Николай Павлович - художник

На 9 декември 1835 г. е роден Николай Павлович, художник живописец (1835-1894).
Роден в Свищов, той е син на възрожденския деец Христаки Павлович, просветен деец на българското Възраждане и брат на лекаря Димитър Павлович. Рисува историческата живопис, множество гравюри и литографии, както и серия портрети. Автор е на циклите "Аспарух с дружината си на път към Дунава" (1867-1869), "Покръстването на Преславский двор" (след 1871), "Цар Борис усмирява разбунтуваните боляри" (след 1875), на литографиите "Пробуждането на България" (1877), "Съединението на Северна и Южна България" (1886). Първият български художник, който създава битови рисунки като самостоятелни жанрови произведения: "Гроздобер" (1856) и др. Рисува и политически алегорични платна - "Паметник на освобождението на българската църква от гръцката“ (1872), "Пробуждането на България" (1877), "България, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес" (1880) и "Съединението на Северна и Южна България" (1886). Автор е на десетки портрети с маслени бои - на автопортрети (1854, 1859, 1865), портретите на Н. Златарски и А. Н. Златарска (1862), на Петър Берон (1885-1886) по скица, направена през 1859 в Крайова (единственото запазено изображение на неговия лик), на брат му д-р Димитър Павлович и на Теофания д-р Д. Павлович (1880) и др. През 1870 г. прави първата рисувална завеса за сцената на читалището в Свищов и рисува декори за представянето на „Многострадална Геновева“, изработва и скици на костюмите за пиесата. Автор е на иконите в църквите "Св. Троица" в Стара Загора (1864), "Св. Троица" (1866-1876) и "Св. св. Кирил и Методий" (1880) в Свищов. В творческото си дело въвежда въздушната перспектива, триизмерно типизирани образи, пластично изображение. Служи си с живи модели.

На снимката: София (25 декември 1979) Автопортрет на Николай Павлович от 1859 година. Пресфото-БТА, снимка-репродукция: Зоя Пенкова/архив (БТ)