Преображенски манастир „Св. Преображение Господне“

Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“ се намира на 7 км от Велико Търново по пътя за Самоводене, на левия бряг на река Янтра. Разположен е в гористия пролом Дервента, под пещерите на скалния венец на Беляковското плато. Той е четвъртият по големина манастир в България след Рилския, Бачковския и Троянския манастир. Основан е през 11-и век като метох на Ватопедския манастир от Атон в Света гора. През 1360 г. по времето на цар Иван-Александър получава автономност. Разрушен по време на османското иго, в периода 1825 – 1882 г. е изграден отново на няколко етапа. Строителството на главната църква „Преображение Господне“ започва през 1834 г. от майстор Димитър Софиянлията, участник във Велчовата завера (1835), а след обесването му е завършена от Колю Фичето, който продължава строителството на манастира. Стенописите в главната църква „Преображение Господне“ са рисувани през 1849-1851 г. от самоковския майстор Захарий Зограф. В десния долен ъгъл на храмовата икона „Преображение Господне“ той е оставя подписа си, а в северозападния ъгъл на женското отделение изписва и своя автопортрет, непосредствено до славянските просве¬тители Кирил и Методий. Захари Зограф изписва църквата и отвън с декоративна живопис, комбинация от архитектурни и флорални мотиви. За да напомня за преходността на човешкия живот на южната стена той е изографисал сюжетът "Колелото на живота".
На снимката: Велико Търново (1 октомври 1953) Изглед от Преображенския манастир „Св. Преображение Господне“ край Велико Търново.
Пресфото-БТА, снимка: Симеон Ненов/архив