Подбалканска железопътна линия - откриване

Подбалканска железопътна линия - откриване
На 21 декември 1952 г. официално е открита Подбалканската жп линия
Дълго време се правят проучвания за по-бърза транспортна връзка между София и Бургас с трасе, минаващо по протежение на Подбалкана. Първо е взето решение за построяване на трасе между Сливен и гара Зимница, намираща се на вече изградения железен път Ямбол – Бургас. Участъкът Сливен – Зимница е завършен и пуснат в експлоатация на 23 май 1907 г.
Въпросът за проучване на строежа на железопътната линия се повдига през 1909 г. в редовната сесия на Народното събрание. Отпускат се и средства за това, а работата по проучването на линията от София до Сливен започват още същата година. Различни икономически и исторически са факторите цялостното трасе от Сливен през Карлово до София да бъде забавено. Изпълнени през времето са отделни отсечки. Участъкът между Тулово и Казанлък с дължина от 15 км е въведен в експлоатация на 21 ноември 1921 г. Участъкът Дъбово – Твърдица с дължина от 26,4 км е въведен в експлоатация на 18 ноември 1928 г., а продължението от Твърдица до Сливен с дължина от 44,1 км – на 7 декември 1930 г. От западна страна откъм София, отсечката между Илиянци и Макоцево с дължина от около 46 км е въведена в експлоатация на 6 декември 1931 г. Въпреки голямото значение на жп линията цялостното ѝ построяване е затруднено от проучването на преминаването на трите вододела, които свързват Стара планина и Средна гора – седловините Гълъбец между Камарската и Златишко-Пирдопската котловина, Козница – между Златишко-Пирдопската и Карловска котловина и Стражата при Калофер. Най-сложният участък от инженерна гледна точка бил между Макоцево и Сопот поради сложния планински релеф. Службите по проучване на нови железопътни линии правят многократни промени на проучените вече трасета и търсене на варианти и решения за преодоляването им в продължение на близо 30 години.
През 1940 г. се приема окончателното трасе на линията от Макоцево до Сопот. Тук е прокопан и най-дългия и сложен тунел в България като изпълнение – Козница - 5809 метра. В крайна сметка Подбалканската железопътна линия, става изцяло готова през 1952 г. Първият влак преминава по трасето на 7 септември 1952 г., а тържественото откриване на Подбалканската линия е на 21 декември 1952 г.
На снимката: гара Мирково (21 декември 1952) Радостния народ, стекъл се на гара Мирково при откриване на Подбалканската железопътна линия. Пресфото-БТА, снимка: Рачо Стоянов/архив
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Дълго време се правят проучвания за по-бърза транспортна връзка между София и Бургас с трасе, минаващо по протежение на Подбалкана. Първо е взето решение за построяване на трасе между Сливен и гара Зимница, намираща се на вече изградения железен път Ямбол – Бургас. Участъкът Сливен – Зимница е завършен и пуснат в експлоатация на 23 май 1907 г.
Въпросът за проучване на строежа на железопътната линия се повдига през 1909 г. в редовната сесия на Народното събрание. Отпускат се и средства за това, а работата по проучването на линията от София до Сливен започват още същата година. Различни икономически и исторически са факторите цялостното трасе от Сливен през Карлово до София да бъде забавено. Изпълнени през времето са отделни отсечки. Участъкът между Тулово и Казанлък с дължина от 15 км е въведен в експлоатация на 21 ноември 1921 г. Участъкът Дъбово – Твърдица с дължина от 26,4 км е въведен в експлоатация на 18 ноември 1928 г., а продължението от Твърдица до Сливен с дължина от 44,1 км – на 7 декември 1930 г. От западна страна откъм София, отсечката между Илиянци и Макоцево с дължина от около 46 км е въведена в експлоатация на 6 декември 1931 г. Въпреки голямото значение на жп линията цялостното ѝ построяване е затруднено от проучването на преминаването на трите вододела, които свързват Стара планина и Средна гора – седловините Гълъбец между Камарската и Златишко-Пирдопската котловина, Козница – между Златишко-Пирдопската и Карловска котловина и Стражата при Калофер. Най-сложният участък от инженерна гледна точка бил между Макоцево и Сопот поради сложния планински релеф. Службите по проучване на нови железопътни линии правят многократни промени на проучените вече трасета и търсене на варианти и решения за преодоляването им в продължение на близо 30 години.
През 1940 г. се приема окончателното трасе на линията от Макоцево до Сопот. Тук е прокопан и най-дългия и сложен тунел в България като изпълнение – Козница - 5809 метра. В крайна сметка Подбалканската железопътна линия, става изцяло готова през 1952 г. Първият влак преминава по трасето на 7 септември 1952 г., а тържественото откриване на Подбалканската линия е на 21 декември 1952 г.
На снимката: гара Мирково (21 декември 1952) Радостния народ, стекъл се на гара Мирково при откриване на Подбалканската железопътна линия. Пресфото-БТА, снимка: Рачо Стоянов/архив
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите
