращите не се виждат, но се чува как единият предупреждава другия, който снима:

„Сложи телефона си. Ще ти стрелят в ръката. Има снайперисти сред тях [силите за сигурност]“.

Шестминутно видео, заснето на улица „Рашид 115“ в Техеранпарс на 9 януари 2026 г., също показва сили за сигурност, които стрелят от покрива на полицейски участък, докато протестиращи и минувачи бягат.

Очевидец от близкия квартал Нармак каза:

„В квартал Нармак те [силите за сигурност] застреляха и убиха поне пет или шест души пред нас. Спряха да използват метални сачми и стрелят с бойни патрони.“

Друг очевидец каза, че е видял много хора с огнестрелни рани, докарани в болницата Лабафинеджад в североизточен Техеран. Според информация, получена от Амнести Интернешънъл, медицински работници са докладвали за подобни ситуации в болница в Шахр-е Кудс, провинция Техеран, и в болница близо до квартал Садегие (Аря Шар) в град Техеран.

В разказ, споделен с Амнести Интернешънъл, протестиращ от град Насимшахр каза:

„Те [силите за сигурност] безмилостно стреляха по хората, докато те бягаха. Те убиха... хора на [8 януари]. Те също стреляха по всички на [9 януари] и убиха... хора. Разкажете на целия свят. На всяка крачка бяха разположени агенти на Басидж, изглеждащи като тийнейджъри, въоръжени с калашниковски пушки.“

Провинция Разави Хорасан

Проверени видеозаписи от 8 януари 2026 г., потвърдени от разкази на очевидци и медицински работници, показват, че силите за сигурност в провинция Разави Хорасан са стреляли директно и без предупреждение по протестиращи и минувачи, което отразява сериозно ескалиране на употребата на смъртоносна сила на фона на съобщения за голям брой жертви в провинцията.

Медицински работник от Машхад, интервюиран от Амнести Интернешънъл, разказа на организацията:

„В нощта на 9 януари телата на 150 млади протестиращи бяха докарани в една болница и след това откарани в гробището Бехешт Реза близо до Машхад. Млада ранена жена е починала в болницата и силите за сигурност са искали да обявят, че е убита от бунтовници, но семейството ѝ е отказало. [Властите] са погребали хората бързо в гробището, преди дори да бъдат идентифицирани, и едва след това са уведомили семействата им.“

В едно видео, заснето на булевард Вакилабад в Машхад на 10 януари 2026 г., силите за сигурност стрелят по протестиращите от високи позиции, включително пешеходни мостове. Второ видео, заснето в същия район на същата дата, показва силите за сигурност, преследващи протестиращите, докато се чуват звуци, наподобяващи изстрели. Сред агентите се вижда светкавица, придружена от силен трясък, а човекът, който снима, казва, че властите стрелят по хората.

Очевидец от Вакилабад си спомня репресиите на силите за сигурност по следния начин:

„Те използваха сълзотворен газ и зашеметяващи гранати и стреляха директно [по протестиращите]. Те дори изстреляха сълзотворен газ в домовете на хората. Те стреляха по хората с огнестрелно оръжие в района на Вакилабад и няколко души бяха ранени. Хората чувстват, че нямат какво да губят.“

Друг медицински работник от Машхад, чието свидетелство беше споделено с Амнести Интернешънъл, каза:

„Работя в спешното отделение... Всички, които докараха, бяха с ужасни наранявания от директна стрелба. Някои имаха главите и лицата си пълни с сачми. Беше ясно, че те [силите за сигурност] стреляха с намерение да убиват. Тези безсърдечни хора нямат милост.“

Провинция Алборз

Анализът на видеозаписите и разказите на очевидци също сочат масови убийства на протестиращи и минувачи в провинция Алборз от 8 януари насам.

Във видеоклипове, анализирани от Амнести Интернешънъл, се чуват изстрели, а в един видеоклип, заснет в Карадж и публикуван на 10 януари 2026 г., се виждат десетки въоръжени сили за сигурност, които патрулират по улиците.

Два видеоклипа, публикувани на 9 януари 2026 г., показват множество мъже и жени, лежащи неподвижно на пода на място, което изглежда като болница. В едното от тях човекът, който снима, казва: „Те [силите за сигурност] са убили хора с огнестрелно оръжие.“ Текстът във видеоклипа посочва, че кадрите са от Фардис от 8 януари 2026 г., но Амнести Интернешънъл не можа да потвърди независимо точната дата и мястото, където е заснет видеоклипът.

Свидетелствата на очевидци от провинция Алборз потвърждават смъртоносното насилие. Едно свидетелство, получено от медицински работник във Фардис, описва огромния приток на ранени и трупове в болниците в Карадж:

„В болницата „Солеймани“ само през нощта на [8 януари] бяха докарани 87 трупа... В болницата „Парсиан“ имаше 423 ранени. Беше препълнено и имаше много ранени.“

Провинция Керманшах

Очевидци и проверени аудиовизуални доказателства от 8 и 9 януари 2026 г. в провинция Керманшах също разкриват широко разпространени практики на незаконно използване на сила, огнестрелно оръжие и други забранени оръжия от силите за сигурност срещу протестиращите, което е довело до убийства и ранени, включително в градовете Керманшах, Еслам Абад-е Гарб и Гилан-е Гарб.

Няколко проверени видеоклипа, публикувани на 8 януари 2026 г., показват силите за сигурност в униформи и цивилни дрехи на булевард „Голха“ и околните райони в град Керманшах, които извършват насилствени арести и поддържат заплашително присъствие. В един видеоклип се чува звук от изстрел и презареждане на пушка. Кадрите не показват лицето, което е било мишена. Във второто видео се виждат агенти в униформи и цивилни дрехи, които патрулират по улиците с пушки, както и арестуват едно лице.

Друго видео, публикувано на 8 януари 2026 г., показва хаотични сцени на протестиращи в Керманшах, които помагат на двама ранени на земята, докато лицето, което снима, вика: „Убиха двама души.“

В два видеоклипа от Гилан-е Гариб, споделени с Амнести Интернешънъл от защитник на правата на човека, се чуват изстрели, включително в един, който показва протестиращи, бягащи при звука на изстрели.

Видео доказателствата се потвърждават от разказите на очевидци. Амнести Интернешънъл получи разказа на ранен протестиращ от град Керманшах, който казва:

„Керманшах прилича на зона на военни действия. Това е поле на куршуми. Полицаи дойдоха от околните улички и започнаха да стрелят. Всички побягнахме, но все още се чуваха изстрели. Бях улучен от 20 метални сачми и се скрих в близка къща... Силите за сигурност стреляха дори по домовете на хората, които даваха подслон на тези, които бягаха от изстрелите.“

Разказите на очевидци включваха спешни молби за помощ. Очевидец от град Гилан-е Гарб каза:

„Ситуацията е изключително тежка. Направете нещо; те [силите за сигурност] стрелят по хората с огнестрелно оръжие... Това е кървава баня срещу народа. Заради съвестта си, направете всичко, което можете. Алармирайте правозащитните организации.“

 

/АЧМ/

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 17:55 на 23.01.2026 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация