Нова година, нови избори – с това мото ще започне новата година в България, където се очертава да има предсрочни парламентарни избори след оставката на правителството на премиера Росен Желязков през декември след масови протести срещу корупцията и влиянието на олигархията, отбелязва "Евронюз“ в аналитичен материал. Датата на тези предсрочни избори засега не е ясна. А през есента ще има и избори за нов български президент.
В зоната на Вишеградската четворка през април ще има избори за парламент в Унгария, които ще покажат дали ерата на Виктор Орбан ще приключи и дали ще започне ерата на опозиционера Петер Мадяр, който е бивш член на партията на Орбан - Фидес, и който от няколко години е лидер на опозиционната партия Тиса. Орбан се бори за шести премиерски мандат. Той управлява страната без прекъсване от 2010 г., а преди това беше премиер и между 1998 г. и 2002 г.
Орбан поддържа връзки с Москва, въпреки руската агресия в Украйна, но има и добри отношения с Тръмп. Орбан често пъти прави спънки относно решенията в ЕС, касаещи Украйна, било то за продължаване на помощта за нея, за приемане на нови антируски санкции или за присъединяването на тази страна към ЕС.
В Чехия ще се гласува за Сенат през октомври и за местни избори, след като миналата година имаше избори за долна парламентарна камара, върнали на власт премиера Андрей Бабиш. В Словакия ще се гласува на местни и регионални избори.
В Западна Европа с голям интерес ще се следят парламентарните избори в Дания и Швеция.
В Дания парламентарният вот ще се състои, след като социалдемократите на премиерката Мете Фредериксен изгубиха през 2025 г. за първи път от 1938 г. насам кметските избори в столицата Копенхаген. Допитванията показват, че те могат да изгубят и управлението на страната през настоящата година, посочва "Евронюз". Вотът се провежда в момент, в който Дания се присъединява към страните в ЕС, водещи твърда миграционна политика и в момент, в който отвъд Атлантическия океан американският президент Доналд Тръмп на няколко пъти изрази интерес Гренландия, която сега е част от Дания, да стане част от САЩ. Датската министър-председателка Фредериксен е на власт от 2019 г.
В Швеция от 2022 г. управлява кабинетът на Улф Кристершон, съставен от центристите, либералите, социалистите и християндемократите. Швеция отчита ръст на престъпността, което подхранва риториката на десницата и антиимигрантските настроения. Шведските власти се опасяват и от чужда намеса в изборите, след като страната стана част от НАТО след руската агресия в Украйна. Евентуална външна намеса в изборите, насрочени за 13 септември, би била от полза за партиите, които се отнасят критично към имиграцията, скептични са по отношение на евроинтеграцията и заемат и двояка позиция спрямо Москва, отбелязва "Евронюз“.
В Португалия на 18 януари ще има президентски избори. В Нидерландия ще се произведат общински избори през март.
В Италия ще се гласува за кметове на редица населени места, като най-интересни са изборите във Венеция, която е бастион на десницата. През пролетта ще има и референдум за промяна на конституцията с цел вписване в нея на реформата на съдебната система, която ще раздели кариерите на магистратите. 2026 г. е година, която в Италия може да се дефинира като "навечерие на италианските парламентарни избори през 2027 г.“
Във Франция през настоящата година, в навечерието на 2027 г., когато ще са президентските избори, ще има избори за Сенат - горната камара на парламента, през септември и избори за кметове на редица ключови населени места, сред които Париж, Марсилия, Ница, Тулуза и Лион. Първият тур на кметския вот ще е на 15 март, а вторият на 22 март. И двата вота се смятат за тест за нагласите на избирателите в навечерието на изборите на нов президент.
В Испания, в която правителството на социалиста Педро Санчес има все по-големи трудности, като хора от антуража на премиера имат съдебни проблеми, ще се гласува на избори в областите Арагона, Андалусия и Кастилия-Леон, съответно на 8 февруари, на 30 юни и на 15 март. Трите вота се смятат за ключов тест за водещите партии в Испания – управляващите социалисти и опозиционните консерватори от Народната партия.
Вотът ще покаже дали консерваторите могат да се справят сами или трябва да разчитат на крайната десница "Вокс“. Регионалните избори ще се произведат в навечерието на парламентарните избори през 2027 г. и след регионалните избори в Естрамадура, където партията на Санчес претърпя на 21 декември историческо поражение след години, в които тази област беше възприемана като бастион на социалистите.
В Германия година след парламентарните избори през 2025 г., довели на власт консерватора Фридрих Мерц, ще има провинциални избори в Баден-Вюртенберг (20 септември), Берлин (20 септември), Мекленбург-Предна Померания (20 септември), Райнланд-Пфалц (22 март) и Саксония-Анхалт (6 септември). Провинциалните избори ще са тест за популярността на Мерц година след идването му на власт, но те ще покажат и на каква степен на доверие се радва крайната десница „Алтернатива за Германия“ в петте германски провинции, след пробива й на парламентарния вот миналата година.
На 7 май в Обединеното кралство ще има местни избори и избори за парламенти на Шотландия и на Уелс.
В Източна Европа Латвия и Армения ще гласуват за парламент, а в Естония ще има вот за президент.
През 2026 г. ще има и парламентарни и регионални избори в Русия. Там не се очакват изненади, тъй като гласът на опозиционните партии е до голяма степен заглушен и свободата на словото е все по-голяма рядкост, посочва „Евронюз“.
Няма яснота дали войната в Украйна ще свърши и дали ще могат да се организират избори там. През декември украинският лидер Володимир Зеленски заяви, че принципно е готов за избори.
На Балканите, освен в България, ще има парламентарни избори на 22 март в Словения, общи избори в Босна и Херцеговина през есента и парламентарни избори в Кипър през май. Ще се гласува и за президент на Косово след отминалите наскоро предсрочни парламентарни избори. Местни избори ще има в Черна гора. В навечерието на Нова година президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че през 2026 г. ще има предсрочни избори в страната.
След две натоварени изборни години ще си починат избирателите в Румъния, след като през 2024 г. те гласуваха за Европарламент и за румънски парламент, на местни избори и на първи тур за президент, който беше анулиран и се стигна до ново гласуване за държавен глава през 2025 г. През изминалата година румънците избраха и нов кмет на Букурещ, след като досегашният кмет стана държавен глава на страната.
Извън Европа на двата американски континента с най-голям интерес ще се следят съответно изборите в САЩ и Бразилия.
В САЩ на 3 ноември са изборите по средата на президентския мандат, когато се гласува за подновяване на състава на Камарата на представителите на Конгреса и на една трета от състава на Сената. Ще се гласува и за губернатори на отделни щати. Вотът по средата на мандата винаги е бил възприеман като тест за нагласите спрямо държавния глава, който управлява в този момент. В случая това е Тръмп, който встъпи в длъжност официално на 20 януари 2025 г.
В Бразилия на 4 октомври ще има общи избори, в това число и за президент, като евентуален втори тур ще бъде организиран на 25 октомври. Вотът ще даде отговор на въпроса дали тази латиноамериканска страна „ще падне в ръцете на десницата“, след като подобно нещо се случи в Аржентина и в Чили. Настоящият държавен глава, левичарят Луиз Инасио Лула да Силва се очаква да се бори за преизбиране и допитванията показват засега, че той е фаворит. Неотдавна обаче бившият десен президент Жаир Болсорано, който беше осъден на 27 години затвор заради заговор за преврат и имаше и доста здравословни проблеми през 2025 г., подкрепи за кандидат за президент сина си Флавио Болсонаро. За ЕС този вот е от значение, защото може да предопредели бъдещето на договора за свободна търговия между него и латиноамериканския блок Меркосур (в който влизат Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай).
Непредвидима засега остава ситуацията във Венецуела, където президентът Николас Мадуро твърди, че САЩ се опитват да го отстранят от власт, за да сложат ръка върху петролните запаси на страната.
В Канада ще се гласува на избори в Квебек. В Колумбия ще има парламентарни избори на 8 март и президентски избори на 31 май. Общи избори би трябвало да има и в размирното Хаити. На 12 април гласуват на общи избори и жителите на Перу, а през февруари ще има общи избори в Коста Рика.
В Азия с интерес ще се следят изборите за нов парламент в Израел, които могат да повлияят на близкоизточната динамика.
В Индия ще има избори в щатите Асам, Керала, Пудучери, Тамил Наду и Западна Бенгалия. В Бангладеш ще се произведат общи избори на 12 февруари. В Ливан се очакват парламентарни избори през май. В Мианма на 11 и на 25 януари ще се проведат втората и третата фаза на общите избори, започнали в края на 2025 г. В Непал на 5 март ще има общи избори. В Пакистан ще се гласува на избори в няколко провинции. Местни избори предстоят в Южна Корея. В Тайланд ще има общи избори на 8 февруари, а във Виетнам – парламентарни избори на 15 март.
Редица избори ще има и в Африка. Алжир и Мароко ще гласуват за парламент. Общи избори ще се произведат в Южен Судан, Уганда, Замбия и Етиопия. Бенин ще гласува по-късно този месец за парламент, а през април - за нов президент. Подобни два вота - през април и през октомври - ще има в Кабо Верде. Парламентарни избори ще има в Камерун и в Сомалиленд, призната неотдавна от Израел за независима страна. А президентски избори ще има в Джибути, Гамбия и Конго. Очаква се да се задейства и изборният процес в Либия.
/ИТ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
