site.btaНона Йотова: Българинът има нужда малко повече от смях и ведро настроение

BOBSTH 15:54:32 22-06-2018
AM1552BO.008
култура - Нона Йотова - интервю

Нона Йотова: Българинът
има нужда малко повече
от смях и ведро настроение


София, 22 юни /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Живеем във времето на омразата - трябва да се борим с тази омраза и да не я допускаме на страниците и по екраните, заяви в интервю за БТА депутатът Нона Йотова, която и е член на парламентарната комисия по култура и медии. Българинът има нужда малко повече от смях и ведро настроение, достатъчно сме заобиколени с трагедии и драми, смята тя.
Духовната храна е необходима за нацията - без изкуство душата загива, каза още Нона Йотова, която е и театрална актриса и музикална изпълнителка. "Затова, колеги, правете изкуство - пишете, творете, играйте, пейте, рисувайте. Всички имаме нужда от това - и аудиторията, за която творим, и самите ние, творците", апелира тя.
Нона Йотова разказа, че в момента работи по новия си моноспектакъл по творбата на Щефан Фьогел "Влюбена, сгодена, изчезнала" с режисьора Елена Панайотова и се надява наесен да е готова с премиерата. Тя допълни, че в музикален план подготвя албум и книга по българските символисти, като общо в диска ще има 25 техни песни. Вече имам 15 готови песни, още десет песни записвам по Лилиев, Траянов, Кирил Христов, Христо Ясенов, Дебелянов, Яворов, допълни изпълнителката.
Нона Йотова е родена на 25 октомври 1966 г. в семейството на писателя Кръстьо Кръстев. От малка е закърмена с музиката - баба й е народна певица, майка й също се занимава с музика. През 1991 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Елка Михайлова. Заедно с режисьора Николай Георгиев основава Първия български женски театър. Има роли в два игрални филма: "La Donna e Mobile" на Нидал Алгафари и "Емигранти" на Ивайло Христов. Успоредно с работата си в театъра Йотова композира и изпълнява авторска музика. Издава пет албума: "Омана" (1993), изцяло акустичните "Нона" (1997), "Не завиждам" (2001), "Terra Incognita" (2003) и "Преоткриване" (2004). През март 2017 г. е избрана за народен представител в 44-то Народно събрание.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-жо Йотова, след броени дни започва поредният театрален фестивал "Звездите на театъра" в Разлог. Разкажете за тази инициатива, с която и Вие сте ангажирана?
Отговор: Идеята за театралните празници възникна преди 11 години в разговор с бившия кмет на Банско Александър Краваров, Бог да го прости. Обсъдих я с Роза Радичкова, драматург на Народния театър и започнахме. И така вече няколко поредни години този фестивал се закрепи и се превърна в истинска арена на изкуството, от което толкова много хора имат нужда. И тази година смятаме да зарадваме зрителите и почитателите на театъра с много интересни постановки. Представленията са от 20.00 часа. Сред организаторите на Театралните празници "Звездите на театъра" е община Разлог.

Въпрос Как виждате бъдещето на "Звездите на театъра"? Защо избрахте Разлог?
Отговор: Избрахме Разлог преди 7 години, срещнахме изключително разбиране от инж. Красимир Герчев и неговия екип и вече седма година стартираме на прекрасната дата 24 юни - Еньов ден и рождението на Йоан Кръстител. Оптимист съм и по отношение на този конкретен фестивал, и по отношение на театъра като цяло. Убедена съм, че фестивалът ще продължи и с всяка година ще разширява своята програма.

Въпрос: Фестивалът се утвърди като летен център на театралното изкуство. С какво ще изненадате публиката тази година?
Отговор: Програмата е много интересна тази година. Голямата изненада е моноспектакълът на Захари Бахаров "Чамкория" по книгата на Милен Русков, за който много преди края на сезона билетите свършиха. И другите постановки са с любимци на публиката, като Герасим Георгиев-Геро, Асен Блатечки, Евгени Будинов, Иван Радоев, Марта Вачкова, Гергана Данданова,Тончо Токмакчиев, Ненчо Илчев, Анастасия Ингилизова, Светлана и Христо Бонини и други.
Асен Блатечки - в ролята на режисьор, ще открие театралните празници с постановката си "Нашата голяма френска сватба" от Жан Жак Брикер и Морис Ласег - великолепна френска комедия. Така в редицата на интригуващите пиеси справедливо се нарежда и театър "Бонини" с участието на Герасим Георгиев-Геро, Светлана Бонин, Евгени Будинов, Евелин Костова/Рада Кайрякова, Христо Бонин.
Безспорният театрален хит "Много шум за нищо" също е сред заглавията на фестивала. Това е творба, която повече от 20 години е разсмивала до сълзи зрителите във Военния театър. По статистика над 250 000 зрители през годините са се смели и аплодирали бурно майсторството на няколко звездни актьорски поколения и са напускали препълнения салон значително по-щастливи, заредени с позитивна енергия и одухотворени след спектакъла на Театър "Българска армия".
"Много шум за нищо" от Шекспир е режисирана от проф. Красимир Спасов. Фестивалната публика ще го види на 26 юни. Сред актьорите са Иван Радоев, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова, Йордан Ръсин, Георги Новаков, Стойко Пеев, Мимоза Базова, Мирослав Пашов, Веселин Ранков, Милен Миланов, Ненчо Илчев, Георги Къркеланов.
С "Аскеер" за поддържаща мъжка роля на Малин Кръстев и номинация на Василена Атанасова за "Аскеер" за поддържаща женска роля на Театралните празници на 27 юни пристига "Зимата на нашето недоволство" по романа на Джон Стайнбек, драматургична версия на Юрий Дачев, постановка на Бина Харалампиева в Малък градски театър "Зад канала". Сред актьорите са и Илка Зафирова, Светлана Янчева, Каталин Старейшинска, Асен Блатечки, Петър Калчев, Христо Мутафчиев, Иван Петрушинов, Стоян Младенов.
Тончо Токмакчиев и Марта Вачкова закриват фестивала с "Рейс" от Станислав Стратиев на проф. Здравко Митков в Плевенския театър. Участват и Адриан Филипов, Асен Данков, Йоана Кирчева, Антъни Пенев, Георги Енчев. "Рейс" е една от най-ярките сатирични комедии на Станислав Стратиев, превърнала се в класика в българския театър.

Въпрос: Какво е състоянието на българския театър днес? Има ли посещаемост? Кои произведения са предпочитани от публиката? Изобщо, пълнят ли се залите?
Отговор: Състоянието на театъра е сравнително добро. Залите се пълнят, особено, когато има добри продуценти. Важи и за частните, и за държавните театри. Големият проблем е, че за да се продават повече билети, някои трупи много свалиха нивото. Което не е много професионално, тъй като е напълно възможно да има хубав театър без той да е посредствен.

Въпрос: Играят ли се преводни пиеси на сцените или преобладават българските автори?
Отговор: Играят се много преводни пиеси. Има голям световен бум в драматургията. Аз играя в "Джина и Фидел" на унгареца Жолт Пожгай, излезе негова премиера в театър Възраждане, предстои премиера на "Лизелоте и месец май" с Аня Пенчева. Играя и в "Bella Donna" на австриеца Щефан Фьогел. В театър София играят "Алонсо", а аз започвам мой моноспектакъл по неговата творба "Влюбена, сгодена, изчезнала".
Имаме блестящи преводачи на пиеси, които успяват изключително професионално да запазят оригиналната мисъл на превода и по този начин до българския зрител несъмнено достига посланието на автора. Сред най-добрите преводачи на пиеси са - Златна Костова - от английски, Снежина Здравкова - от френски и др. Те са едни от най-активните. За нова българска драматургия е трудно да се говори. Мога да ви изненадам с две изключително интересни и смешни пиеси на моя колега в парламента Крум Зарков "Началник" и "Скъпи сънародници". Българинът има нужда малко повече от смях и ведро настроение, достатъчно сме заобиколени с трагедии и драми.

Въпрос: Като цяло българинът театроман ли е или киноман?
Отговор: И двете. Мисля, че по равно се интересуват от театър, от кино и от телевизия. Друг е въпросът къде е по-качествената продукция - в театъра или на големия и малкия екран.

Въпрос: Като Член на Комисията по културата и медиите в НС ще споделите ли вашите наблюдения с какви въпроси се обръщат театралите към парламента? Каква е посоката на техните недоволства?
Отговор: Причината да съм в Парламента е именно да се помогне в областта на културата. Бих искала да бъда полезна в каузите, касаещи културата и медиите, които са пряко свързани с културата. А те не са малко, повярвайте ми. Много са проблемите за решаване и те трябва да се отразяват гласно, за тях трябва да се говори, не трябва да се премълчават. А, ние, в парламента, трябва да ги повдигаме и да намираме конструктивни решения за благото на народа. Не само пенсиите, но и заплатите на повечето артисти са под социалния минимум. Не е лесно, защото винаги има по-важни проблеми от културата, естествено. Но затова са и различните комисии. Нашата работа е в тази конкретна сфера и трябва да я вършим добросъвестно и отговорно.

Въпрос: Всъщност, къде Ви е по-комфортно - на сцената или в парламентарната зала?
Отговор: Несравними са нещата. Коренно различни, но едното не пречи на другото, помага. Дори бих казала, че двете ми дейности се допълват. Работата ми в парламента ми помага да решавам много от сериозните въпроси на сцената. А въплъщенията ми на сцената ми дават кураж да се изявявам в пленарната зала. Дори бих казала, че е много полезно човек да упражнява повече от една професия и да се превъплъщава в различни амплоа. Това помага и в работата, и в личния живот. С една дума - чувствам се напълно комфортно както на сцената, така и в парламента.

Въпрос: Експерти смятат, че трябва да бъдат направени промени в НК, с които да се криминализира "словото на омразата", какво е Вашето мнение по въпроса?
Отговор: "Словото на омразата" или "езика на омразата" са неща, с които безспорно трябва да се борим. Не би било лошо да има закон, аз съм напълно "за". Защото това, което е в момента, не е свобода на словото, а свободия и простотия. Всеки вестник може да си пише каквото си иска. Всеки сайт може да напада хората, а уж говорим за толерантност. Смело мога да кажа, че живеем във времето на омразата. Трябва да се борим с тази омраза и да не я допускаме на страниците и по екраните.

Въпрос: Като Член на Комисията по културата и медиите ще споделите ли Вашето впечатление за състоянието на медиите в България и какво е тяхното бъдеще?
Отговор: Много сложна тема. Медиите имат своите проблеми, които не са никак малко. Трудно е дори да дефинираме понятието медия, тъй като напоследък сме заринати от безброй сайтове и социални мрежи, които пишат безразборна непроверена информация. Проблемът на медиите като цяло е, че допуснаха съществуването на нелоялна конкуренция в лицето на сайтовете и различни социални мрежи.
Що се касае до утвърдените източници за масова информация - вестниците и легитимните информационни агенции, то бих им препоръчала да не се преписват и препечатват едни други, а да има повече ексклузивност, самостоятелност, показване на различните мнения по дадена тема, а не само на една страна, да има по-активен обмен на информация и многократно проверяване на източниците.

Въпрос: Като депутат с каква кауза бихте се ангажирала?
Отговор: Като член на Комисията по култура съм се заела конкретно с няколко каузи. Сред тях са правилното прилагане на закона за авторското право, приемането на закон за задължителни квоти за българска музика. Ангажирах се с предложението за въвеждане на т.нар. културен чек на стойност 200 лв за навършващите 18 години, с който да могат да посещават културни събития, определени от Министерството на културата. Идеята, която идва от Италия, предвижда навършващите 18 години млади хора да получават карта в размер на 200 лв, с която да могат да гледат театър, опера, балет, концерти, да купуват книги. При театрите или книжарниците това не означава безплатен билет, защото с картата ще се плаща на касата. Парите ще отиват за театъра, като се предлага Министерството на културата да определя спектаклите или концертите, за да не може този чип да се ползва за чалга или халтури. Бих се ангажирала също и с каузата за справедливо и своевременно заплащане на журналистическия труд.

Въпрос: Какво бихте пожелали на хората на изкуството, които се грижат за духовното израстване на нацията?
Отговор: На хората на изкуството желая кураж и да не се отказват от това си призвание. Духовната храна е необходима за нацията. Без изкуство душата загива. Плътта е временна, душата е вечна. Затова, колеги, правете изкуство - пишете, творете, играйте, пейте, рисувайте. Всички имаме нужда от това - и аудиторията, за която творим, и самите ние, творците.

Въпрос: Вашите творчески планове?
Отговор: Хората на изкуството трудно спазват планове. Ръководим се от конкретните моментни обстоятелства, предложения и от Музата. В момента работя по новия си моноспектакъл по творбата на Щефан Фьогел "Влюбена, сгодена, изчезнала" с режисьора Елена Панайотова. Надявам се да съм готова наесен с премиерата. В музикален план подготвям албум и книга по българските символисти. Имам 15 готови песни. Още десет песни записвам по Лилиев, Траянов, Кирил Христов, Христо Ясенов, Дебелянов, Яворов. В диска ще има общо 25 песни по символистите ни.

Въпрос: Какво бихте си пожелали в личен план?
Отговор: Пожелавам си здраве. А на хората - да вярват в доброто и да сбъдват мечтите си. /АМ/