Цар Симеоновата градина в Пловдив

Цар Симеоновата градина в Пловдив е създадена през 1892 г. по проект на швейцарския ландшафтен архитект Люсиен Шевалас (1840-1921). Той идва в България през 1879 г. по покана на княз Александър Богориди и става княжески градинар в Пловдив. Наричан „министър на цветята“, за приноса си към Пловдив през 1901 г. той е обявен за почетен гражданин на града. Той създава градината заради Първото българско изложение, което официално е открито на 1 август 1892 г. В градината има Виенски павилион, множество чешми и място за отдих, детски площадки. Там се намират и няколко знакови паметника и фонтани, сред които водната пластика на богинята на плодородието Деметра, дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки. Заради организацията на Първото българско изложение възниква идеята за изграждане на езеро в градината, като инициатор бил самият Люсиен Шевалас. В средата на езерото имало водоскок, който изхвърлял водата на 20 метра височина. За първи път водната струя стигнала до тази височина на 16 април 1892 г. През август 1892 г. в езерото започнало да плава корабчето „Ангел Кънчев” с 16 пасажери на борда. Негов създател е софийският инженер Йосиф М. Симеонов. На 1 януари 1893 г. езерото е превърната в пързалка за кънки, която функционирала през зимните месеци до 1898 г. През 1927 г. клонът на организацията Български народен морски сговор, която развивала водните спортове, получила от пловдивската община правото да стопанисва езерото. Членовете на организацията почистили езерото и дали значителни суми за благоустрояването на терена. С пренасянето на част от лодките, то се превърнало в една от големите атракции в града. След 1944 г. езерото станало база на спортните секции към Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). На езерото е проведена и първата среща по хокей на лед в Пловдив. В този вид езерото съществува до 1974 г., когато е взето решение то да се превърне в сцена за музика и багри, а пловдивчани от участници в събитията да се превърнат в зрители. Създателите на „Пеещите фонтани” с гордост заявили тогава, че това е първият в България фонтан с музика и цветни светлини. Фонтанът бил доставен от Швейцария, като за целта била променена и визията на езерото, каквато е позната и до днес.
На снимката: Пловдив (11 май 1953) Езерото в градската градина, където се провеждат тренировки по гребане на дружествата от Доброволна организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Пресфото-БТА, снимка: Рачо Стоянов/архив

Цар Симеоновата градина в Пловдив е създадена през 1892 г. по проект на швейцарския ландшафтен архитект Люсиен Шевалас (1840-1921). Той идва в България през 1879 г. по покана на княз Александър Богориди и става княжески градинар в Пловдив. Наричан „министър на цветята“, за приноса си към Пловдив през 1901 г. той е обявен за почетен гражданин на града. Той създава градината заради Първото българско изложение, което официално е открито на 1 август 1892 г. В градината има Виенски павилион, множество чешми и място за отдих, детски площадки. Там се намират и няколко знакови паметника и фонтани, сред които водната пластика на богинята на плодородието Деметра, дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки. Заради организацията на Първото българско изложение възниква идеята за изграждане на езеро в градината, като инициатор бил самият Люсиен Шевалас. В средата на езерото имало водоскок, който изхвърлял водата на 20 метра височина. За първи път водната струя стигнала до тази височина на 16 април 1892 г. През август 1892 г. в езерото започнало да плава корабчето „Ангел Кънчев” с 16 пасажери на борда. Негов създател е софийският инженер Йосиф М. Симеонов. На 1 януари 1893 г. езерото е превърната в пързалка за кънки, която функционирала през зимните месеци до 1898 г. През 1927 г. клонът на организацията Български народен морски сговор, която развивала водните спортове, получила от пловдивската община правото да стопанисва езерото. Членовете на организацията почистили езерото и дали значителни суми за благоустрояването на терена. С пренасянето на част от лодките, то се превърнало в една от големите атракции в града. След 1944 г. езерото станало база на спортните секции към Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). На езерото е проведена и първата среща по хокей на лед в Пловдив. В този вид езерото съществува до 1974 г., когато е взето решение то да се превърне в сцена за музика и багри, а пловдивчани от участници в събитията да се превърнат в зрители. Създателите на „Пеещите фонтани” с гордост заявили тогава, че това е първият в България фонтан с музика и цветни светлини. Фонтанът бил доставен от Швейцария, като за целта била променена и визията на езерото, каквато е позната и до днес.
На снимката: Пловдив (11 май 1953) Езерото в градската градина, където се провеждат тренировки по гребане на дружествата от Доброволна организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Пресфото-БТА, снимка: Рачо Стоянов/архив

Цар Симеоновата градина в Пловдив е създадена през 1892 г. по проект на швейцарския ландшафтен архитект Люсиен Шевалас (1840-1921). Той идва в България през 1879 г. по покана на княз Александър Богориди и става княжески градинар в Пловдив. Наричан „министър на цветята“, за приноса си към Пловдив през 1901 г. той е обявен за почетен гражданин на града. Той създава градината заради Първото българско изложение, което официално е открито на 1 август 1892 г. В градината има Виенски павилион, множество чешми и място за отдих, детски площадки. Там се намират и няколко знакови паметника и фонтани, сред които водната пластика на богинята на плодородието Деметра, дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки. Заради организацията на Първото българско изложение възниква идеята за изграждане на езеро в градината, като инициатор бил самият Люсиен Шевалас. В средата на езерото имало водоскок, който изхвърлял водата на 20 метра височина. За първи път водната струя стигнала до тази височина на 16 април 1892 г. През август 1892 г. в езерото започнало да плава корабчето „Ангел Кънчев” с 16 пасажери на борда. Негов създател е софийският инженер Йосиф М. Симеонов. На 1 януари 1893 г. езерото е превърната в пързалка за кънки, която функционирала през зимните месеци до 1898 г. През 1927 г. клонът на организацията Български народен морски сговор, която развивала водните спортове, получила от пловдивската община правото да стопанисва езерото. Членовете на организацията почистили езерото и дали значителни суми за благоустрояването на терена. С пренасянето на част от лодките, то се превърнало в една от големите атракции в града. След 1944 г. езерото станало база на спортните секции към Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). На езерото е проведена и първата среща по хокей на лед в Пловдив. В този вид езерото съществува до 1974 г., когато е взето решение то да се превърне в сцена за музика и багри, а пловдивчани от участници в събитията да се превърнат в зрители. Създателите на „Пеещите фонтани” с гордост заявили тогава, че това е първият в България фонтан с музика и цветни светлини. Фонтанът бил доставен от Швейцария, като за целта била променена и визията на езерото, каквато е позната и до днес.
На снимката: Пловдив (11 май 1953) Езерото в градската градина, където се провеждат тренировки по гребане на дружествата от Доброволна организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Пресфото-БТА, снимка: Рачо Стоянов/архив