Иван Теофилов - поет, драматург, режисьор и преводач
Иван Теофилов - поет, драматург, режисьор и преводач
На 24 март 1931 г. е роден Иван Теофилов (псевд. Иван Свежин), поет, драматург, режисьор и преводач (1931).
Драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас (1955-1961). Драматург в Централния куклен театър в София (1962-1978). Редактор на поредицата „Поетичен глобус“ в издателство „Народна култура“(1978-1991) и редактор в отдел "Поезия“ на сп. "Пламък“ (1984-1991). Секретар на Сдружението на българските писатели (1994-1995) и негов председател (1998-2000). Творческият му дебют е пиесата „Чума“ (1957), а първото му стихотворение – „Деца на света“, излиза през 1961 в сп. „Родна реч“. Първата му поетическа книга е „Небето и всички звезди“ (1963). Автор е на стихосбирките „Богатството от време. Избрани стихотворения" (1981), „Споделено битие. Стихове“ (1984), „Геометрия на духа. Избрани стихотворения“ (1996), „Сън или надмощие“ (2004), на „Антология на българския символизъм“ (1996), на сборника с есета и пътеписи „Монолози“ (2001) и др. Автор е на пиесите за драматичен театър „Чума“ (1958), „Къщата на сенките“ (1958); „Как завърши денят“ (1960), „Поетът и планината“ (1964), както и на 13 куклени пиеси, повечето от които поставя сам; играни са в почти всички европейски страни, в Африка и Индия - „Хитрушко“ (1962), „Часовникарят“ (1964), „Крали Марко“ (1967), „Стихове и кукли“ (1967), „Рицарят на черния замък“ (1968), „Малкият принц“ (1972), „Декамерон’ 72“ (1972), „Алената царица“ (1973),„Оле, затвори очички“ (1974), „Историята на храбрия войник“ (1975), „Цветният човек“ (1977), „Индже войвода“ (1978),„Котаракът в чизми“ (1980). Съставител на „Антология на българския символизъм“ (1995). Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на повече от 20 езика. Преводач на руска поезия. Носител на Златния знак на Съюза на преводачите за цялостно преводаческо творчество (1989), на наградата на Министерството на културата за принос в българската култура (1997), на Националната награда за поезия "Иван Николов“ за цялостно творчество на Издателска къща „Жанет - 45" (1998), на Националната награда „П. К. Яворов“ (1998), на Националната награда за литература "Христо Г. Данов“ (2013), на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски" за 2016 г. (ноември 2016), на Наградата на София за ярки постижения в областта на литературата (18 септември 2019). Почетен гражданин на Пловдив (23 март 2001). На 8 юни 2011 г. е издаден указ на президента за награждаването му с орден „Стара планина“ втора степен, който той отказва да получи с мотива, че държи на своята маргиналност спрямо властта, и убеждението, че „съчетанието художник - власт е противоестествено и гибелно за твореца“. /МГ
На снимката: Созопол (31 август 2013) В рамките на 29-ите Празници на изкуствата „Аполония” в Художествената галерия в Созопол е представена книгата на Иван Теофилов (на снимката) „Митология на погледа". Пресфото-БТА, снимка: Петър Кръстев/архив (ПБ)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас (1955-1961). Драматург в Централния куклен театър в София (1962-1978). Редактор на поредицата „Поетичен глобус“ в издателство „Народна култура“(1978-1991) и редактор в отдел "Поезия“ на сп. "Пламък“ (1984-1991). Секретар на Сдружението на българските писатели (1994-1995) и негов председател (1998-2000). Творческият му дебют е пиесата „Чума“ (1957), а първото му стихотворение – „Деца на света“, излиза през 1961 в сп. „Родна реч“. Първата му поетическа книга е „Небето и всички звезди“ (1963). Автор е на стихосбирките „Богатството от време. Избрани стихотворения" (1981), „Споделено битие. Стихове“ (1984), „Геометрия на духа. Избрани стихотворения“ (1996), „Сън или надмощие“ (2004), на „Антология на българския символизъм“ (1996), на сборника с есета и пътеписи „Монолози“ (2001) и др. Автор е на пиесите за драматичен театър „Чума“ (1958), „Къщата на сенките“ (1958); „Как завърши денят“ (1960), „Поетът и планината“ (1964), както и на 13 куклени пиеси, повечето от които поставя сам; играни са в почти всички европейски страни, в Африка и Индия - „Хитрушко“ (1962), „Часовникарят“ (1964), „Крали Марко“ (1967), „Стихове и кукли“ (1967), „Рицарят на черния замък“ (1968), „Малкият принц“ (1972), „Декамерон’ 72“ (1972), „Алената царица“ (1973),„Оле, затвори очички“ (1974), „Историята на храбрия войник“ (1975), „Цветният човек“ (1977), „Индже войвода“ (1978),„Котаракът в чизми“ (1980). Съставител на „Антология на българския символизъм“ (1995). Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на повече от 20 езика. Преводач на руска поезия. Носител на Златния знак на Съюза на преводачите за цялостно преводаческо творчество (1989), на наградата на Министерството на културата за принос в българската култура (1997), на Националната награда за поезия "Иван Николов“ за цялостно творчество на Издателска къща „Жанет - 45" (1998), на Националната награда „П. К. Яворов“ (1998), на Националната награда за литература "Христо Г. Данов“ (2013), на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски" за 2016 г. (ноември 2016), на Наградата на София за ярки постижения в областта на литературата (18 септември 2019). Почетен гражданин на Пловдив (23 март 2001). На 8 юни 2011 г. е издаден указ на президента за награждаването му с орден „Стара планина“ втора степен, който той отказва да получи с мотива, че държи на своята маргиналност спрямо властта, и убеждението, че „съчетанието художник - власт е противоестествено и гибелно за твореца“. /МГ
На снимката: Созопол (31 август 2013) В рамките на 29-ите Празници на изкуствата „Аполония” в Художествената галерия в Созопол е представена книгата на Иван Теофилов (на снимката) „Митология на погледа". Пресфото-БТА, снимка: Петър Кръстев/архив (ПБ)
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите