site.bta Папа Йоан Павел Втори посреща за първи път във Ватикана съветски лидер - Михаил Горбачов, на 1 декември 1989 година

Михаил Горбачов е първият съветски лидер, посетил Ватикана. Това става на 1 декември 1989 г. в рамките на държавно посещение на генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на Върховния съвет на СССР Горбачов в Италия, което започва на 29 ноември и завършва на 1 декември. Информация за събитието откриваме в бюлетините на БТА. Много от световните медии определят срещата между Горбачов и папа Йоан Павел Втори като историческа. Същевременно в Съветския съюз събитието е определяно за необичайно.

По темата можем да прочетем в бюлетините “Международна информация”, “Международна информация - Служебен” и “С-2”:

Италия очаква посещението на Михаил Горбачов

Рим, 28 ноември 1989 г. /Спец. кор. на БТА Ненчо Хранов и кор. на БТА Румен Михайлов / Италианската столица е изцяло под знака на едно голямо национално и европейско събитие - официалното посещение на председателя на Върховния съвет на Съветския съюз Михаил Горвачов, което започва утре и ще продължи до вечерта на 1 декември. (…)

В международния пресцентър са акредитирани вече около 2000 чуждестранни журналисти - заедно с италианските ни колеги общият брой на отразяващите това събитие ще надхвърли 5000 души. Италианската телевизия "РАИ" ще предава пряко посрещането на летището и пътуването на кортежа по улиците на Рим през площад "Венеция" до президентския дворец "Куиринале". (...)

***

За предстоящото посещение на Михаил Горвачов в Италия

Москва, 28 ноември 1989 г. /БТА/ Тази година се характеризира с бурно развитие на Овщоевропейския процес, и затова не е случаен фактът, че именно през годината съветският ръководител Михаил Горвачов посети Великобритания, ФРГ, Франция и Финландия. Това заяви по съветското радио съветникът на председателя на Върховния съвет на СССР по международните въпроси и председател на Съветския комитет за европейска сигурност и сътрудничество Вадим Загладин. (...)

"Във връзка с предстоящата среща на Михаил Горвачов с папа Йоан Павел Втори Вадим Загладин подчерта, че тя е наистина "необичайно събитие". Сред темите, които могат да бъдат засегнати по време на разговора на съветския ръководител и главата на Римокатолическата църква, той посочи развитието на европейския процес и укрепването на ролята на общочовешките ценности в съвременния свят. 

***

Развитие на отношенията Кремъл - Ватикана

Ватикана, 28 ноември 1989 г. /АФП/ Срещата на Йоан Павел Втори с Михаил Горбачов ще бъде важен етап към възстановяването на дипломатическите отношения между Кремъл и Ватикана, прекъснати веднага след победата на октомврийската революция. До 30-те години все пак се осъществяваха нередовни контакти, главно поради хуманитарни причини. Думата "край", с която завърши първата глава от историята на Римската църква със Съветите, бе написана от папа Пий ХI на 18 март 1937 г. в папско послание /енциклика/, в което се осъждаше комунизма. До този момент Ватикана, противно на разпространяваните идеи, се отнасяше благосклонно към революцията и не бе изоставила напълно надеждата за съжителство с "червените" болшевики. Свалянето на царизма означаваше за Ватикана възможност да се разпространи католицизмът в огромната руска държава.

Две години отбелязват, едната по символичен, а другата по официален начин, двата основни етапа, които създадоха възможност за историческата среща на 1 декември - 1963 и 1988 г. През 1963 г. зетят на Никита Хрушчов Асексей Аджубей, се срещна с папа Йоан ХХIII и това е първата съветска политическа личност, която влиза във Ватикана. Срещата бе предшествана от редица прояви като поkaната от Втория църковен събор на делегация на ортодоксалната църква, с благоволението на Кремъл. Но за наблюдателите от Ватикана историческото размразяване настъпи през юни 1988 г., когато държавният секретар кардинал Агостино Казарони, търпеливият защитник на източната политика от 30 години, посети Москва по случай празненствата, посветени на хилядагодишнината от приемането на християнството в Русия. Той лично предава в Кремъл на Горбачов документ от Йоан Павел Втори, в който папата изказва пожелания по три въпроса: редовни отношения между Рим и Москва, религиозна свобода за всички вярващи в СССР, легализация на католическите общности с източни ритуали.

Между тези две ключови години отношенията бяха малко или повече обтегнати, и особено през периода на Студената война. От съветска страна един човек никога не пропускаше възможността да посети Ватикана по време на престоите си в Рим - прагматичният Андрей Громико, който е бил приет шест пъти.

След 1988 г. влиянието на "перестройката" се почувства по-силно, а емисари на папата и на Горбачов започнаха все по-често да сноват между Ватикана и Москва. (…)

***

Папа Йоан Павел Втори гледа на изток

Рим, 30 ноември 1989 г. /АФП/ Първият славянски папа в историята на християнството, Карол Войтила, приел на 16 октомври 1978 името Йоан Павел Втори, през 11-те години на понтификата си засвидетелства дълбок интерес към съвременния свят, но с особено внимание се отнасяше към източните страни.

Може би е историческо съвпадение, но полски папа ще приеме във Ватикана генералния секретар на КПСС, което само преди няколко години бе немислимо. Приемайки на 1 декември в личната си библиотека Михаил Горбачов, Йоан Павел Втори ще отбележи исторически поврат: това ще бъде среща на две философии и на две концепции за света. Това ще бъде и среща на две личности, които управляват най-голямата и най-малката страна в света, но и двамата упражняват значително влияние в идеологическо и религиозно отношение.

Човек на молитвата и действието, философ, голям пътешественик, звезда за тълпите, полиглот, спортист, очарователен папа, Йоан Павел Втори, който е на 69 години, си остава твърде привлекателна и неподлежаща на класификация личност. Той взе отношение към всички големи проблеми на съвременността, като показа завидно познание на въпросите и остър поглед върху промените в света, без да забравя за миг голямата роля на църквата, която тя трябва да играе в политическата и социалната етика, отбелязват наблюдателите.

В повече от 4000 речи папата засегна почти всички значими теми: идеологиите, икономическите модели, свързани с капитализма и марксизма, проблемите на расизма, опазването на околната среда, народните бунтове и партизанското движение, слабо развитите страни и дълга на третия свят, сигурността и разоръжаването...

Той направи 44 пътувания в чужбина, посещавайки 87 страни от петте континента и изминавайки разстояние от 676 642 км - почти отиване и връщане до луната - разстояние, изминато за 311 дни, 18 часа и 15 минути - това са изключително точните данни на радио "Ватикана". Няма друг такъв държавен ръководител. (…)

От идването си във Ватикана Йоан Павел Втори никога не е забравил, че е поляк, в тежките часове за Полша, когато "Солидарност" бе нелегална, той винаги е подкрепял Лех Валенса, а наред с това силната полска църква оказваше енергичен натиск върху режима на генерал Ярузелски да склони приемането на демократично правителство. (…)

Папата винаги е отделял особено внимание на изтока, като следи отблизо развитието в СССР след идването на власт на горбачов, както и дълбоките промени, които започнаха неотдавна в съседните страни. Той изрази желанието си да посети СССР, една страна, която, извън комунистическата идеология, го очарова с "религиозността и вярата" на своите народи, неотдавна отбеляза той.

Йоан Павел Втори вижда в преустройството процес, "който дава голяма надежда". Той приветства "тази воля да се промени една система, която по своята същност бе преди всичко тоталитарна в миналите периоди". А съвсем неотдавна той изказа задоволството си от "дълбоките промени", които се извършват в ГДР. 

В деня на срещата: 

За визитата на Горбачов във Ватикана

Рим, 1 декември 1989 г. /Филип Пулела от Ройтер/ Посещението на съветския президент Михаил Горбачов във Ватикана означава публично признаване на международния престиж и моралната власт на папа Йоан Павел Втори от страна на Москва, заяви вчера съветски представител.

Председателят на Съвета по религиозните въпроси при Министерския съвет на СССР Юрий Христораднов направи това изявление в интервю за органа на италианската компартия "Унита" в навечерието на историческата среща.

Христораднов заяви, че Москва се надява срещата, първата по рода си между папата и кремълски ръководител, да "допринесе за подобряване на взаимното разбирателство".

Срещата произтича от "все по-пълното признаване на съществуващите реалности" от страна на Москва, "включително на Ватикана и на неговата роля в света", добави той.

Дипломати посочиха, че при управлението на Горбачов Москва най-после е осъзнала, че Ватиканът простира дипломатическата си власт далеч отвъд стените си и че влиянието на папата не се ограничат върху 860-те милиона католици по света.

Горбачов желае папата да подкрепи неговото преустройство на съветското общество, отбелязаха дипломатите. В замяна на това кремълският ръководител е готов да предостави по-голяма свобода на вероизповеданието в Съветския съюз с надеждата, че ще му спечели нова подкрепа за неговата политика, добавиха те.

Христораднов заяви също, че законопроект, който ще бъде обсъден от съветския парламент идната година, "ще признае религиозните организации за законни и тяхното право да разполагат с имуществото, което са придобили". Законопроектът ще позволи също на съветските граждани да решават свободно как да упражняват религиозната си дейност, "без каквато и да било намеса от страна на държавните органи или на обществените организации", добави той.

Според дипломатите се очаква Горбачов да каже на папата, че този закон може да реши най-парливия проблем между Ватикана и Москва, този с украинските католици /униати/.

Униатите - около четири милиона души, които се молят по един византийски обред, но се подчиняват на Рим, бяха репресирани от диктатора Сталин през 1946 г. и насилствено присъедини към руската православна църква. 

Докато Горбачов разговаря с папата, в Украйна се предприемат мерки за легализацията на местната католическа църква:

Москва, 1 декември 1989 г. (АП) Ръководството на съветска Украйна откри пътя за легализиране на украинската католическа църква, като разреши на нейните паства да се регистрират пред властите като изповядващи друга вяра, съобщи днес Николай Колесник, председател на Съвета по религиозните въпроси към правителството на републиката.

БТА и световните агенции за срещата папа Йоан Павел Втори - Горбачов:

Среща на Михаил Горвачов с папа Йоан-Павел Втори

Ватикана, 1 декември 1989 г. /Спец. кор. на БТА и кор. на БТА/ Председателят на президиума на Върховния съвет на СССР Михаил Горвачов гостува днес по обед на главата на Римокатолическата църква папа Йоан-Павел Втори. В разговора, състоял се на четири очи в личната библиотека на папата и продължил повече от час, са вили разгледани въпроси от взаимен интерес. Двамата са постигнали съгласие да бъдат установени дипломатически отношения между Съветския съюз и Ватикана. Обсъдени са вили също така възможностите за организиране в въдеше на посещение на главата на Римокатолическата църква в съветската страна.

Изключително важно събитие, което стана възможно благодарение на дълбоките промени, обхванали много страни и народи - с тези думи Михаил Горвачов окачестви визитата си във Ватикана и срещата с папа Йоан-Павел Втори.

Михаил Горвачов каза, че СССР и Ватиканът са се уговорили по принцип междудържавните им отношения да станат официални, като формата ще определят дипломатическите ведомства на Съветския съюз и на Ватикана.

Той информира още, че в разговорите е било отделено внимание на предстоящото посещение на папа Йоан-Павел Втори в СССР. (…)

Уважението към националната, държавната, духовната и културната самобитност на народите е задължително условие за международна стабилност, от каквато сега се нуждаят Европа и целият свят, за да достигнат до нов мирен период, подчерта той.

Спирайки се на диалога между СССР и Ватикана, съветският ръководител констатира със задоволство високата степен на взаимното разбирателство и готовността диалогът да се осмисля с конкретни дела. (…)

Главата на римокатолическата църква отбеляза, че Светият престол с голям интерес следи процеса на обновление, инициатор на който в СССР бе Михаил Горвачов, желае му успех и е готов да съдейства на всяко начинание в защита и за хармонизиране на правата и задълженията на човека и на народите, да съдейства на мира в Европа и в целия свят.

Папата посочи, че в разговора са били разменени мнения по проблеми на международната обстановка и по някои други специфични въпроси. Обсъден е бил и въпросът за положението на католическата църква в СССР.

През изминалите десетилетия, посочи по-нататък той, имаше определени болезнени изпитания, през които хората преминаха заради вярата си. Но неотдавнашните промени и новите перспективи ни позволяват да се надяваме, че нещата ще се променят благодарение на решенията и действията на съветското правителство.

Накрая главата на Римокатолическата църква пожела на Михаил Горвачов и на Джордж Буш успех на предстоящата им среша край Малта. Той изрази пожеланието си тези разговори да положат основата на нови споразумения в духа на исканията и стремежите на народите. 

***

Историческа среща във Ватикана

Град Ватикана, 1 декември 1989 г. /Бари Мууди от Ройтер/ Папа Йоан Павел Втори и Михаил Горбачов написаха страница от историята днес, като се срещнаха във Ватикана и сложиха край на 70 години недоверие и враждебност между римокатодическата църква и първата атеистична държава в света.

Понтифексът-поляк, който е най-последователният антикомунист на папския престол през това столетие, пристъпи напред и приветства Горбачов в Тронната зала на Ватикана, където съветският ръководител дойде, след като завърши официалното си посещение в Италия.

Двамата мъже се усмихнаха приветливо и си стиснаха ръцете, преди да се обърнат към фотографите за снимка, която вероятно ще остане един от най-трайните образи на изтичащата необикновена година за Европа. След това папата, облечен в бяла сутана, отведе Горбачов в личната си библиотека, където те се разположиха един срещу друг на бели столове от двете страни на голяма лакирана маса.

Папата говори руски и преводачите не присъстваха на частните разговори - събитие, което доскоро беше немислимо.

Двамата могат да си поделят заслугите за главозамайващите промени в източните страни, които подновиха облика на Европа.

Снощи Горбачов доказа ясно колко много са се променили отношенията между Светия престол и Москва от времето, когато Сталин насмешливо подхвърляше: "Папата ли? Колко дивизии има той?"

В реч в Рим той заяви: "Ние променихме възгледите си по някои въпроси, например религията, която, оказва се, сме разглеждали опростенчески. Сега ние не само се ръководим от схващането, че никой не бива да се меси в проблемите на личната съвест. Ние смятаме, освен това, че моралните ценности, които религията създаде и столетия наред въплъщава, могат да подпомогнат обновителната работа и в нашата страна". (…)

Докато папата и Горбачов разговаряха, съпругата на съветския ръководител Раиса, облечена в дълга червена дреха, но без воал какъвто обикновено носят жените във Ватикана, бе разведена из Рaфаеловата галерия, където са събрани творби на ренесансовия майстор. 

***

Ватикана, 1 декември 1989 г. /АФП/ Днес папа Йоан Павел Втори окачестви посещението на Горбачов във Ватикана като "многообещаващо за бъдещите поколения" и че ще има "голямо влияние" върху световното обществено мнение. Обръщайки се към председателя на Върховния съвет на СССР след разговора на четири очи в личната му библиотека, Йоан Павел Втори заяви, че е "щастлив да гледа на тази среща в светлината на честванията миналата година на хилядагодишнината от покръстването на Русия".

"Действително вашето посещение ни позволява да погледнем с повече доверие към бъдещето на религиозните общности в СССР. Болезнените процеси, които десетилетия наред се водеха срещу толкова много граждани заради религиозните им убеждения, са добре известни”, продължи той. "Неотдавнашните събития и новите перспективи, които се откриха, ни дават надежда за промяна на положението, благодарение на често повтаряната решителност на правителството ви да пристъпи към реформа на законодателството, за да съответства напълно на тържествено поетите от вас международни задължения." "Използвам случая, за да изразя очакването си, както милиони ваши съотечественици, които очакват закон за свободата на съвестта, който в скоро време трябва да бъде обсъден от Върховния съвет и който трябва да гарантира на всички вярващи религиозна свобода - фундамента, неведнъж съм го подчертавал, на всички останали свободи". "От името на християните, които живеят в СССР, независимо от ритуалите им католически, православни или арменски, изразявам горещата надежда, че те ще могат свободно да обслужват религиозния си култ", заяви папата. (…)

"В края на второто хилядолетие от християнската ера призовавам всички, които копнеят за бъдещето на човечеството, да се обединят за подобряване на материалното и духовното благосъстояние.

Интересът към човека не само ще позволи да се преодолее международното напрежение и да се сложи край на конфронтацията между блоковете, то ще насърчи настъпването на всеобща солидарност и особено по отношение на слаборазвитите страни. Но това важи със същата сила и за богатите и могъщи нации", отбеляза той.

"Със сигурност днешната ни среща ще окаже силно влияние върху световното обществено мнение/.../ и ще се изтълкува като изключително полезна, като символ на бавно променящото се време, многообещаващ символ", каза в заключение папа Йоан Павел Втори. 

***

Рим, 2 декември 1989 г. /БТА/ Посещението на Михаил Горвачов във Ватикана е първото на съветски ръководител с най-висок ранг, то е събитие от огромно значение, заяви снощи ръководителят на службата по печата на Ватикана Хоакин Наваро Валс. Това е първото признание от страна на папа Йоан-Павел Втори на интересните промени в СССР, а също и на автора на тези промени. Освен това посещението показа готовността на Негово светейшество да участвува в общите усилия и грижите за благото на човека, в които участва и съветското ръководство, посочи служителят на Ватикана. 

На 1 декември вечерта Горбачов се отправя към Малта. Ден по-късно, на 2 декември 1989 г. в залива Марсашлок, на борда на съветския пътнически кораб "Максим Горки" се провежда двудневна среща на Михаил Горбачов и президента на САЩ Джордж Буш. Срещата е също толкова значима, колкото посещението на Горбачов ден по-рано във Ватикана, и е определяна като повратна точка в отношенията между Източна и Западна Европа.