site.btaНиколай Станоев: Работата ми в БТА е моето поприще

За бюлетин „Школата БТА“ – Боряна Михайлова, стажант в дирекция „Международна информация“ 

Николай Станоев е старши отговорен редактор в дирекция „Международна информация“ (МИНФ) на Българската телеграфна агенция (БТА). Роден на 27 декември 1982 г. в град София. Завършва 9-а френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, а след това – Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър по специалност „Международни отношения“. От 2002 г. до 2004 г. работи като международен редактор в сутрешния блок на Българската национална телевизия (БНТ). Започва работа в БТА през 2004 г. след конкурс, първо като репортер в дирекция „Международна информация“, а след това, от 2009 г. – като редактор. Отразява множество международни събития за БТА. През годините има редица стажове, включително в Министерството на външните работи, и преминава програма на Държавния департамент на САЩ. 

Как се появи журналистиката във Вашия живот?

Появи се по една случайност. В студентските ми години реших, че трябва да започна работа. След като смених няколко места, кандидатствах с един приятел от училище за работа в чужбина, но режимът на одобрение тогава беше такъв, че трудно позволяваха на студенти от първите курсове да работят извън страната. И така случайно се озовах в БНТ, където работих две години. В един момент просто бях решил, че ще напусна и че ще си почивам една година. Тогава се появи обява за работа в дирекция „Международна информация“ на БТА и реших да се пробвам. На конкурса ме одобриха и така започнах да работя тук. 

От колко години работите в БТА? 

Вече над 21 години. Може би това е моето професионално призвание. Имал съм своите разочарования, както и много хубави моменти, но в крайна сметка винаги нещо ме е задържало. Това, с което се занимавам, не го чувствам като работа, а като мое поприще, което е много важно и ценно – работата си да я приемаш като хоби. 

Бихте ли ни разказали повече за дирекция МИНФ? Какво се е променило в нея през годините? 

Дирекция „Международна информация“ е една от основните в БТА, тъй като освен вътрешните новини за България, които, разбира се, са приоритет, тя отразява международното положение, което е също толкова важно, особено за по-малки страни като България. Много често вътрешната политика е функция от външната, особено в по-малки страни като нашата, така че това, което става по света, неминуемо ни касае. Живеем в сложни геополитически времена, в които войната в Украйна и други развития поставиха началото на нов период в международните отношения, който ще видим докъде ще доведе. Не е случайно, че има едно китайско проклятие –  „Пожелавам ти да живееш в интересни времена“, а ние безспорно живеем в такива.

Средства като телеграфа остават в миналото. Наименованието „Българска телеграфна агенция“ е запазено чисто исторически. С интернет и техниката, с която разполагаме днес, нещата много се променят. Вече имаме снимки към информациите, видео, аудиофайлове и т. н.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата Ви? 

Да отразяваме бързо, обективно и възможно най-интересно новините. 

Вие сте журналист, но и ментор. Какво е мнението Ви за младите хора? Учите ли се от тях? 

Разбира се. Това да съм ментор на такива прекрасни млади хора като Вас, е едно от двете ми най-любими неща, заедно с това да пиша обзори. Аз също имам какво да уча, тъй като нещата непрекъснато се променят, започнаха да се появяват млади хора, което е много хубаво. Дава ми стимул да се чувствам добре в работната си среда. 

Какви качества трябва да притежава един журналист според Вас? 

Първо, един журналист трябва да има много задълбочени познания в областта, която покрива. В случая при мен е да познавам международното положение, конфликтите, техния генезис –  изобщо историята и причините за всичко това, на което ставаме очевидци днес. Също така трябва да мисли бързо, да се приспособява, да е находчив, да преценява ситуацията и да реагира адекватно. Един журналист няма работно време, защото той непрекъснато трябва да следи всичко, което се случва. Техническият прогрес, от една стана, е нещо много хубаво, в същото време води до това, че човек няма лично пространство и тази динамика и забързаният ритъм се отразяват донякъде негативно. 

Споменахте технологиите. Според Вас как изкуственият интелект влияе върху журналистическата професия? 

Изкуственият интелект може да е изключително полезен и много улеснява работата на един журналист. От друга страна, той все още не е достатъчно развит, за да се разчита изцяло и единствено на него. Много е важна човешката мисъл, находчивостта, особено в нашата професия. Един журналист трябва да разчита на своя мозък. Сещам се за един пример още от преди 30 години, когато тогавашният световен шампион по шахмат Гари Каспаров игра срещу суперкомпютъра „Дийп Блу“ и в крайна сметка загуби, което е показателно. Суперкомпютърът може да обработва до няколко милиона хода в секунда, избира най-добрия от тях и човешкият интелект рано или късно бърка и губи. Каспаров все пак успя да спечели няколко партии, в които го надхитри с въображение. Това доказва, че все още човешкият мозък може да измисли нещо, на което изкуственият интелект не е способен.  

Кое е нещото, което Ви кара да се усмихнете в края на работния ден?

Това, което ме кара да се усмихвам, е добре свършената работа.

Как бихте описали БТА с няколко думи?

Развива се, но не остарява.